Върховния главнокомандващ К. Рокосовский пишел мемоарите си. Помолил да му извикат генералът, който бил отстранен от командването на фронта.

Между тях се състоял следния диалог.

– Вие сте се оплаквали, че несправедливо сме ви наказали?

– Да. Работата се състои в това, че на мен непрекъснато ми се месеше в командването представител от центъра.

– Как ви пречеше?

– Той се намесваше в разпорежданията ми, свикваше съвещания, когато трябваше да се действа, даваше противоречиви указания….Обикновено заменяше командира.

– Така. Значи той ви е спирал. Но нали вие командвате на фронта?

– Да, аз…

– Партията и правителството са ви възложили такава голяма отговорност… Телефона връзка имахте ли?

– Да имаше.

– Тогава, защо не сте докладвали, че ви се пречи да командвате?

– Не смеех да се оплаквам от вашия представител.

– Ето, за това, че не сте вдигнали слушалката и не сте позвънили, в резултат на което сте провалили военна операция, сме ви наказали….

Генералът излязъл от кабинета на Върховния главнокомандващ с мисълта, че на него, комуто е бил поверен предния фронт, му е даден нагледен урок.

Това се случило през 1812 г. с организаторът на партизанското движение Денис Давидов.

В началото на 1807 г. Давидов бил назначен за адютант на генерал Багратион.

По това време Денис в едно свое стихотворение се пошегувал с дългия нос на Багратион, за това много се страхувал от първата си среща с него.

Багратион казал на присъстващите офицери:

– Това е човекът, който се е подиграл с носа ми.

Давидов се разтреперил и казал:

– За носа му писах така от завист, тъй като моя почти не се вижда.

Шегата се харесала на Багратион. И когато му докладвали, че врагът му е:“до носа“, той питал:

– До кой нос? Ако е до моя можем да обядваме, но ако е до Денисовия, на конете веднага!

На връщане минавайки през града, войници хванаха няколко хора и ги отведоха. По-късно ги подложиха на подробен разпит. Най-напред доведоха един добре охранен човек. Той беше набит, с бузи, висящи като на хамстер. Човекът изохка, когато един от войниците го издърпа напред, за да го претърси.
Генералът смръщил вежди, строго се обърна към арестувания:
– Защо няма в града деца?
– Господине, всички измряха, – изстена запитаният, – Епидемии и глад….
– О, я стига! Чак толкова лошо не е било! – обърна се генералът към него. – Като те гледам, ти все още си имаш голям корем. Защо всички деца са мъртви?
След като не отговори близкостоящият войник го удари през лицето…….
– Ти си бил отговорник по социалните грижи…
Отговорникът сведе глава.
– Ние, в подобни ситуации, даваме първо на децата да ядат. Те са бъдещето. Който пренебрегва децата, не заслужава да има бъдеще.
Отговорникът по социалните въпроси запелтечи:
– Не ме разбирайте погрешно. Ние се погрижихме за децата. Разбира се, че го направихме. Родителите получиха за всяко дете по една специална дажба.
– А тези специални дажби стигнаха ли до целта си? Или родителите са изяли това, което се е полагало на децата им? Отговори!
– Господине, аз …… аз не знам.
– Ти не знаеш? Ние намерихме цяла купчина от оглозгани детски кости в кухнята. Можеш ли да ми кажеш откъде са тези кокали?
Отговорникът наведе още повече глава.
– Кажи, да не би вие да сте изяли собствените си деца?
– Вие не знаете какво значи глад, – промърмори мъжът. – Когато червата ти започнат да къркорят, етиката и красотата стават лукс.
– Етика и красота? Та вие сте по-лоши и от животните, – разкрещя се генералът. – Махнете го от очите ми, преди да съм го разкъсал.

Хайде да разгледаме войната от малко по-различна гледна точка, от тази на историците:
— Нека я разгледаме като добър бизнес. В определен смисъл това е точно така. Когато страната води война, всички трудови, промишлени и прочее ресурси се мобилизират за една цел и се контролират от правителството. Ролята на бизнесмена е също толкова важна, колкото и ролята на военния. Банкерът и индустриалецът имат същата тежест, както и генералът.
Да направим още един логически ход и да разгледаме войната в тясно делови план, като средство за постигане на определени цели. Например, да се вземе и удържи контролът над определени области. По време на война системата на търсене и предлагане престава да действува, граждански стоки почти не се произвеждат и правителството взема строги мерки по отношение на нарушителите, които не престават да произвеждат…
— Дори за това, което е необходимо ли?
— Точно така. Така те ще спечелят време, а времето за тях е толкова важно по-важно, отколкото за нас. Под предлога,     че има война, те могат да разпрострат контрола си върху цялата икономика.
А войната ще се води по такъв начин, че да не прерасне във всепоглъщащ пожар.

Известен генерал воювал във войната. Неговият син бил лейтенант и също бил на фронта.
Бащата водел своята дивизия в атака и се придвижвал по бойното поле. Погледът му се спрял на убит офицер. Това бил неговия син.
Желанието на бащиното сърце било да спре до любимия си син и да се отдаде на мъката си, но дългът го зовял да продължи напред.
Бързо се навел над убития и едва докоснал бузата му и без да се бави дал заповед за атака.
Неутешимите сълзи на гроба няма да ни върнат загубеното и такава скръб няма да ни донесе нищо. Мъката оставя дълбоки белези, тя прави своя неотменим отпечатък в сърцето на страдалеца.
В действителност ние не забравяме тежките изпитания и никога не оставаме същите, каквито сме били преди да преживеем болката. Но мъката действа смекчаващо и облагородяващо на сърцето.
Наистина нещастни и достойни за съжаление са тези, които никога не са страдали и на които скръбта не е оставила своя отпечатък.
Ако останем в неутешима скръб, ние само сгъстяваме мрака около себе си, давайки му възможност да стигнем до сърцето и да подкопае усилията ни. Ако се отвърнем от мрака и се заемем с изпълнение на възложените ни задачи, силите ни ще се възстановят.
Вървейки напред по пътя на дълга, намираме своето пълно и истинско утешение.