Петър имаше куче и то му служеше вярно. Но животното остаря и започна да създава много проблеми на стопанина си.
Един ден Петър реши:
– Така повече не може. Трябва по някакъв начин да се отърва от кучето.
Петър се качи на лодката си, взе със себе си и кучето, след което отплава по реката.
– Трябва да намеря по-дълбоко място, – каза си той. – Само ще го побутна, то само ще се удави.
На Петър му хареса една част на реката, където водата бе зеленикава.
– Изглеждаше достатъчно дълбоко, – усмихна се Петър.
Предоставяше му се прекрасна възможност да извърши замисленото.
Той побутна леко кучето и то падна във водата, но не се удави.
Животното започна да маха с лапи и се задържа над водата.
Петър се ядоса и с греблото се опита да удари кучето по главата, но загуби равновесие и сам падна във водата.
Той не знаеше да плува и започна да се дави.
Тогава вярното му куче го захапа за дрехата и го изкара на брега.