Ние сме поколение с множество болести, които никой лекар и лекарства не могат да излекуват. Поколение с проблеми, с чието разрешение не можем да се справим. Всичките ни мимолетни успехи се покриват от сянката на нови и ужасни кризи.
Това се случва със всеки от нас, независимо дали е вярващ човек или не. Това не трябва да бъде така, но се случва. Вярващите хора умират от същите болести, които разрушават целия свят. Мъчат ги проблеми. Много живеят без надежда….
Защо? Единствената надежда на човека е вяра в Исус Христос. А повечето християни не знаят как да живеят чрез вяра.
Вместо да бъдат изпълнен със вяра и Словото на Бога, те са натъпкани с религиозните традиции и предразсъдъци. И когато дяволът им се противопостави с болести, бедност, депресия и развод, те се оказват безпомощни и допускат да бъдат смачкани и унищожени. Те просто не знаят какво да правят. Народът „ще бъде изтребен, поради нямане на знание …“
Разберете, нашата надежда е в Исус Христос. Доверете Му се ……

Светът въпреки, че мрази Христовия народ, в обреченото си състояние може да бъде облагодетелстван само чрез него. Те са солата на земята. Предпазват обществото и културата от пълно разложение и света от възможността да стане по-лош от това, което е в момента.

Те са дадени от Бога, за да не могат останалите да се удавят в бълвоча и мръсотията, за които толкова много копнеят.

Не че християните знаят всички отговори, но горко на света ако Божия народ, каквито и недостатъци да има, не е в света.

Спърджън знаел това. Един ден някакъв агностик започнал да спори с него, като поставил под съмнение християнската му вяра.

Тогава Спърджън посочил неуспехите на нехристиянските организации да развият каквато и да е програма, за подпомагане на всички нуждаещи се. Като съпоставка той посочил много начинания в обществото, предприети поради евангелската вяра.

Разговорът завършил като перифразирал предизвикателството на Илия към пророците на Ваал:

– Бог, Който откликва на нуждаещите се в сиропиталищата, Нека Той е Бог.

И това сложило край на спора.

Разбира се, всеки има право на избор.
Вместо да си мислите: „Защо се омъжих за този човек?“, по-добре се помолете или благодарете на Бога, че ви е събрал с него.
Не казвайте, че това е невъзможно!
Просто седнете и запишете всичките добри неща, който той или тя правят за вас и децата и как се примирява с вашите недостатъци.
Никога не забравяйте, че Бог ви изпраща несгоди в живота, за да ви направи по-добри и за да укрепи вярата ви, а не за да ви разведе.
Не гледайте, че около вас се развеждат, не слушайте съветите им, по-добре погледнете последствията, които са ги сполетели след развода.
Зная, че винаги има изключение от правилото.
Имам познати, които имаха напълно законно основание да се разведат, но те се опитваха да направят всичко възможно, за да съхранят брака си, докато не се изчерпеха всички възможности.
Надявам се, че ако се появи някаква мисъл за развод в главата ви, даже и да не се отнесете към нея сериозно, вие ще я гоните и няма да позволите на злото да ви измами.
Нека Бог ви даде дълги съпружески години, изпълнени с добри мисли, вяра и много  любов. Бъдете пример за децата си и за всички около вас. И всичко това нека да бъде за прослава на Бога!

Било е направено проучване на общественото мнение по този въпрос, поръчано от американските медии. Оказало се, че 48% от съвременните жени са готови да изкарат един месец без секс, но не и без любимите си джаджи.
Всяка двадесета от запитаните не се е разделяла със смартфона си, дори по време на сън. Проучването обхваща около 3000 души. 583 жени от тях са си купили водоустойчив калъф за устройството си, за да бъдат с него и в банята.
Зависимостта на хората от високотехнологични устройства в съвременния свят е станала твърде силна и те не могат да се раздели с техните приспособления, дори и за минута.
Проучването показало, че 76% от анкетираните проверяват смартфона си на всеки час, а останалите на всеки 15 минути.
Някои от жените са заявили, че постоянното пребиваване в мрежата подкопавало вярата им в хората. Една от анкетираните казала, че сега, когато тя непрекъснато преглежда електронната си поща и влиза в социалните мрежи, животът за нея е станал по- роботизиран.
Странно е, но само 27% от участниците в изследването признават, че имат зависимостта от смартфони. Но когато ги попитали: “ Дали бихте искали да се върне към дните, когато Интернет все още не е съществувал?“ , 71% отговарят отрицателно.
Социолози и психолози предполагат, че в този случай можем да говорим за „смарфономания “ , когато човек започва да изпитва абстинентен синдрома, ако дълго не използва мобилни устройства.
Предишни изследвания са показали, че тези, които са се опитали да се откажат от смартфони и други джаджи, най-малко за един ден, са изпитали чувство на „срив“, както при наркоманите.

По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.