Валери скоро бе предал сърцето си на Исус. Стана ревностен християнин.

Четеше редовно Библията си. Ходеше редовно на богослуженията в църквата и редовно се молеше.

Веднъж му бяха нужни повече пари и ето как Валери се помили на Бога:

– Господи, дай колкото можеше.

Братята Шмеке от Никълсбург и Пинчас от Франкфурт се обърнаха към един от проповедниците в синагогата за обяснения:

– В Талмуда е написано, че човек трябва да благодари на Бога не само за добри дела, но и за зли. Не се ли иска твърде много от човек? Кой ще намери сили да прослави Господа за това, че е наказан?

– Вярно е, че има страдание, – казал проповедникът. – Както всичко останало, то идва от Бог. Защо съществува? Ще ви кажа. Човекът е твърде слаб, за да приеме или поеме Божествената любов, която е съвършена. По тази причина, само поради тази причина, Бог я покрива с булото на болката и страданието.

В този свят ние сме непрекъснато заети с нещо, непрестанно се суетим, действаме. При това никак не ни вълнува въпроса, има ли човек някакъв личен живот с Бога. Християнските „активисти“ живеят като във витрина, докато силата се крие в най-съкровеното тайно място на душите им.

Трябва да се отървем от чумата, която поразява духа ни в тази религиозна епоха, в която живеем. В живота на нашия Господ нямаше бързане и бягане, няма супер-дейност, която толкова много ценим.

Най-главното в Царството на Исус Христос е личната връзка на човека с Христос, а не неговата полза в обществото.

Достойнството не е в практическата дейност на човека, а във факта, че в него се вливат Божиите истини.

Вие не знаете какво ще ви изпрати Бог, не можете да си представите какви трудности ви предстоят в родината или далече от нея, но ако губите времето си в супер дейност, вместо да попивате фундаменталната истина на Божието Изкупление, когато ви стане трудно, просто няма да издържите и ще се пречупите.

В това време се утвърдете в Бога, вместо да бързате в спешни дела.

Неприятностите могат да предизвикат у нас две реакции – отчаяние и надежда.

Ако ни завладее отчаянието, ситуацията още повече ще се влоши, защото заедно с отчаянието идват горчивина, гняв, завист, отмъстителност, ….

Много хора се опитват да се избавят от неприятностите с помощта на наркотици и алкохол.

Но нима това ще им помогне? Не.

Бог ни предлага най-добрия път – пътят на надеждата. Той ни показва грешките. И тогава трябва да приемем Неговите забележки и да изповядаме нашата вина.

Необходимо е просто да приемем ситуацията така, както е, молейки Бога да ни помогне да издържим всички изпитания и да излезем от всичко това като победители.

Разбрах, че най-добрият начин да се преодолеят неприятностите е да се хвали Бога въпреки всичко.

Обръщането към Божието Слово ще ни даде кураж. Например, много библейски псалми са били плод от страдания и изпитания. Те съдържат утеха.

Хвалете Бога като псалмиста: „Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния“.

Един възрастен човек, който бил християнин, дошъл от село на гости на невярващите си деца в града.

Когато дошло време за вечеря, масата била сложена и всички се нахвърлили върху храната и с шампионска скорост започнали да я поглъщат.

Старецът станал, събрал ръце пред себе си и благодарил на Господа.

След свършване на тази необичайна молитва, един от близките ехидно попитал:

– Какво, всички ли във вашето село се молите преди да ядете?

– Не, не всички, – казал старецът, – свинете, например, не се молят.