Мравките отнасят семената на растенията в мравуняците си, където имат по-голяма възможност да покълнат. Тъй като семената не са отдалечени твърде далеч от дървото-майка, мравките спомогне за появата на нови видове.
С разпространение на семената на растенията не се занимават само птиците, тук свой дял имат и насекомите, особено мравките. Доказано е, че там където има мравки се увеличава значително разнообразието на растителните видове.
Семената привличат мравките с хранителните си части. Самото семе насекомото не докосва, но си взима хранителната част от него, която му е необходима. Останалата част попаднала в по-плодородна среда, облагородена от отпадъците разхвърляни край мравуняка покълват.
Трябва да се има в предвид, че мравките не отнасят семената  много далече, понякога и в непредсказуеми направления. Това означава, че на тази територия ще има напълно жизнеспособни растения, носещи  доста уникален набор от гени. Така те два пъти повишават биоразнообразието на растенията. Там където живеят се образуват повече видове. Мравките дават възможност да се прояви разнообразие от геномни комплекти.

Учените са създали няколко логически устройства, базирани върху генни мрежи в отделни клетки на бозайници. Сред тях най- сложните за  сега  са полисуматори и полиизчислители.
От ДНК клетките на бозайници, отглеждани в чашка, учените са извлекли гени кодиращи рецептори, транскрипционни фактори и други протеини. В изходните данни за изчисления в изкуствената генетична мрежа се появява концентрация на две вещества – эритромицин и флоретин, вещества, които не се срещат в клетките на бозайниците, но са известни от други организми.
Свързвайки се със изкуствено въведените си рецептори, тези вещества активират  специални гени, взаимодействието, на които се явява основа на изчисленията.
За резултатите от изчисленията може да се съди от изработването на два флуоресцентни протеини в зелено и червено.
Например ако устройството работи на принципа на логически полусуматор, то зеленият протеин изработва в отговор эритромицин или флорецин, а червеният при тяхното едновременно присъствие. Когато работи като полуизчислител, червеният протеин се изработва при наличие на эритромицин, но само тогава когато отсъства флоретин.
Разработеното устройство може да помогне на биолозите, за създаване на изкуствени генетични мрежи, трудно реагираща на външни условия. Те могат да бъдат полезни за създаването на синтетични организми с нови функции. В арсенала на синтетичната биология вече има прости запомнящи устройства и релета.

Испански учени са обявили, че могат да увеличат продължителността на живота с 24%.
Експертите са доказали, че е възможно да се удължи живота чрез активиране на определени гени. Те принудили клетки да произвеждат ензима теломераза, който забавя биологичния часовник.
Това било постигнато чрез въвеждането на генетично модифицирани вируси в организма. Те възстановява теломери, които са разположени в краищата на хромозомите. Вирусът в този случай играе ролята на транспорт. Той доставя в клетките гена теломераза.
Този метод е напълно безопасен. При проведените опити върху животни не се е наблюдавало развитие на рак.
На учените се е удало да подобрят здравословното състояние на мишките. Забавило се е развитието на заболявания, възникващи в процеса на стареене, такива като остеопороза и инсулинова невъзприемчивост. Добро ниво е имала и нервно-мускулната координация.

Учени от Университета в Райс са установили, че растенията се предпазват от насекомите чрез циркадния ритъм.
Тези  ритми са колебания в интензивността на различните процеси в тялото, свързани с промяната на деня и нощта. Те са присъщи на почти всички живи същества на Земята. Независимо от факта, че на пръв поглед, циркадните ритми се  се обуславят от външни причини, те имат ендогенен произход. Например, растения, които се въртят през целия ден по посока на слънцето, през нощта обръщат листата си на изток точно преди изгрев слънцето.
Една трета от целия геном на растенията се активира в съответствие с циркадния ритъм. Учените смятат, че гените, отговорни за реакция на растенията спрямо деня и нощта им помагат да се бори с насекомите.
Направили експеримент.  В един от случаите ритъмът на гъсениците съответствал на този на растенията, а в друг случай, когато гъсениците били будни, растенията се намирали в спящо състояние. Оказало се, че опящите растения не са се съпротивлявали на изяждането им и са пострадали повече от будните.
През деня, в съответствие на циркадните ритми при растенията се променят съдържание на веществото, отговарящо за растителната устойчивост на атаки от насекоми и болести, по-специално то активира механизмите за растителна отбрана и позволява на растението да се възстанови бързо.
Трябва да се отбележи, че циркадните ритми помагат за оцеляването на растенията в един променящ се свят. Те правят възможно, растенията да издържат на абиотичния стрес и да се запази целостта им в тежките градски условия.

Група учени от американския щат Орегон въвели първата маймуна в света с модифициран набор от гени.

Подобни експерименти с лабораторни животни, най-вече мишки, се правят от доста дълго време, но за първи път учените са успели да се намесят в генетичната информация на същество, стоящо толкова близо до човека.

Към една от хромозомите на макак бил добавен ген, взет от медуза. Тези технологии в бъдеще биха могли да бъдат използвани за трансплантация на маймуно човешки ген, който носи определена болест.

Това, от своя страна, ще създаде възможности за изучаване на заболявания като диабет, рак и болестта на Алцхаймер.

Въпреки това, този експеримент вече е привлякъл критики от страна на организациите за защита на животните, които се опасяват, че тези изследвания ще доведе до страдания на много примати в лабораторите.