Сутринта беше мъглява. Доскоро беше валяло и всичко изглеждаше сивкаво и мрачно.

Надя погледна през прозореца, въздъхна дълбоко, тръсна глава и заяви:

– Щом дъждът е спрял има надежда. Веско, Мая, къде сте? Хайде обличаме се и ще излезем на разходка.

Чу се топуркане на детски крачета. Изведнъж зад вратата надникнаха два чифта очи, последвани от широка и радостна усмивка, грейнала на лицата на момче и момиче.

– Разходка ли? – каза момичето – Най-после …

– А как е времето? Спря ли поне да вали? – каза съвсем сериозно момчето.

Мая сръчка брат си и сърдито му каза:

– Времето, времето, ти все от времето се интересуваш. Не искам повече да съм затворена в къщи. Дори и сняг да е навалял пак ще излезем, нали, мамо?

– Обличайте се бързо, – усмихна се майка им.  – Излизаме на разходка.

Децата не чакаха повторна покана, втурнаха се към вратата, а след тях се чу смях, тропане на чекмеджета, скърцане на врати.

След десетина минути, двамата бяха готови и чакаха майка си на вратата.

След дъжда всичко беше мокро и сиво, но малко след това облаците се разпръснаха и слънцето се усмихна лъчезарно.

– Вижте, – посочи с ръка Мая към една паяжина, която бе изпъстрена с капчици вода. – Блестят като диаманти.

– Наистина, сякаш е покрита със скъпоценни камъни, – възкликна развълнувано Веско. – Истинска красота.

– Това ме подсеща за диамантената сватба, която празнуваха скоро баба ви и дядо ви, – каза Надя.

– Какво е това диамантена сватба? – попита Мая.

– Това означава, че цели шейсет години са живели заедно, – поясни Веско.

– И не са се карали? Не са се сърдили? ….. – полюбопитства Мая.

– Живота им не е бил лесен, – каза Надя, – но тъй като са го посветили на Бога, това коренно ги е променило и те са имали много благодат. Тя е достатъчна, когато чувстваме, че живота ни е мрачен и обременен.  Защото Божията сила в немощ се показа съвършена.

– Бог прави всичко правилни и красиво, – каза тихо Веско.

– Господи, дай ни да виждаме тази красота, – възкликна Мая.

Надя прегърна децата си и тримата шумно се разсмяха.

В много случаи съм чувствала, че молитвените безпокойства и страдания  на псалмиста са подобни на моите.

Припомням си често отговорите на много молитви и по този начин се насърчавам.

Няма по-голяма утеха от това, да си спомниш какво Бог е направил за теб. Той е бил верен вчера, днес  и ще бъде такъв и утре. Господ не се променя.

През каквито и трудности да преминавам днес, не се съмнявам, че ще получа отговор. Той идва точно навреме, за да избави всеки уповал на Него.

Времето е промеждутък от продължителност, в което се случват различни събития. То е творение на Бога. Идва от вечността и пак се връща  в нея.

Всеки миг от деня е Божий дар и с него трябва внимателно да се отнасяме. Времето е живот, даден ни за работа. Стойността на живота не се определя от броя на годините, а от това колко пълноценно и добре сме го проживели.

Господ ни е дал светлината на живота и ни е възложил известни отговорности. Стараем ли се да използваме тази светлина и изпълняваме ли добросъвестно и честно задълженията си? Или напразно си губим времето?

Внимавайте, свещта на нашия живот скоро може да изгасне, а друга нямаме и тогава с незавършените си дела ще трябва да се явим пред Бога. Ще Му даваме отчет за всяка минута.

Ще правим добро, докато има време. Всяка загуба на земята може да бъде възстановена, ако не нацяло, то поне частично или да се замени с нещо друго, но ако загубиш време, то няма да намериш друго.

Ако загубиш злато, вместо него можеш да намериш друго, но ако загубиш време, пропилявайки го в безделие и мързел, тази загуба с нищо не ще можеш да я компенсираш.

В робските общества няма съдилища, прав е този, който е по-силен.

Божиите хора действат в съответствие с Божията справедливост, оправдават правия и наказват виновния.

Божиите люде се подържат се едни други. Братът е длъжен да се погрижи за брата си и децата му.

Даже когато се разгорят страстите Божиите хора не трябва да допускат непозволеното.

Този, който живее егоистично, безсрамно и с лъжа, е презрян от Господа.

Нека да обичаме правдата и да уважаваме другите. Да не вилнеем и да не противостоим срещу Бога.

Думата „Амин“ се използва в Стария завет и по целия свят в продължение на хиляди години.

„Амин“ е една от най-кратките думи в Библията, тя има само три букви на иврит – אמן. Но в същото време, тя е една от най-мощните думите на Библията.

Знаете ли какво всъщност означава тази дума в оригинал, на иврит?

„Амин“ в Библията е най-големият израз на съгласие. Казвайки „Амин“, имаме предвид много повече от просто „съгласявам се“.

Тази невероятна дума ни помага едновременно да изразим „благословен Господ“ и „аз съм съгласен“.

Например, в книгата на Еремия, пророка се съгласява с думите на Ананий: „Амин! Господ да направи така! Господ да изпълни думите, които си пророкувал“.

Какво е истинското значение на думата „Амин“?

Тази мощна дума идва от еврейски корен אמן (а-м-н), който е свързана с думата אֱמוּנָה (емуна), което означава „вяра“.

Интересно е, че „Амин“, се смята за прилагателно, описващо състояние и настроение.

Тази дума не е просто още едно „да“ или „не“. Когато човек казва „Амин“, той е в осъзнато съгласие, решение и вяра.

В Библията да имаш вяра не е просто да бъдеш духовно пробуден, но и напълно посветен на своята религиозна идентичност.

Не е изненадващо, че думата „Амин“ не е преведен на много езици, а е останала в оригиналната си иврит форма. Някои думите и значение са неразделни от езика иврит.