Всеки град си има своя атракция, но ако няма такава, то трябва да се появи. Какви ли не идеи минават през главите на хората. На всеки жител на град може да му хрумне нещо, което ще привлече вниманието на широката общественост, и където туристите ще искат да дойдат.
Такива забележителности са паметници с необичайна конструкция или просто по-друга форма на здание.
Водните източници също могат да минат в графата за градска забележителност, независимо от това дали са естествени или изкуствени.
TPlans се е ангажирала да построи 800-метров басейн в Дотонбори, Япония. Ако басейна се открие, както е планирано, в средата на 2015 г., той ще бъде най-големият в света открит басейн.
Схемата наподобява план басейн YN Studio, който ще се изведе от крайградските басейни, наречени LidoLine.
Този план е бил разработен за Риджентс, Лондон. Идеята била в канал с ширина 12 м  да се запълни с пречистена вода от градската система, а не да се използва филтрирана вода от самия канал.
Частната фирма, която ще изгради Дотонбори, е създадена през април специално за проекта, който се очаква да струва 3000000000 йени или около 490 милиона долара.

С бързото развитие на съвременната ракетна техника, се предлагало голямо разнообразие от проекти, за използването на ракети за бърза доставка на пощата.
През 1930г. ентусиасти са разработили такива програми в Германия, Великобритания и дори Индия.
През 1959 г. американската пощенска служба е направила успешно изстрелване на ракетата, в която е заменена ядрена бойна глава със специален контейнер пълен с кореспонденция от подводницата Barbero.
През 1990 г. руските военни няколко пъти изпратили съобщение от подводници до цялата страна.
Въпреки всички тези усилия, технологията никога не се е използвала масово, поради относително високата ѝ цена.

В средата на 19 век швейцарският профеор Герман фон Майер изследвал костната структурна глава на бедрената кост на това място, където тя се изкривява под ъгъл и влиза в ставата. Покрита с мрежа от миниатюрни костички със строга геометрична структура, тя не се чупи под тежестта на тялото, тъй като тези костички преразпределят тежестта.

Двадесет години по-късно впечатлен от това откритие, инженерът Густав Айфел измислил конструкцията на известната кула, носеща името му.

През 1940 г. англичаните се опасявали от евентуално нахлуване на германците, които ги превъзхождали по брои на танкове. За това трябвало да се измислят всички възможни средства за противопоставяне им.

В една от инструкциите за унищожаване на танкове се предписвало използването на чук или брадва.

Бойците трябвало да изберат някаква височина. Например, дърво или втория етаж на сграда и от там да запалят вражеската машина. След това да скочат на нея и да започнат да удрят по корпуса й с чук или брадва.

Когато се подаде от люка изненадана немска глава, трябвало бързо да се хвърли граната вътре в танка.

28-годишната Божена Данилович страда от нарушение в пространствената ориентация. Нейният случай е уникален с това, че тя не изпитва постоянен световъртеж, но вижда света с главата надолу.

Това означава, че сътрудницата на градския съвет Ужице в Сърбия чете документи, книги и вестници обърнати надолу с главата. На работното й място са се съобразили с нейното заболяване и дисплея на компютъра е конфигуриран правилно, но страници в интернет, официалните формуляри и други електронни материали тя обикновено вижда нормално само, защото те се обърна с главата надолу. С клавиатурата е същото положение. Тя е разположена така, че мозъкът на Божена да я възприема като огледално отражение. Така девойката може качествено да изпълнява работата си.

В дома си Божена гледа телевизия сама на втория етаж, защото той е преобърнат. Семейството следи телевизионните програми на първия етаж, където техниката заема своето нормално положение.

Родителите й си спомнят, че когато започнала да пълзи, те се движела в обратна посока. Но когато започнала да ходи майка й си взела отпуска, за да я научи да ходи, както другите деца. Това само било началото на необичайният й живот.

Заслужава да се отбележи, че това е рядко заболяване, но то не е попречило на девойката да завърши колеж.

Американските специалисти по неврология от Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет, наричат това заболяване „феномен на пространствена ориентация или възприятие.“ Те казват, че око вижда всичко в правилната позиция, но в мозъка този сигнал „се преобръща“ и за това всичко се възприема наопаки. Но те не могат да обяснят как се случва точно това и каква част от мозъка е отговорен за него.