Един учител бил в града и споделил впечатленията си от него:
– Бях във възторг! Той е цяло вълшебство! Щастлив съм и пея от радост. Видях Бог навсякъде.
– О, – казал един от учениците. В този град е Бог. Човек се чувства радостен и щастлив. Аз непременно ще отида там и ще се докосна до това блаженство.
Ученикът обиколил града и се върнал мрачен. Когато се обърнали към него тъжно казал:
– Светът е отвратителен! Всички са зли и недоволни. Ругаят и се обиждат. Отминават нуждаещите се и инвалидите без да им помогнат. Чувствам се зле….
– Да, – казал учителят. – Ти си прав.
– Но как така, –  възкликнал ученикът, – ти дойде щастлив и опиянен, ти пееше радостно…, а аз плача от мъка, която преизпълва сърцето ми.
Учителят казал:
– Причината е, че ти не си вървял в този ритъм, с който аз преминах града.

Според предишните изследвания покачването на водата във Венеция е спряло, но новите изследвания показват, че известният град потъва бавно и леко се е наклонил на изток.
Венеция потъва с 2 мм в година, с такива темпове расте и нивото на морето в Веницианската лагуна. Не е трудно да се изчисли, че след четвърт век водата в каналите ще се покачи с 10 см.
Западната част на града и неговите околности се издигат нагоре.
Намаляването на Венеция било забелязано едва преди десетина години. Причината за това е не само пропадането на почвата, но и изпомпването на подпочвените води. Една от причините за пропадане на почвата се заключава и в тектониката на плочите. Адриатическата платформа, на която стои Венеция минава под Апенините и това с нищо не може да се отмени.
Като добавка на всичко това тук стават често наводнения, които се дължат вероятно на изменението на климата. Сега гражданите трябва да ходят по дървена настилка четири или пет пъти в годината. Наближава краят на многомилиардният проект, с който се блокира водата по време на приливите. Става дума за врата, която се затваря, ако нивото на водата надвиши 1,1 м. Има и други предложения.
Нужно е да се укрепят и естествените прегради, образуващи лагуна.
За някои не е време да се бие тревога. Например, Петро Театини смята, че 1-2 мм не са много. По време на XX век Венеция е загубила 120 мм едновременно с повишаване на морето до 110 мм и все пак са се справили.

В полския град Сопот се намира едно необикновенно архитектурно чудо. Става дума за неестествено изглеждащ дом.  Когато го гледаш, имаш чувството, че виждаш здание отразено в криво огледало. Как ли не го наричат! За едни е танцуващ, за други пиян, за трети извит, а поляците просто го наричат Крив дом.
Това здание е било построено през 2004г. и е станало едно от най-впечатляващите забележителности на Сопот. Архитектите Шотински и Залевски са създали този проект, впечатлени от картините на Jan Marcin Szancer и Per Oscar Dahlberg. Разбира се, творчеството на великия Антонио Гауди също е намерило отражение в това необикновенно чудо.
На фасадата на дома няма нито една права линия. Тук всичко е изкривено: стени, врати, прозорци, перила, покрив.
Вмъкнатите синьо-зелени плочки, приличат на дракон застанал в стената.
А какво има вътре?
На 4000 кв. м полезна площ са намерили място търговски център с магазини, ресторанти, кафе, радиостудио и дори два музея – Музей на съвременните занаяти и морски музей. Тук има още механи, клубове с интересни програми и разнообразна кухня.

Чарлз Дикенс отишъл в Ню Йорк. Вечерта журналистите го попитали:
– Мистър Дикенс, какво мислите за Ню Йорк?
Дикенс отговорил:
– Ню Йорк –  това миниатюрен ад.
Когато Дикенс напускал големия град, журналистите отново го попитали:
– Мистър Дикенс, измени ли се вашето мнение за Ню Йорк, след като бяхте тук една седмица?
–  Разбира се, че се измени! Адът е миниатюрния Ню Йорк.

В близост до шведския град Умео в затрупан от сняг автомобил е намерен 44-годишен мъж, който не е ял нищо от 19 декември 2011г. Лекарите казват, че случаят е уникален, защото максималният период, през който човек може да остане без храна е 60 дни. Трябва да се вземе под внимание факта, че мъжът е бил в студената кола сред скандинавските гори, където температурата пада до минус 30 градуса.
На 17 февруари двама местни жители преминали на моторни шейни по покрития с метър слой сняг горски път. Неочаквано те открили кола, която изглеждала като гигантска пряспа.
Първоначално решили, че някой е оставил в гората стария си автомобил. Въпреки това решили да погледнат вътре. В колата нещо се разшавало.
Те не успели да отворят вратата на колата и извикали полиция. В автомобила се оказал мъж в кожени дрехи, лежащ в спален чувал. Той бил съсухрен и слаб. Изнесли го навън и на всъдеход го докарали до болницата. Полицаите и лекарите смятат, че мъжът е прекарал два месеца без храна.
Намереният е напуснал родния си град, а след това свърнал от главното шосе към гората и то не е било случайно.
Бил е отчаян и в дълбока депресия. По Рождество е преживял трагедия. Дълговете на мъжа били толкова големи, че съдът го лишил от недвижимото му имущество. Той дори не можел да плати наема на квартирата си. През този период го зарязала и любимата му.
Загубил всичко, шведа седнал в колата си и тръгнал на север. Нямало кой да съобщи в полицията за неговото изчезване. С роднините си не се бил виждал от 20 години, те не знаели какво става с него.
Мъжът е успял да оцелее благодарение на мехлем за кожа и няколко бутилки лимонада. Поемайки „на никъде“ мъжът взел със себе си няколко цигари и колекция от комикси.
Когато го е затрупал снега е имал възможност да открехне малко вратата и да си вземе сняг.
Подробностите за инцидента още не са известни. Спасеният е твърде слаб и почти не може да говори.