Не знам кой беше казал, че ще дойдат времена, когато хората ще загубят разума си, а този, който не се е поведе по акъла им, ще го смятат за безумен, защото той не е като тях. Днес Евангелието се оставя настрана, беззаконието се обявява за закон, а от греха се прави мода.
Дяволът е хвърли мрежата си, за да хване цялото човечество. Богатите  е примамил с масонството, бедните с комунизма, а вярващите с икуменизма.
Този, който мисли само за себе си не мисли за Бога. Себелюбието на хората ги изолира от Него. Повечето хора са толкова потопени в земните неща, че вече не усещат Божията любов.
Сърцето на човека е като двигател на колата. Ако хората правят добро това не ги изморява.
Що се отнася за духовния живот, важно е, молитвата да става от сърце.Трябва да ни боли за всеки наш грях, в противен случай ние ще грешим отново и отново. Ако се борим със страстите си, но не можем да ги победим, имаме гордост или осъждаме някого.
Ако имаме добри свещеници, няма да се нуждаем от психиатри.

Теодор се събуди. Гадеше му се. Всичко го болеше. Опита се да си спомни какво бе станало снощи, но освен че пиеха на масата, друго нищо не помнеше.

Наостри слух и долови приглушени гласове от към коридора.

– Все още не мога да разбера, що за банда идиоти сте тримата! – каза някой, в когото Теодор разпозна недоволния глас на баща си.

– Не говорете така, – изръмжа Тотю, но не беше много убедителен. – Това беше въпрос на чест.

– На каква чест?! – изкрещя баща му.

– Теодор беше предизвикан, – зае се със защитата Пламен. – какво, да се остави да го подиграват ли?

– Господи! Та вие сте били пияни.

– Аз бях трезвен, – разгорещено каза Тотю.

– И какво от това! – задъхваше се баща му от ярост. – Какво направи, за да спреш, онзи ненормалник, който бере душа в стаята.

– Какво можеш да направиш, когато Теодор се напие? – започна да се защитава Тотю.- Гледаш да стоиш по-далече от него.

– Браво бе, момче! Ти си направо гений! Не се очудвам, че е стигнал до тук, щом има такива малоумни приятели! А не ви ли е хрумвало и на двамата, да го спрете преди да започне да се налива.

Настана тягосна тишина. Младежите знаеха, че са сбъркали, но гордостта им не позволяваше да признаят това, дори и пред себе си.

Но ако продължаваха така, нямаше да се отърват само с един бой, някой от тях можеше да пострада и по-лошо. А дали осъзнаваха това?

Много мечтаят за истинската любов, а вие знаете ли какво всъщност е това? Това не е една безкрайна романтика, цветя, да сте заедно, годеж, сватба и деца.
Всеки човек преминава през лъжа, разпри, негодувание, възможно е дори предателство. Минавайки през това можеш ли да простиш всичко изброено по-горе? Можеш ако обичаш!
Когато избирате човек за спътник в живота си, изберете този, на който можете да отдадете целия си живот, заради когото сте в състояние да смажете своята гордост и его, за когото сте готови да се жертвате.
Ще можете ли да поставите него или нея пред себе си, а вие да останете назад?
Оценявайте човека не по външността, а по това как се отнася към себе си.
Осъзнах, че външният вид не зависи от вещите, прическата или грима. Той зависи от това, каква песен пее душата ти…..
Най-добрият и правилен изход от причинената болка, огорчение, … е да забравиш всичко лошо и да запазиш в паметта си добрите моменти, в които сте били радостни и щастливи …. И да продължим напред.
Защото всичко, което се случва с нас води към по-добро.

В някои критични ситуации някои хора решават, че Бог не им е нужен, особено управляващите. Тогава за тях е лесно да действат, както намерят за добре.
Почти всички владетели и управници са склонни към такава скрита гордост.
Шотландския крал Джеймс VI бил известен с непочтителното си поведение, когато посещавал богослужение.
Веднъж той седял в ложата с няколко придворни, докато Бруст проповядвал. Както обикновено Джеймс започнал да говори с тези около него по време на проповедта.
Брус направил пауза и Джеймс млъкнал. Брус продължил, Джеймс направил същото. Брус спрял да говори за втори път. Получил се същият резултата.
Когато кралят направил това трети път, Брус се обърнал директно към него и казал:
– Най-мъдрият от царете е казал: „Когато лъвът реве, всички полски зверове млъкват. Лъвът от племето на Юда сега призовава с гласа на Евангелието и подобава на всички подвластни царе на земята да замълчат“.
Царете и управниците често забравят, че и те самите са поданици. Те пренебрегват заповедите на истинския Цар безочливо и с неприязън или тихо и прикрито.
Но самите те не знаят колко много губят.

Едно малко момиченце се върнало от разходка с дядо си. То отишло при майка си и казало:
– Мамо, как бих искала да имам очите на дядо!
– Защо са ти? – изненадала се майката. – Твоите очи са млади и красиви. Те виждат по-добре от тези на дядо ти.
– Не, мамо, той може да види това, което аз не мога. Когато ние се разхождаме той ми казва: „Погледни дете мое, колко велика е Божията мъдрост, която е създала всичко“. А аз не виждам нищо.
– Разбирам, мила моя, – казала майката, – но ако ти искаш да виждаш така, както вижда дядо ти, не са ти нужни неговите очи, а знание, мъдрост, които се натрупват с годините и чисто сърце.
Действително, за да се види Божията мъдрост и милост, красотата на Неговите творения и Самият Бог, не са нужни специални физически очи, а чисто и мъдро сърце.
Можеш да имаш чисто сърце само чрез Исус Христос. Чисто означава, отсъствие на примеси и вредно съдържание, като вина, грях……
Ако Христос живее в нас, гордостта не ще царува в живота ни, в сърцето ни няма да има гняв и омраза, милосърдието ще е в основата на отношенията ни с другите и няма да служим на собствените си желания, а на ближните.