Вдигна глава и започна да наблюдава втренчено нощните пеперуди, които се виеха над пламъчето на свещта и падаха в него.
— Глупачки! Глупачки! — каза той. — Къде летите? — Той стана и с дебелите си пръсти започна да пъди пеперудите.
— Ще изгориш, глупаче, ей тука хвъркай, място много, — бъбреше той с нежен глас, като се мъчеше да я улови внимателно за крилцата с дебелите си пръсти и да я пусне. — Ти сама си дириш смъртта, а пък на мене ми е жал за тебе.
Той се замисли, слезе от чардака, сложил ръце на гърба си и тръгна из двора.
— Ти какво си мислиш, че животното е глупаво? Не, то е по-умно от човека, макар да се казва свиня. То всичко знае. Например, човек ще мине по следите на животното, но няма да ги забележи, а свинята, щом подуши твоята следа веднага ще смени посоката. Ти не усещаш своята миризма, а тя я усеща. Ти искаш да я убиеш, а тя иска да си ходи жива из гората. Твоят закон е такъв, нейният е друг. Тя е свиня и все пак не е по-лоша от тебе, тя също е творение божие. Ех! Глупав е човекът, глупав, глупав! — повтори няколко пъти старецът, после наведе глава и се замисли.

Съществува мнение, че браковете не само се създават на небето, но са предопределени преди раждането.
Римлянка запитала един равин:
– За колко ден Всевишният е създал вселената?
– За шест дни, – отвърнал той.
– И какво прави до сега?
– Урежда бракове.
– Това ли е Неговото занимание? И аз мога да го правя. Имам много роби мъже и жени и набързо мога да ги свържа помежду им.
Той й казал:
– Това не е просто нещо, то е сложно като разделянето на Черно море. Равинът си тръгнал. Жената събрала хиляда роба и робини. строила ги в редица и оповестила кой за кого трябвало да се ожени. Уредила браковете им за една единствена нощ.
На другия ден се явил еди с пукната глава, друг с извадено око, трети със счупен крак. Тя ги запитала:
– Какво е станало с вас?
Една жена отвърнала:
– Не го искам.
Друг мъж рекъл:
– Не я искам.
Римлянката веднага изпратила за равина и когато дошъл му казала:
– Няма друг бог като твоя Бог. Думите ти излязоха истинни.

В настъпващия мрак изгаряха последните лъчи на деня. Ателието бавно потъваше в мрака.
Изведнъж той ненадейно се засмя. Тази весела усмивка промени за миг цялото му лице, и добавя:
— Ще ви кажа нещо, понеже оня ден ставаше дума за Робер Ре. Бе дошъл в ателието ми тъкмо когато бях направил отливката на един бюст. Ре го огледа, похвали го и за да каже нещо компетентно, забеляза: „Каква интелигентност на техниката! Ето тук например тази резка, която изглежда нещо съвсем малко…., а дава такава изразителност на главата!“
Погледнах го. Той сочеше един ръб, останал от калъпа. Ръб, който още не бях имал време да остържа….

За характеристиката на нашенеца не трябват много да се умува. Едно от забележителните му качества е използвач. Колко много писатели, са го възпроизвели в литературното си творчество!?
Ако можех да съчиня една приказка за него щях да започна така:
— Събрали се Използвачко, Подмазвачко, Присламчо, Натрапчо, Интригантко, Клеветчо и решили да образуват народ…
Стократно животът ме е бил с железния си чук по главата, за да ме убеди, че той не е мой, а на Присламчо и Подмазвачко.
Убедила съм се в това отдавна. И все пак ги презирам и ненавиждам. Независимо от чувствата ми те се умножават в обществото ни. Защо ли? Просто е за досещане, в това има голям келепир…

Представете си млад човек, обхванат от буйно желание да вика, да скача, да пие, да се радва на живота.
А сега вижте друга картина.
Представете, че в подобно настроение млад жизнерадостен момък.
Той влиза в ресторант, пие повече от необходимото, напива се, става, пада, събаря маси, строполява се, удря си главата, чупи си краката, ранява се до смърт.
Е, това вече е бракът.