Оптическата илюзия е любим метод в работата на канадски художник. Неговите обикновенни и в същото време фантастични картини могат да се разглеждат дълго, докато се открият границите между сюжетите.
Канадският художник и илюстратор Робърт Гонсалвес е признат майстор на оптичните илюзии. Гледайки на работите му, не винаги можем да разберем къде завършва единият сюжет и започва другият. Правилното използване на перспективата позволява на художника идеално да съчетава привидно различните сюжета в една вълшебна илюзия. Не е чудно, че неговото творчество се определя като „магически реализъм“.
Робърт Гонсалвес започва да се интересува от изкуство още от най-ранна детска възраст. На 12 години той е познавал техниката за изобразяване на пространствени обекти и тогава е започнал да създава първите си интерпретации на въображаеми здания.
След това младият художник е видал картините на великите майстори на сюрреализма – Салвадор Дали и Рене Магрит. Те направили силно впечатление на момчето и повлияли на бъдещето му творчество.
Процесът за създаване на такива картини е много трудоемък. За това Гонсалвес представя само по четири картини на година. Произведенията му са толкова популярни, че можеш да ги видиш не само в галерии, но и на стените в домовете на известни политици и звезди в шоу бизнеса.

Точната дата на създаването на картината не е известна. Смята се, че тя е завършена около 1647-1651 години. Предполага се, че Веласкес рисува „Венера с огледало“ по време на посещението си в Италия, тъй като Инквизицията в Испания е забранила да се рисува голо женското тяло. Така  под влиянието на целомъдреният испански мироглед се  смята, че Венера е различна от италианската „Венера“. Тя е разположена с гръб към зрителя.
„Венера с огледало“ е единственият оцелял образът на голото женско тяло от Веласкес. В края на XVIII век тази картина е висяла в двореца на херцогинята на Алба, която по-късно послужила за вдъхновение за нарисуването на „Голата маха“. След смъртта на херцогинята я купил Годой, през 1813 г. била пренесена в Йоркшир.
През 1906 г. картината е купена от фонда на националните колекции – The National Art Collections Fund за Лондонската Национална галерия.
Интересна и страшна е историята на картината на Веласкес „Венера с огледало“. Тя не била в състояние да намери свой постоянен собственик. Хората, които са я купували, веднага след придобиването ѝ се разорявали, а някои умирали в ръцете на изнасилвачи и убийци. Трябва да се отбележи, че дори и музеите със страх се отнасяли към тази известната картина и рядко я излагали публично.
През 1914 г. картината е била повредена, от нахвърлилата се върху нея с нож, суфражетка Мери Ричардсън, но била напълно възстановена и се завърнала в галерията, където е и до днес.

Бригада миньори от Западната провинция Синцзян, получила неочакван сюрприз.
Когато прокопавали с багер галерии в една стара мина, която е била изоставена преди 17 години след земетресение, което причинило падането на голяма част от тунелите, при проучване на една от галериите, открили 59 годишен оцелял миньор, който останал в мината след инцидента станал през 1997 г.
Миньорът бил на края на силите си и веднага бил откаран в болница, за цялостна оценка на физическото и психиеското му състояние.
Миньорът Чжан останал в капан под земята, след като земетресение с магнитуд 7,8 се е случило в района и е довело до рухването на мината. Чжан е бил в състояние да оцелее благодарение на факта, че в тази част на мината, в която той се е озовал, са останали вентилациони канали, които са му предоставили достъп на въздух и това е спасило живота му.
Той е успял да оцелее благодарение на аварийните дажби ориз и вода, съхранявана в подземното депо, предвидени за такива случая. Мъжът е допълвал своята храна, като е ловил и ял плъхове, които са живели в мината и е събирал в големи количества някои фосфоресциращи организми, които са били източник на витамини за него. Сега той строи къщи.
Авариите в мините са често срещани в Китай, въпреки правителствените мерки за намаляване на подобни инциденти. Загиват повече от 4000 миньори годишно.
Оцеляаването на Чжан 17 години в мината е уникален. Предишният рекорд е  сто четиредесет и две дни и принадлежеше на британец на име Джеф Смит. Той доброволно е бил погребан в двора на любимата си кръчма с намерението да направи рекорд.

Необичайна изложба e открита в галерията Kasseler Kunstverein в германския град Касел. Тя представя не какви да са произведения на изкуството, картини или скулптури, а 4,7 милиона пароли, откраднати от сайта LinkedIn миналото лято.
Един човек на изкуството Арам Бартол отпечатал всички разшифровани пароли в осем тома с общо заглавие „Забравих си паролата“.
Всички пароли са отпечатани по азбучен ред, така че всеки посетител може да намери своята.
Някои пароли са отпечатани на големи листа и окачени в рамки на стената, като художествени картини.

Актьорът Джейми Фокс наскоро обяви президента Обама за „Господ и Спасител“. Художникът Майкъл де Антуоно е отишъл още по-далече.
Картината „Истината“, която първоначално била планирана да се поставят в Ню Йорк през 2009 г., но поради протестите на християните това не станало, сега тя е изложена в художествената галерия на Бостънския колеж HillCommunity Bunker.
Картината изобразява Обама на кръста с трънен венец, с разпрострени ръце, разкриващи заведи, скриващи президенското кресло. Тя е част от експозиция на тема „Художници в предизборната кампания, по пътя към Белия дом през 2012 г.“.
Художникът дал отпор на консервативните медии, признаващи картината за богохулство заявявайки: „Разпятието на президента е метафора. Не съм имал намерение да го сравнявам с Исус“.
Бившият кандидат за президент Герман Кей, който има 200 000 последователи в Twitter, пише: „Вчера, Джейми Фокс каза, че Обама е наш Господ и Спасител, а сега имаме картина, която потвърждава това“.