В Ашхабат нв местното гробище на една могила се издига солиден паметник от розов гранит. На постамента седи куче.
Странно нали, за мюсюлманите кучетата са нечисти, а да ги погребват с хората, това е немислимо. Но това куче наистина е заслужило толкова да го почетат.
През 1948 г. Ашхабат е сринат от земетресение. Загинали повече от 90 %, а почит всички домове са останали в развалини.
Малко преди това един арменец празнувал раждането на сина си. И разбира се в дома му имало гости, пиене…. Кучето започнало да лае, без да спира. Дали му мръвка, но то не млъкнало. Стопанинът го набил с пръчка, но то продължило да лае.
Изведнъж кучето се откъснало от веригата си, влязло в къщата, грабнало бебето и побягнало. Всички хукнали да го гонят. След като изминали 50 метра, всичко се разтресло и градът рухнал. Земетресението траяло само 10 секунди, но било достатъчно да смете всичко.
А кучето се върнало назад и подало на стопанина си бебето. Това било единственото семейство в град, а разбира се и гостите, които успели да се спасят от месомелачката. Така кучето решило трудната задача да изкара хората от това място, за да ги спаси.
Когато кучето Джулбарс починало, го погребали като човек, с оркестър в гроб на гробищата, даже и паметник му издигнали.
На паметника има надпис: „Джулбарс, благодарим ти за живота“. След това следват имената на хората от семейството и още 50 човека.

Дизайнери дали втори живот на отписани кедрови трупи, превръщайки ги фигури напомнящи призми от кристали.
Авторите предлагат тази колекция от асиметрични предмети като украса в дома или градината.
В тази колекция няма нито един повтарящ се модел. Всички „скъпоценни камъни“ са правени на ръка, допълнени от различни текстури и са идеален пример за функционално изкуство.
Съхраняваните уникални дървени фигури, някогашни трупи, с подчертаните си предимства и недостатъци, заради които са били и бракувани, са един вид намек за историята в Евангелието за крайъгълният камък, който бил отхвърлен, а след това станал глава на ъгъла.
Тези уникални материали с черен гранит, месинг, мрамор и стомана, контрастно добавят необичаен елемент подходящ за комплекти креативни дизайнерски пейки.

Някогашната Коджа дервиш Мехмед паша джамия е била наричана още Имарет джамия поради трапезарията за бедни в двора й. Тя е била една от най-старите турски сгради в София. Построена е през 1528 г. по планове на прочутия архитект Коджа Синан, еничар помак. Наричали я Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето ѝ. При земетресение минарето на джамията пада и тя е изоставена.

В двора й е имало медресе, религиозно училище. Веднага след освобождението самата джамия и медресето били превърнати в затвор.

По-късно високата крепостна стена и медресето били съборени. Обширният двор бил превърнат в парк, а джамията била преобразена по плановете на архитектите Миланов и Момчилов в християнски храм под името, което носи и днес — църква „Свети Седмочисленици“.