В Калифорния е открита гигантска слънчева топлоелектрическа електростанция Ivanpah, в която за производство на електроенергия се прилагат нови технологии. Въпреки това, този първи обект може да се окаже последен, тъй като причинява значителна вреда на природата.
Обратната страна на медала на екологическият проект, позволяващ да се избегне изхвърлянето на хиляди тона парников газ, е станал причина за масовата гибел на прелитащите над него птици. Според представител на предприятието, очаквали да има само единични случаи, но не и толкова много поразени птици.
Площта на гигантския обект е 14 кв.км. И въпреки, че се намира в пустинята, смъртни случаи на птици, летящи в близост до горещите кули достига значителни размери.
На територията на обекта светлината се фокусира върху огледала на три 140 метрови кули, които се нагряват до 540 градуса, благодарение, на което вътре водата се превръща в прегрята пара. На тази пара работят електрогенератори.
Птици прелитащи близо до кулите умирали. Открити са трупове на животните с обгорели пера. Компанията  NRG Energy, отговаряща за предприятието, е започнала изследвания, с цел да се намери начин за намаляване опасността за птиците.

Един баща купил на сина си красиво бяло сърце. Момчето го поставило на видно място. Не могло детето, да му се нагледа. Веднъж баща му казал:
– Всеки път, когато направиш нещо лошо, аз ще забивам по един пирон в това сърце, а когато постъпката ти е добра ще изваждам по един.
След известно време цялото сърце било набито с пирони, вече нямало място къде да се забият нови.
Момчето се засрамило и решило да се поправи. Скоро в сърцето не останал нито един пирон. Бащата с радост обърнал внимание на това, но момчето тъжно казало:
– Да, но следите от пироните стоят.
Наистина, сърцето било нацяло обезобразено, но бащата утешил сина си, като му обещал да му купи ново.
Така се случва и с нашето духовно сърце. То е разрушено от греха и не може да се определи на вид какво точно представлява, за това трябва да се замени с ново.
Така, както земята, вследствие на проклятието, ражда тръни и бодили, които повреждат естествено растящите върху нея, така и сърце отровено от греха, не престава да възпроизвежда, различни на неговото естество, неправилни помисли и усещания. Старото сърце на човека е лекомислено и винаги греши.
Бог дава чисто и ново сърце на човека, и тогава той се чувства щастлив. В това сърце няма и следа от предишните грехове. То оживява връзката на човека с Бога, умира за света и за всичко, което е чуждо и неугодно на Господа.
В тази смърт има живот, а в гибелта й спасение!

Един истински водач трябва да прави не онова, което иска и харесва, а което е потребно. Властта не е опияняващото всемогъщество на някои ръководители. Тя не е безгрижната им игра със съдбата на подвластните, безконечната им веселба, която се превръща в безконечна оргия. Власт, това значи дълг и бреме. Безсънни нощи, в които да разбереш повелите на времето и на Бога на твоето племе, за да подчиниш на тях всички свои желания, дори себе си…
Величието на един водач не може да се измерва само по битките, които е водил и печелил. Говоря за битки, които се решават с щит и меч. Защото водачът води и други битки. Победите, които носят неувяхваща слава и признателност, съзнание за добре изпълнен дълг.
Битката против самия себе си, тя е най-страшната и най-опостушителната. Да не допусне блясъкът на властта да заслепи погледа му, похвалите на блюдолизците да заглуши слуха му за повелите на дълга.
Битката за благоденствието на народа му. Никоя слава не е трайна, ако е изградена върху нищета, недоимък, лишения и сиромашия. И най-важното битката за справедливост. Дай на един управляващ всички възможни победи, но лепни на челото му печата на несправедливостта и ти го осъждаш на вечно проклятие…
За обикновения човек справедливостта е лесно нещо. Достатъчно е да не се отклонява от истината и да има смелост да я казва дори, когато тя е в негова вреда. За един водач обаче тази справедливост е малка, недостатъчна. Справедливостта на ръководещият са редът, правдата и равенството, които е дал на всички люде от неговия народ. А другото име на тази справедливост е закон. Закон, равен за всички и честни съдии, които да съдят съобразно с него.
Имало е закон и съдии. И той е бил справедлив, защото е произлязъл от обичая и натрупаната през вековете мъдрост. Но този закон е слаб и хилав. Първо с това, че всеки чува, както си иска, и разбира, както му е изгодно. После, облагодетелствува клеветниците, богатите и знатните. Те всъщност съумяват винаги да застанат над закона. Такъв закон не води към справедливост, а към поквара и разложение. Не вярваш ли в закона и в равенството на всички пред него, ти не вярваш и в самата държава. Ти преставаш да бъдеш част от цялото.
Държава с такъв закон е осъдена на гибел. Народ с такъв закон е осъден на самоизяждане и изчезване. Писаният закон не е истински закон, докато не се прилага. Докато не стане част от самия живот.

