Едно нещо е сигурно, ако сте живели около 1930 г. в Детрой и вашето дете падне от прозореца, то ще има шанс да уцелее, защото ще го спаси господин Джозеф Фиглок.
През 1937 дете пада през прозореца от 4 етаж върху мъж, който е минавал под прозореца на зданието. Една година по-късно се случило същото. Още едно дете пада от прозорец на 4-я етаж и то върху същия човек.
Уличният чистач Джозеф Фиглок метял на пътя, когато детето паднало от прозореца и го ударило по главата и раменете.
Фиглок и детето са получили наранявания, но са останали живи.
Но това не бил единствения инцидент за уличният чистач.
Двегодишният Дейвид Томсън паднал от четвъртия етаж и както се досещате, се приземил върху Фиглок със същите последствия.

През 1878 г. е била създадена технология, с която се фиксирал кадър върху лента без никакво забавяне.
След 3 години на сътрудник от американския военен институт дали задача да унищожи едно безполезно магаре. И той решил това да го направи в „полза на науката“.
За това взривил главата на магарето, като го фиксирал бързо на филмова лента.
Детонаторът бил привързан към магарето, а експлозивите били съединени със затвора на камерата.
Експериментът имал успех. Апаратът съвсем ясно е фиксирал момента на взривяването на главата на магарето.

Стои момиченце на гарата и чака с баща си влака. Детето е на около 4-5 години, спокойно и весело.
Близо до тях един поп също чака влак. Як мъж. На ръст около два метра, а на обхват три метра. Бяла брада на гърдите и огромен кръст на врата.
Момиченцето погледна огромния мъжът и отвори уста учудено, опитвайки се да разбере безпрецедентното чудо пред нея.
Детето направи няколко обиколки и се почеса по главата. Свещеникът наблюдаваше действията й спокойно.
Тогава момиченцето отиде при баща си и попита:
– Татко, защо Дядо Мраз е с черни дрехи, да не е умряла Снежанка?
Бащата и свещеника се превиха на две и едва не паднаха от смях.
След това „мнимият Дядо Мраз“ купи на детето шоколад и го благослови …..

Седи момченце във влака. Гледа през прозорец и нещо си тананика. После говори за краката си и досажда на майка си.
Тя е не много едра жена, зареяла неподвижен поглед нанякъде. Изглежда разстроена и притеснена.
– Ти ще престанеш ли най-после? – гневно казва тя на детето.
Момчето спира за малко. Но влакът върви, как може да не пее и да не говори?!
– Погледни се, глупак такъв, пак си се омазал.
„Глупакът“ се усмихва виновно. Очите му радостно заблестяват, но това не подейства успокояващо на жената.
След известно време пак:
– Нетърпим бърборко. Само шум вдигаш. Не можеш ли да застанеш мирно?
Все пак тя е негова майка. Детето повдига устни, готово всеки момент да заплаче.
Как мога да му помогна? Съчувствам му, поглеждам го в очите, а там съзирам ….. мъдрец.
Момчето наведе глава, изслуша оскърбленията, въздъхна дълбоко и застана мирно.
Колко са по-умни от нас?!

Стояха в сумрака един до друг. Тя бе преметнала ръка върху рамото му и тихо говореше:

– Сине мой, знаеш ли защо ти разказвам тези приказки и истории?

Бяха се скрили далеч от останалите, от паниката и напрежението, което ги обграждаше.

Детето поклати глава. То не знаеше и не разбираше нищо.

– Когато си мислех, че никога няма да се възстановиш, исках да съм сигурна, че ще можеш да летиш.

Гласът и беше тих и успокояващ. Това беше една необикновена вечер и те водеха необичаен разговор.

– Разказвах ти тези приказки, за да ти дам криле да летиш, така че никога да не попаднеш в плен, било то на титли или име, на недъзите в тялото ти или страданието в света.

Тя вдигна поглед и бавно продължи:

– Най-голямото ми желание е да си жив. Ако, за да живееш е нужно да страдам, с радост ще дам и живота си, за да се оправиш и да оздравееш….

Тя не намери сили да продължи, скри лицето в дланите си и избухна в ридания.

Мълния раздра мрака. В небесата проехтя тътен и нощта зарида с безутешни сълзи на великан…..