Близо един милион местни японски християни са били мъченици за вярата си в 250-годишен период, започващ на 5 февруари 1597 г.
Кои са Kиристан?
Това са местни японски християни. Те са потомци на по-ранна група на местни християни, известни като Keikyo, които са дошли в Япония през Китай и Корея, от Близкия изток.
Началото на Киристан започва през 1549 г., когато Франциск Ксавиер, йезуитския мисионер, пристига в островната държава. Очевидно е чул за нея от ранни християни в Япония. Той подозирал, че са загубили основите на вярата, след като са били отделени от останалата част на Църквата в продължение на стотици години.
Един от първите неща, които започнал да прави Ксавиер е проповядване на Евангелието на тези потомци на Keikyo. Много от тях се върнали към вярата на своите предци. В рамките на една година, почти 10 хиляди са претърпели възраждане. И това било такова забележително събитие, че от 1600 г. Киристан била една от най-големите организирани религиозна общност в Япония.
Влиянието на възраждането на Киристан е дълбока. Три от всеки четири даймио в зоната и военни управници били променени. Три милиона японци от 10 милиона са се превърнали в част от Каристан движение. В Япония това време било наречено „Християнски век“.
Те построили болниците и сиропиталища. Много социални организации са създадени от Киристан. Като цяло, те спечелили сърцата на своите съграждани.
На 5 септември 1596 г. имало разрушително земетресение. В хаоса, който последвал, военен диктатор завзел властта и започнал преследване, което от 1650 г. довело до унищожаване на организираната християнска църква в Япония.

Тя бе ревностна християнка, която съчетаваше сляпа животинска вяра с дръзки, земни, и типични за безверниците езически мисли и деяния. Накратко, в нея се съчетаваха две непримирими противоположности.
Веднъж се осмелих да я попитам:
— Забелязвам, че ходите много редовно на църква. Сигурно сте добра християнка.
— Че що пък не? — наежи се тя. — Че то от вярата си черпя сила, я! Ако не беше тая вяра, как щях да я карам, толкоз ми е тежък животът!
— Така е — съгласих се аз. — Животът гнети повечето хора. Но забелязвам, че въпреки вашата религиозност доста ви е тежко там, където живеете. Толкова ли са лоши съседите ви?
— А трябва ли да си държа езика, като ги дрънкат врели-некипели за мен? — рече тя разгневено. — То това не може да се изтрае от нормален човек! То не е човешко!
— Разбирам, разбирам — казах помирително аз. — Очевидно те говорят за вас много неща, които не би трябвало да говорят. Но трябва някак да се изтърпи. Нали в Библията се казва, че трябва да обичаме съседа си така, както обичаме себе си и ако ни ударят по дясната страна, трябва да подадем и лявата…
— Библията, та Библията! — избухна тя. — Как не, и аз зная Библията като всички други, че даже и по-добре, – всъщност тя не можеше да чете… – Зная и какво казва Библията. Ами какво да кажем за съседите, дето трябва да ме обичат, а ми се бъркат за всичко, без да им правя нищо лошо. Дано пукнат, дано! Как ще ми го обясните туй? Самата Библия казва „око за око и зъб за зъб“, и аз никога не го забравям. То е в същата книга!
— Права сте — съгласих се аз. — Наистина така пише в Библията. Но Христос друго казва. „Око за око и зъб за зъб“ е от Стария завет. А Христос казва, че неговият закон е нов.
— Няма нужда друг да ми го казва, щото аз си го знам много добре — отвърна заядливо тя. — Искам да знам, нямам ли право да защищавам себе си? Аз винаги се мъча да се спогаждам и все давам назаем сол, кафе, масло, … Сигур нямаше да има по-добра съседка от мен, ако тия, дето са наоколо, имаха повече ум! Свикнала съм на по-добро, преди да дойда тук.
Какво можех повече да й кажа? И замълчах. Мислите й бяха объркани, мимолетни и съвсем езически, подплатени с религиозни догми, които тя не разбираше, но пък се стремеше да ги приложи по някакъв странен начин към тежкото си ежедневие.
Интересното е, че дълбоката й религиозност влизаше в странно противоречие с основните й възгледи и поведение, с внушителните крамоли и изблици на гняв, които представляваха ежедневието й. Изключение правеше само богоизбраната неделя, когато ходеше на литургия и спазваше останалите си религиозни задължения с постоянство, което несъмнена би било похвално за всеки един католик.

