Всички празнуваха. Сашо нямаше дом. Той бе аутист.

Студът го сковаваше. Дрехите му изобщо не го топлеха.

През дупките на скъсаното му палто вятърът нахлуваше безпрепятствено.

Престраши се и почука на една врата.

Когато отвориха, той каза:

– Мога ли да вечерям с вас.

– Влезте, – отговори мъжът, – който му отвори.

Сашо влезе и остана през следващите 45 години в този дом.

Това е свидетелство за силата на себеотдаващата любов.

Джон Уесли прекосяваше Атлантика. По това време той четеше в каютата си.

Внезапно усети, че силни ветрове отклоняват кораба от курса.

На предизвикателството той отговори с молитва:

– Всемогъщи и вечни Боже … Ти държиш ветровете в юмруците Си и седиш над водните потоци … заповядай на тези ветрове и на тези вълни да Ти се подчинят. Заведи ни бързо и безопасно до пристанището, където искаме да отидем,

След като се помоли, Уесли взе книгата си и продължи да чете.

На палубата всички видяха успокоени ветрове и корабът продължаваше да плава по курса.

Уесли толкова силно очакваше да бъде чут, че приемаше за даденост, че е чут.

Трудни дни, всички ги имаме. Някои са по-лоши от други.

Когато Камен стигна до сградата, откри, че силният вятър бе съборил няколко тухли отгоре.

Затова той монтира греда с макара на върха на сградата и вдигна няколко варела пълни с тухли.

Поправи повреденото място, но останаха много тухли.

Той ги наслага в един от варелите и го спусна надолу.

За съжаление, варелът бе станал много по-тежък от него и преди да разбера какво се случва, варелът започна да пада, издърпвайки го нагоре.

– Ще се задържа, тъй като съм далече от земята, – реши Камен.

Но не успя.

По средата срещна варела с тухлите, който бързо се спускаше. Получи силен удар по рамото.

Изкачи се на върха, удари главата си в гредата. Пръстите му се защипаха и заклещиха в макарата.

Когато бъчвата удари силно земята, дъното ѝ се спука, а тухлите се разсипаха.

Камен стана по-тежък от варела и тръгна надолу с голяма скорост.

По средата на пътя срещна варела, който се издигаше бързо, и получих тежки наранявания на пищялите си.

Когато Камен удари земята, се приземи върху купчината разсипани тухли. Получи няколко болезнени порязвания и дълбоки синини.

Шокиран той пусна въжето.

Варелът се стовари бързо върху него и му нанесе удар по главата.

Откараха го в болницата.

В някои дни се чудим защо изобщо сме изпълзели изпод завивките сутринта и дали вечерта ще се върнем в леглото си.

Повечето от нас не изпитват трудности да се справят с няколко проблема през деня, но когато започнат да се изсипват като градушка, без облекчение и причина, ставаме нервни.

В повечето случаи започваме да мърморим.

Има хора, които ни обичат и наистина искат да помогнат, но колкото и да искат, трудните дни обикновено са самостоятелни полети.

Но Бог и в най-трудните ситуации ни придружава.

Мартин и Ема наблюдаваха как орел се извисява.

Птицата се носеше без усилие. Крилете ѝ имаха широк размах.

– Вятърните течения му помагат да набира височина, – каза Мартин.

– Какво ли вижда там горе? – попита Ема.

– Очите му могат да виждат на стотици метри по-долу, – обясни Мартин.

– Колко ли енергия му трябва за такива мощни движения с крилете? – Ема с възторг гледаше орела.

– Той размахва с криле, за да се задържи във въздуха. Полета си поддържа благодарение на възходящите въздушни течения, – поясни Мартин.

– Аха, – поклати глава Ема. – Този вятър помага на орела да се извиси.

– Помисли си само, – повдигна вежди Мартин, – надеждата ни в Божите обещания ни дава възможност да останем във въздуха в трудни времена.

– Ако буря връхлети орела? – уплашено се сви Ема.

– Тогава той се извисява високо над облаците и дъжда, – засмя се Мартин.

– Ура, – подскочи Ема, – така орелът не е засегнат от лошото време.

А Мартин продължи със разсъжденията си:

– Когато позволим на Божието Слово да ни издигне, ние имаме нов поглед за нашите проблеми. Когато разчитаме на Неговото Слово, ние получаваме способността да обновим силите си и да се извисим над проблемите, пред които сме изправени.

– И проблема изчезва? – Ема застана предизвикателно.

– Не, по-скоро получаваме нова перспектива за нещата, с които се сблъскваме.

Ема само вдигна рамене, а Мартин продължи:

– Божието Слово ни обновява и освежава. То ни дава нов заряд с надежда. Когато продължаваме да вярваме в Неговото Слово, то ни дава сила да останем позитивни и изпълнени с надежда в трудни моменти.

Чу се дрезгав глас в нощта:

– Здравей! Мога ли да се постопля малко.

Доньо се скара на кучето:

– Стига си лаял! Пусни човека, да дойде до огъня!

– Благодаря, – непознатият се приближи. – казвам се Матьо.

Той пуска тежката си чанта на земята с облекчение:

– Давам предимство на огъня и почивката пред това бреме.

Доньо се засмя:

– Съжалението е голяма тежест, ден след ден, миля след миля. Носенето на гузна съвест увеличава товара.

Матьо побутна шапката си малко назад и прибави:

– Нашата съвест е система за предупреждение. Тя ни е дар от Бога. Той е написал закона Си на всяко сърце и след това ни е дал съвест, за да различаваме правилното от грешното.

– Съвестта ни се прекланя пред всичко, на което даваме най-високо място в сърцата си, – поклати глава Доньо. – Ако Исус е Господ, съвестта ни ще бъде чувствителна към Него, водейки ни в Неговата добра, съвършена воля и живот в увереност и мир.

– Така е, – съгласи се гостът край огъня. – Ако нещо или някой друг освен Исус заеме трона, съвестта ни ще отслабне. За съжаление, при лоши влияния, тя може дори да загуби всякаква чувствителност.

Задуха студен вятър. Матьо забеляза, че и двете обувки на Доньо бяха цъфнали. От там се показваха мръсните му пръсти.

– Какво ще кажеш да ти поправя обувките? – предложи Матьо.

– Благодаря, – веднага се отзова Доньо. – Аз пък мога да ти помогна да олекотиш чантата си. Със сигурност ще улесни пътя ти.

Двамата решиха, че на другия ден, когато е видело, взаимно ще си помогнат.