Група учени от Великобритания и Германия са открили експериментално съществуване на скрити йерархии в струнните квартети.
В изследването са участвали два професионални музикални струнни квартета. Били им предложени за изпълнение фрагмент от творби на Хайдн op. 74, п. 1, където композиторът използва неочакваната промяна на темпото.
При анализа на записите, изследователите са обърнали внимание на малката промяна на скоростта на свирене на всеки един от музикантите. Оказало се, че един от четиримата изпълнители в първата група, често трябвало да променя своето собствено темпо, синхронизирайки се с темпото на колегите си, ако това не го е направел той, другите се адаптират към темпото му.
Във втория квартет, четиримата се приспособявали един спрямо друг в еднаква степен.
В единият състав се виждаше подобие на самодържавие, а другият на демокрация.
В същото време самите музиканти бяха изненадани да научат, че постъпват така. Те са изказали предположения, че при изпълнение на други произведения, организацията вътре в оркестър може да се промени.
Сега изследователите искат да изяснят, чувстват ли разлика във вътрешната йеархия на квартетите зрителите и ако това е така, какви музикални колективи предпочитат да слушат.

Веднъж група вярващи се връщали от някаква конференция. Всички се събрали в едно от купетата и започнали да пеят. Пели доста дълго време.
Скоро дошъл кондукторът и вежливо помолил да спрат песните, защото на жена от съседното купе ѝ „се е надула главата“.
Един от групата пояснил, че те пеели, за да накарат хората да се покаят.
Реакцията на кондуктора била страхотна. Той се обърнала към хората от съседното купе, изкашлял се и гръмогласно казал:
– Покайте се, в противен случай те ще продължат да пеят.

Слънцето залезе и небето потъмня. Една от жените се зае с вечерята. Тази вечер войниците не им донесоха повече храна. Дребна жена с изпити, хлътнали очи предложи малко да изчакат, но един от мъжете добави бързо:

– Не видя ли, че войничетата, които докараха последната група хора, се питаха от къде ще вземат храна за себе си тази вечер?

– Май повече ще ни провърви с жабите в езерото, – добави друг от групата.

Избухна взрив от смях. Изведнъж се открои глас в глъчката, който премина в плач:

– Няма да се върмем вече у дома, – хлипаше едра и яка жена. – Няма, ……тук ще си умрем …

Тя цялата се тресеше от плач. Обикновенно тази жена вдъхваше спокойствие и излъчваше увереност, но сега се бе превърнала в хлипаща, отчаяна развалина.

Останалите потрепераха, сгушиха се един в друг и отчаяно се вслушаха в тишината на безнадежното си положение.

Малко две годишно момиченце се приближи до жена, тя все още викаше и стенеше в плача си. Прегърна я през рамо с малките си ръчички, целуна я по бузата и каза:

– Боли ли те?

Жената кимна. Момиченцето отново я целуна. Изду бузки и духна.

– Вече няма да боли, – радостно обяви детето и разпери пухкавите си длани нагоре.

В очите на жената светна весело пламъче ….. и тя прегърна детето….

Разговаряха вече час. Тя беше мила жена с посребрени коси и разбираща усмивка. Той се опираше на бастуна си и от време на време пристъпваше леко в страни.

Жената работеше в училище с необикновена група от деца. Всяко от тях беше загубило родителите си твърде рано.

– Мисля, – казваше мъжът, – че работата ви с тези деца е много важна. Аз също загубих един от родителите си, когато бях много малък.

Мъжът намести очилата си, прехапа устни, по носа му потекоха издайнически сълзи и със задавен глас продължи:

–  Изгубих майка си, когато бях много малък. ….. Това беше голям удар за мен. Искаше ми се и аз да бъда в такава групичка като вашата, където да мога да споделя мъката си …..Щях да се запиша непременно в групата ви, защото …. – гласът му секна, – защото се чувствах толкова самотен.

– Но майка ви е починала преди шейсет години, – жената го погледна изненадано. – Нима още страдате за това?

– И още как, –  мъжът направи нещо подобно на усмивка и наведе глава.

Малка група от сътрудници на нетърговската организация Media Development Investment Fund. буквално инвестиционен фонд за развитие на медиите е обявила за създаването на Аутернет.
„Външната мрежа“ представлява глобална мрежа, състояща се от малки спътници, чрез които ще се предава Интернет за всеки жител на планетата без филтри и други средства за цензура.
Проектът предвижда стартирането на стотици сателити, които ще осигуряват безплатна безжична връзка към компютър или смартфон. Данните ще бъдат изпратени до стотици наземни станции.
40 % от хората в света все още не могат да използват Интернет, не само защото съществуват изкуствени ограничения, наложени от правителствата, като в Северна Корея, но също така и заради високата цена в отдалечените краища на света.
Предполага се, че потокът от данни е еднопосочен. Информацията ще бъде изпратена от източника към сателитите, които след това ще го предават на наземните станции. Представителите на групата обещават да стартират първата група спътници следващото лято. Пускането и поддръжка на една такава сателитна група струва 100-300 хиляди долара.
Предаването на сигнала ще се извършва чрез прилагане на международно признатите стандарти за Wi – Fi, DVB и DRM.