Ако става въпрос за власт, не може.
Какво означава да бъдеш добър човек? Този човек е честен, верен, порядъчен и морален. При стълкновение с прагматични интереси, превес взема морала.
Но в живота надделява сметкаджийството. За да победиш и достигнеш целите си днес, трябва да излъжеш, да подкупиш, да предадеш, да унищожиш някого. За да направиш една „крачка“ напред, обикновенно предаваш добрия човек в себе си.
Властолюбецът иска прекалено много от живота. Той е жаден за удоволствия: жени, алкохол, коли, вили…. Малцина ръководители са били по-скромни, може би защото са достигнали даден пост в по-зряла възраст или са имали по-стабилен морал и утвърдени цености.
Казват, че властта покварява човека. Защо става така?
Във всеки човек се крие комплекс, който му навява мисли от рода: „Ако аз бях най-главния, бих си подсладил живота, особено ако разполагах и с много средства, така че никой да не узнае.
Такива са ръководителите, те притежават не само властта, но и средсттвата за да я упражняват. Те отмъщават на враговете си, пълнят джобовете си, предават приятелите си, ако не са им вече нужни или са казали нещо „не както трябва“.
Освен това, колкото повече се стремят да свършат нещо, толкова по-голяма съпротива трябва да преодолеят, от околните, от подчинените… Всеки си има свои лични интереси, които иска да съхрани и умножи.
Вижте как е постъпвал Петр I. Гонил ги е да воюват, да строят флот, градове да издигат, размесвал ги е и цялото му подтисничество е промислено целенасочено.
Добрият човек със сълзи ще оплаче мъката на човечеството, но с това държавата няма да се реформира. Да не говорим за войни, стълкновения и демонстрации, където травмите и жертвите са неизбежни. Има ли значение за каква кауза е? Ще кажете, зависи от гледната точка. В такива крупни неща се събират много хора, а някои от тях плащат със живота си.
Дори при откриване на нова земя, използване на научни и технически изобретения… всичко това е осеяно с гибел. А кой ще поеме отговорността за смъртта на другите?
Има ли място в тези неща за добро? Иди, че ставай ръководител!
Ако си добър ще допуснат ли да станеш ръководител, а ако си ръководител ще можеш ли да бъдеш добър?

Грижата за потомството е свойствена за различни животни. Тя се изразява в сложни и причудливи форми, но се отнася предимно за собственото поколение. Нито едно животно не се безпокои за чуждите деца. Защо да изразходва усилия, за да се запазят чужди гени, предаващи се в следващото поколение?

Има някои птици, кото се грижат за чуждите птиченца, но те обикновено се оказват родственици. Когато са още млади или нямат възможност да си завъдят свои, те се грижат за по-малките си братя и сестри. Това се случва само при 3% от птиците.

Изглежда тук няма да минем без изключение. Зоолози от университет в Макмастър, са съобщили за невероятно животинско поведение на птицата султан, която се грижела и за тези, които не са нейни роднини.

Тези птици живеят на групи и във всяка от тях има по 8 броя. Птицата султан е полигамна. Всеки самец се събира само с една самка. Самките, когато дойде време да снасят, полагат яйцата си в едно гнездо и ги топлят като се редуват. При това те не се безпокоят за наличие на чужди яйца и не се стараят да ги изхвърлат.

При по-голяма плодовитост, самката отделя 6 яйца, когато в колективното гнездо има не повече от 10 яйца. Така или иначе в общото гнездо се появяват повече птиченца, които често се биели, но индивидуалната победа в случая е минимална. Възможно ли е самките да не отделят чуждите яйца, опасявайки си, че другите ще им отмъстят?

Зоолозите са се опитвали да се премахнат яйца от няколко гнезда на една от женските. Някои гнезда заради това напълно опустели. Птиците престанали да се грижат за гнездото и си отивали, но в повечето случаи нищо не се променяло. Родителите продължавали да се грижат за поколението, без да проявяват един към друг агресия.

Учените предполагат, че султан е толкова толерантна заради самците. Последните имат голям принос за отглеждане на потомството, докато са още яйца, особено през нощите. Ако самеца престане да се грижи за гнездото, малките са обречени на гибел.

Да допуснем, че ревнива самка унищожи яйцата на съперницата си. Тогава самецът напуска гнездото и започва всичко от начало с надежда, че ще намери по-отстъпчиви „дами“, които с обединени усилия ще създадат повече пиленца.

Така или иначе, султанът все още остават единственото изключение, което позволява загриженост за съвършено чуждо потомство.