На покрива на сингапурския хотел Marina Bay Sands на височина 200 метра е разположен открит басейн. Нивото на водата в него е с няколко сантиметра по-високо от края на небостъргача.

От страни изглежда сякаш водата прелива и пада върху града.

В действителност водата попада в специално прикрепени резервоари. От там тя минава през филтри и се връща обратно в басейна.

В мексиканския град Гуанахуато се намира музей на мумиите. Изложбата се състои от хора мумифицирани по естествен път.
От 1865 г. до 1985 г. съществувал закон, според който роднините на починалите трябва да платят такса за подържане на гробищата.
Ако таксата не е платена няколко години, тялото било ексхумирано. Забелязали, че телата били мумифицирани. Причина за това са климата и местната почва.
Така се образувал една интересна колекция, която поставили в музей. Сега той разполага с 111 мумии.

Един обикновен младеж, живеещ на село, попаднал в града.

На перона на гарата някой го настъпи по крака и каза:

– Извинете!

След това той отиде в хотела, но там някой го блъсна отзад и му каза:

– Извинете!

В театъра едва не го събори един дангалак и отново:

– Извинете!

Тогава този младеж от село си каза:

– Та това е чудесно! До сега не съм знаел този трик. Прави каквото си искаш и след това се извинявай!

Той удари с юмрук човека, който минаваше край него и каза:

– Извинете!

В китайския град Ганчжоу ще бъде инсталиран най- големият в света механичен часовник. С производството на частите му се е заела британската компания Smith of Derby.

10-тоновият часовник ще украси 113 метрова кула в парка Harmony. Циферблата на часовника има диаметър 13 метра, а минутната стрелка е дълга 7.8 метра.

Ако стрелките на часовника се направят от стомана, всяка от тях ще тежи 2 тона. Smith на Derby е решила да използва въглеродни влакна. В резултат теглото на стрелките се намалява до 70 кг.

Разходите на проекта възлизат на 1,5 милиона долара. Участва и китайската фирма Yantai, която е създало 4 гигантски циферблата.

На връщане минавайки през града, войници хванаха няколко хора и ги отведоха. По-късно ги подложиха на подробен разпит. Най-напред доведоха един добре охранен човек. Той беше набит, с бузи, висящи като на хамстер. Човекът изохка, когато един от войниците го издърпа напред, за да го претърси.
Генералът смръщил вежди, строго се обърна към арестувания:
– Защо няма в града деца?
– Господине, всички измряха, – изстена запитаният, – Епидемии и глад….
– О, я стига! Чак толкова лошо не е било! – обърна се генералът към него. – Като те гледам, ти все още си имаш голям корем. Защо всички деца са мъртви?
След като не отговори близкостоящият войник го удари през лицето…….
– Ти си бил отговорник по социалните грижи…
Отговорникът сведе глава.
– Ние, в подобни ситуации, даваме първо на децата да ядат. Те са бъдещето. Който пренебрегва децата, не заслужава да има бъдеще.
Отговорникът по социалните въпроси запелтечи:
– Не ме разбирайте погрешно. Ние се погрижихме за децата. Разбира се, че го направихме. Родителите получиха за всяко дете по една специална дажба.
– А тези специални дажби стигнаха ли до целта си? Или родителите са изяли това, което се е полагало на децата им? Отговори!
– Господине, аз …… аз не знам.
– Ти не знаеш? Ние намерихме цяла купчина от оглозгани детски кости в кухнята. Можеш ли да ми кажеш откъде са тези кокали?
Отговорникът наведе още повече глава.
– Кажи, да не би вие да сте изяли собствените си деца?
– Вие не знаете какво значи глад, – промърмори мъжът. – Когато червата ти започнат да къркорят, етиката и красотата стават лукс.
– Етика и красота? Та вие сте по-лоши и от животните, – разкрещя се генералът. – Махнете го от очите ми, преди да съм го разкъсал.