Веднъж двама ангели говорили за ума и вярата.
На интелигентения човек му е по-лесно да вярваш в Бога. Той разбира, че вселената не е възникнала от само себе си, – казал единият ангел.
– Напротив, умните хора, понякога си мислят, че вяра не им е нужна, че човек може да направи всичко сам, – не се съгласил другият ангел.
Накрая решили да отидат на земята и да видят кой е прав.
Попаднали на честването на един виден лекар, който открил чудесно лекарство против слепотата. Всички се радвали за чудното средство. Единият от ангелите попитал учения:
– Кажете, в това откритие помогна ли ви вярата в Бога?
– Помогна ми вярата в собствените сили, а не в Небесните, – отговорил ученият.
– В живота има моменти, когато човек извиква: „О, Боже, помогни ми!“ Вие така ли направихте? – заинтересувал се ангелът.
– Мъдрият човек ще действа, а няма да вика към Небесата! – казал лекаря.
– Мисля, че на умния човек, му е много по-нужен Бог, за да не си помисли, че всичко знае, –  възразил ангела, но ученият не го слушал.
– Виждаш ли умът пречи на човека да вярва в Бога, – въздъхнал вторият ангел.
–  Почакай малко – помолил първият ангел.
Скоро ученият получил изгодно предложение за производството на новото лекарство, но изведнъж открил, че записките му са изчезнали. Никакви следи от взлом нямало и крадеца не успели да хванат.
Лекарят бил отчаян и възкликнал:
– О, Боже, помогни ми! Аз толкова много работих, нима всичко е било напразно?
Ангелите знаели, че крадецът е влязъл през прозореца и е скрил драгоценния ръкопис на дървото. Те се превърнали в птици, кацнали върху записките и запели. Ученият забелязал птиците и невярвайки на очите си, едва успял да промълви:
– О, Боже!О, Боже…..

Много често възникват спорове, когато стане въпрос за разделението на християните на католици, православни и протестанти. Скоро имах възможност да разговарям с млад мъж относно това. Той каза:
– Дори и на ум не ми е идвало да се отрека от вероизповеданието си. Всички клонове на християнството си имат своето значение и място. Важното е вярата, а не начина, по който я изповядваш.
В случая не ставаше въпрос за ритуали и традиции, а нещо, което истински отличава човека от другите – вярата в Бога.
– Бог би бил много дребнав, – продължи моя събеседник, – ако даде предпочитанията си на едните пред другите заради начина, по който се кръстят или причестяват. Оскърбяваме Бога ако мислим, че е неспособен да обгърне с любовта си, всички, които вярват в него, независимо на кое вероизповедание принадлежат.
Повод и причина за разделение между хората винаги може да се намери, но това води до спорове, омраза и дори убийства.

Месианската еврейска общност в Боулинг Грин щата Канектики скоро е имала необикновен гост, съочредител на Хизбула в Ливан, група посветена за унищожаването на Израел
Д-р Daniel Shayesteh  е бил политически и военен деятел в режима на Ayatollah Khomeini в Иран през 1980г. Той помагал в Хизбула при обучението и възпитанието на терористите, които съставлявали неговото ядро.
Когато посетил месианското събрание ръководено от Джонатан Сакс, вярата в Исус го превърнала от човек на омразата в човек на любовта. Самият той казва: „Това е удивително за мен. Аз бях човек, който обучаваше младежи и девойки срещу християнството….“.
Това заявление на бившият лидер показва, че в Хизбула и ислямистите, които работят там, ненавиждат не само Израел а и хрисианското население в Ливан.
Сега Shayesteh говори в църквите в САЩ и насърчава с книгите си „Христос над всичко“ и „Дом на живот – едно пътуване от исляма към Христос“.