Живял някога един мързелив момък. Той се скитал от място на място и нищо не му харесвало. В нищо не можел да изпита удоволствие.
„Какво е това удоволствие?“ – мислел си един ден той. И решил да иде да го потърси.
След известно време видял един селянин, който копаел.
– Дядо, можеш ли да ми кажеш в какво мога да намеря удоволствие? попитал го момакът.
– Зная това, – казал старецът, без да прекъсва работата си, – но ако говоря с теб, няма да мога си свърша работата.
– А ако аз работе вместо теб, ти ще можеш ли да ми кажеш тогава? предложил младежът.
– Добре.
Юношата взел лопатата и започнал да копае. Слънцето изгорило гърба му, тялото се покрило с пот, но той бил толкова нетърпелив, да узнае как да откриете удоволствието, че продължил да работи.
Старецът седнал под дървото и наблюдавал момъка. Минали час, два и старецът го повикал:
– Ей, момче, почини си малко!
Юношата хвърлил лопатата и седнал до стареца в прохладната сянка. Старецът предложил на младежа вода и той пил
– О, колко е хубаво!Това е цяло удоволствие! – неволно възкликнал момакът.
– Вярно е, – потвърдил старикът, – това е истинското удоволствие! Ако ти запонеш да се трудиш, ще започнеш да изпитваш удоволствие, от това, което правиш.

Ние трябва да правим разлика между това, кокво да носим и какво не. Никога не трябва да носим бремето на греха и съмненията, но има и такива, които Бог ни възлага и не прави сметка да ги сваля от нас. Той иска да ги възложим на Него.
Ако се хванем да работим за Господа и се откъснем от Него, губим контакта си с Него, чувството за отговорност ще ни угнетява, ще ни притиска към земята, така че дъх не можем да си поемем.
А ако ние възложим на Бога, това, което е сложил на раменете ни, Той ще премахне от нас чувството за отговорност, но вместо това ще ни даде представа кой е Той.
Много работници са се захващали за работа смело и с добри намерения, но ако не са имали истинска близка връзка с Христос, много скоро няма да могат да издържат на напрежението. Те не знаят какво да правят с товара си. Влачат го на гърба си навсякъде и разбира се, се уморяват.
А хората казват:
– Така добре започна, а завърши толкова печално.
„Възложи на Господа товара си“, не го носи сам, а го предай на Бога заедно със себе си. Тогава бремето ти ще изглежда по-леко, защото няма да гоносиш вече сам. От него не можете да избягаш далече, но поне ще ти е по-леко.

Александър Македонски активно се отдал на „чувствения“ свят и попаднал под силното влияние на хетерата Фелида.
Виждайки, че това пагубно ще повлияе на държавата, Аристотел помолил Фелина да остави Александър. Тя се съгласила при условие, че я качи на гърба си и я поноси и стаята.
Не виждайки друг начин за решение на проблема, Аристотел отстъпил ….
В разгара на „препускането“, в стаята влязъл Александър и видял как Фелин е яхнала философа.
Смутен Аристотел казал на Александър:
– Виж какво прави с мен стария и мъдър човек. А представяш ли си в какво може да те превърне тя?
Този урок за царят бил достатъчен.

В столицата Киншаса на Демократична република Конго са създадени два хуманоидни роботи, предназначени за контрол на уличното движение.
Роботите са поставени на оживени кръстовища и служат като светофари. Светлините са направени под формата на LED дисплеи, които са поставени на гърба, ръцете и дланите.
В допълнение, всеки робот има четири камери за наблюдение. Предполага се, че в бъдеще андроидите ще определят нарушенията и ще изпращат данни към центъра за обработка. Дизайнът на робота е безупречен.
Роботите са изработени от алуминий. Те знаят как да вдигат и спускат ръцете си, а също и да завъртат горната част на тялото си. Андроидите са високи два метра и половина, без да се отчита основата, на която са закрепени.
Електроенергия черпят от външен слънев панел.
Мненията за роботите на участниците в уличното движение рязко се разминават. Едни от тях харесватандроидите, но други са на мнение, че няма да могат нищо да направят при конфликтни ситуации.

Бедността и Богатството посетили един човек:
– Коя от нас е по-красива? – попитали те.
Изплашил се човекът. Ако каже, че Бедността е красива, то Богатството ще се разсърди и ще си отиде. А ако каже, че Богатството е прекрасно, Бедността ще се обиди и ще почне да го измъчва.
Дълго мислил и накрая казал:
– Така, както седите една до друга, не мога да реша. Поразходете се малко.
Бедността и Богатството започнали да крачат напред-назад. Човекът ги погледнал и казал:
– Ти бедност си много добра откъм гърба, когато си отиваш, а ти Богатство си прекрасно в момента, когато пристигаш.