Учените са измислили как да накарат растенията да се развиват по-бързо и да носят плодове през цялата година. В природата съществуват циркадните ритми, дължащи се на промяната на деня и нощта, както и биохимични, физиологични и поведенчески процеси в телата ни. Цикличност от 24 часа на вътрешния часовник е не само при хората, но и при животните и растенията.
Изследователи от Йелския университет са идентифицирали ключовия генетичен механизъм, който кара циркадния часовник да работи. Става въпрос за култура, която ще расте целогодишно независимо от територията.
Растенията имат  сутрешни и вечерни гени, които потискат в зависимост от времето на деня. По този начин те завършват 24-часов цикъл. Главна роля в потискането играе нощния ген DET1. Авторът на изследването Сан Лау казва, че растенията, които произвеждат по-малко от DET1, цъфтят по-рано, поради по-бързо им „тиктакане „.
Фермерите често се оплакват от ограниченията на сезона: лято било недостатъчно, зимата пък дълга. Учените твърдят, че решаването на този проблем е въпрос на време.
След като са разбрали циркадния ритъм на културите, изследователите ще отделят картофи, който ще дават реколта по всяко време на годината, и навсякъде по земята.

В едно проучване, проведено учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, първото, което са установили е, че способността на хората да познае вкуса на мазнини се определя от вариантите на един единствен ген. Този ген се кодира като протеин CD36 и се намира в областта на езика определяща вкуса. При по-чувствителни хора този протеин се синтезира в по-големи количества.
Участващите 21 човека са били от групата на затлъстяващите хора. При някои от тях било определено високо ниво на протеин CD36, при други – ниска, а при трети заемал междинно положение.
Хората включени в експеримента били помолени да определят вкуса на съдържанието в три чашки. В едната от тях се намирало нелетливо масло, а в другите две, някакъв разтвор напомнящ течно масло, но не съдържащ мазнини. Участниците трябвало да изберат една от чашките различаваща се от другите две, като се ориентират само по вкусовите си усещания. Те не могли да помиришат или видят течностите, защото учените поставили специални щипки на носа и покрили чашките.
Учените установили, че хората, които са синтезирани повече протеин CD36, намерили по- лесно исканата течност. Те били осем пъти по-чувствителни към наличието на мазнини от тези, които имат по-малко от половината от протеина.

Хората, които не разполагат с никакъв папиларен модел на пръстите на ръцете и краката, или на дланите, наброяват около двайсетина човека в света. Феноменът на липсата на пръстови отпечатъци е бил открит преди 20 години, но причината, поради която върховете на пръстите на човек е напълно гладка, е открити едва сега.
Групата от генетици, водена от професора по дерматология и венерология от Университета в Тел Авив, Ели Шпрехер  са успели да разкрият тази загадка на природата.
Папиларният модел е „биологичен паспорт“, той е уникален за всеки човек. Даже и при еднояйчните близнаци тези модели на пръстите са различни. Учените все още нямат ясна представа защо човек се нуждае от такъв „индетификатор“ и как се формира той.
Хипотеза, че моделът е необходим, за да се подобри сцеплението между пръстите и предмети, бе заменена от предположението, че папиларна модел намалява триенето. Днес учените са склони да приемат, че този вид модели увеличава чувствителността на пръстите.
Съвсем наскоро, израелски генетици са успели да „уловят“  ген, отговорен за такива „трикове“. Оказало се, че рядко срещащи се генетични заболявания, синдром Негели и пигментна ретиколярна дерматопатия възникват поради специфичен дефект на един от протеините – кератин-14. Тези вродени генетични отклонения причиняват смъртта на клетките върху горния слой на кожата. В резултат на това, хората с този генетичен дефект се раждат без папиларна модел на пръстите на ръцете и краката, дланите и стъпалата на краката.
Този феномен е забелязан в пет семейства от Швейцария. Всеки от тях имал мутация на гена SMARCAD1.
Очевидно този ген влияе за формирането на папиларна модел по време на вътрешноутробното развитие на човека. Мутацията води до отсъствие на чувствителност при докосване. Страдащите от това заболяване нямат потни жлези. Кожата на тези хора се удебелява на дланите и стъпалата, но е възможно да развият други заболявания свързани с тъканите, зъбите, косата и кожата.

Немски учени са успели да разработят нова технология позволяваща да се запомнят масиви с особено секретни данни не в компютър, а в биологичен „склад“ – растение.
В основата на технологията е залегнала „химическа азбука“ с помощта, на която данните могат да се представят или разпознаят. В даденият случай информацията не се кодира в елементите на интегрална схема, а в молекули.
За да се създаде „биопамет“ достатъчно е да се инжектират гени в растение или органите на животно, които стават носители на секретната информация. Обратно, за да се разшифроват данните, ни е нужна микроскопична проба, съдържаща молекули, в които е инжектирана информацията.

С помощта на специален химически ключ, известен само на шифровчика, започва реакция наречена полимераза, която позволява да се създадат толкова копия на молекулите, колкото са необходими за анализ.
Фокуса на този сложен способ за защита, не е с цел да се предпази собственика от проникване в базата данни, а по-скоро да се ограничи манипулирането с тези данни.

В Белоруският институт по животновъдство генно – модифицирана коза  е дала първите литри мляко, които по състав не се доближават до човешкото, а са идентични с него.
Разработката за внедряване на човешки ген в животински организъм са започнали в Московския институт по генна биология. По- рано бе съобщено, че в края на  2007 г.  са се родили две козлета с човешки гени Лак1 и Лак2. Със спермата на тези животни са осеменени повече от 100 женски.
Първите три кози са дали потомство. полученото първо мляко от тях е с повишен лактоферин, много ценен за човека протеин.
Лабораторният анализ показва, че съдържащият се в него лактоферин е около 5% на литър, същата концентрация е и в човешкото мляко.
За да се пусне продукта в масово производство, трябва да се проведат необходимите клинични изпитания, а за това може би ще минат няколко години.