Апартаментът на Лилов се намираше в тих квартал. Когато Росен стигна до него, небето бе натежало от дъждовни облаци и се чуваха далечни гръмотевици. Влезе в предверието и позвъня на звънеца на апартамента. Лилов веднага отвори вратата.
– Заповядай, – каза той.
Двамата мъже си стиснаха ръце.
– Лилов, знаеш ли какво става изобщо?
– Успокой се, Росене. Всичко ще ти обясня.
Росен го гледаше изпитателно.
– Преди три години на земята са идвали представители от други планети и са се срещали с представители на правителствата. Искали са да се премахнат ядрените централи и изгарянето на твърдите горива.
Росен слушаше заинтригуван.
– Пожелали са да се преустанови производството на петрол, химикали, каучук, пластмаси, – продължи Лилов. – Това означава закриването на хиляди заводи в целия свят. Световната икономика ще рухне.
– Защо са поискали това?
– Те твърдят, че ние замърсяваме вселената, разрушаваме земята и моретата… Искат да преустановим производството на оръжия, да прекратим войните.
– Че това съвсем не е лошо, – каза Росен
– Един човек е организирал група магнати от САЩ, Япония, Русия, Китай… за осуетяване на планове на гостите от космоса.
– С оръжие ли ще им се противопоставим? Та това е смешно.
Росен седеше мълчаливо. Беше потресен. Той се опитваше да преосмисли това, което му разкриваше Лилов, докато тътенът на гръмотевиците се засилваше.
– Искаш да кажеш, че правителствата подкрепят този човек? – недоумяваше Росен.
– Нека да кажем, че във всяко правителство има по няколко заговорници. И тази операция се провежда частно. Сега разбираш ли?
– Господи, правителствата не разбират ли, че…? – Той погледна към Лилов. – Ти откъде узна за всичко това?
– Много просто, – отговори Лилов спокойно. – Аз съм една от връзките им.
Чу се оглушителен тътен на гръмотевицата, блесна светкавица.
– Това е лудост! Нима не осъзнавате, че те са прави?
Жена в бяло стоеше в стаята и слушаше. Тя не говореше, но мислите ѝ се вляха в съзнанието на двамата събеседници.
– Дойдохме тук, за да ви попречим да унищожите своята планета. Всички сме част от вселената.
Настъпи мълчание изпълнено със страхопочитание.
Стаята вибрираше от светлини и звуци.
Жената в бяло се обърна към Росен:
– Сега си отивам. Кажи на хората, че трябва да престанат да унищожават планетата, Росене. Накарайте ги да разберат.
– Но аз съм сам.
– Има хиляди като теб. Всеки ден броят им нараства. Един ден те ще станат милиони и тогава ще можете да извикате със силен глас. Ще опитате ли?
– Ще се опитам.
„Кажете на хората, че трябва да престанат да унищожават планетата. Така е, – мислеше си Росен. – Вече знам какво ще правя докато живея на този земя“.
И той се усмихна.