През 1806 г. една кокошка от английския град Лидс започнала да носи яйца, на които било написано: „Исус идва“.

Веста обходила цялата област и хората повярвали, че идва края на света.

После се изяснило, че хазайката на кокошката искала да разиграе хората.

Тя изписвала с киселина този надпис на черупките, а след това връщала обратно яйцата на местата им.

Този град е бил замислен като съвременно и модернизирано селище.

Първоначално Сан Жи е строен във футуристичен стил, като луксозен курорт за богати хора.

Поради многобройните нещастни случаи станали на строителните площадки, изграждането на града е спряно.

Недостига на средства и липсата на желание да се продължи по-нататък довели до това, че градът станал дългостроящ се. С времето строежът бил изоставен.

В околните области се носят слухове, че градът се посещава от призраците на хора, които загинали по време на строителството. Правителството предпочело бързо да преобрази самият проект и съобщенията за него, така че гражданите да забравят за провала.

Провала си е провал. Но любителите на „апокалиптически“ места посещават Тайван и се вмъкват с фотоапарати в града на призраците.

Група малайски архитекти са разработили проект за затвор.

Той представлява цял град намиращ се на достатъчно голяма височина над земята, стоящ на опори.

Затворниците в това изправително заведение могат да имат максимална степен на свобода.

Те могат да работят в селското стопанство или в заводи, които са разположени там и практически да живеят пълноценен живот.

Ограничени са само в това, че не могат да напуснат границите на „въздушния град“.

В нашия град започнаха да се появяват обявления с молба за помощ на дете, което бавно и тихо си отивало, поради грешка на лекарите. То било изписано от местната болница, „за да си изживее оставащите му дни“. Обявлението бе подписано от майката на детето.

Да отминеш такава молба е просто невъзможно. Пусках пари в урните поставени в банката, магазините, учрежденията…. Е вярно, не бяха много, но капка по капка…

Един ден, стоях близо до касата на един магазин и отново пуснах дребна сума в подобна урна. Изведнъж чух нежен детски глас:

– Мамичко, погледни, тази леля пусна пари за мен, да платим на лекаря.

Обърнах се. В скута на млада жена седеше същото онова дете от обявлението. Тя заплака и прошепна :

– Благодаря ви!

По лицето ми течаха сълзи. Пожелах на детето по-скоро да оздравее и си тръгнах.

След известно време в социалните мрежи беше съобщено, че детето е оперирано успешно и скоро ще се завърнат у дома. Бяхме щастливи за него в целия град …

Бях отново в същия магазин, приближавах вече касата, когато чух гласа на детето отзад:

– Лельо!

Обърнах се. Към мен тичаше малко радостно чудо. Наведох се и то ме прегърна. След това тихо прошепна:

– Леличко, благодаря ви за парите. Сега аз ще живея винаги!

Детето силно се засмя, а аз заплаках, защото четиригодишното дете бе истински щастливо. То е живо и здраво и всичко при него занапред ще бъде наред.

Преди повече от 100 години железничарят Закарис Левал намерил на брега на Оранжевата река, намираща се в Африка, светещи камъчета, които се оказали диаманти.
Как ли тези скъпоценни камъни са попаднали там?
Оказало се, че вятърът носи диамантите от пустинята Намиб.
Хората не чакали някой да специално да ги покани и за броени месеци сред пустинните пясъци изникнал красив град Колманскоп.
Лошото е, че диамантите скоро свършили. Хората уморени от сушата, високите температури и пясъчните бури започнали да напускат града.
Така Колманскоп постепенно се превърнал в град призрак. Улиците и домовете му били почти засипани с пясък.
От една страна гледката е ужасяваща и действа депресиращо, но от друга се е създал музей на „безумието и алчността на човека“ под открито небе.