Никола често задаваше на дядо си Божан въпроси.

Това не бе жажда за знания, а начин да се противопостави срещу вярата на дядо си и да му докаже, че това, в което Божан вярваше са пълни глупости.

Младежът нямаше какво да прави и реши отново да се заяде със стареца.

– Защо всеки вярващ трябва се смята за роб на Бога? – попита невинно Никола. – Това направо е унизително за свободния човек. Как може човек от 21 век да се смята за роб?

– Роби или слуги Божии стават хора, които доброволно са решили да изградят живота си по заповедите на Евангелието, – каза спокойно дядо Божан. – В тях няма нещо, което би противоречало на човешката природа и нищо, което би било унизително или противоестествено за човека.

– А ако някой не желае да живее по тези заповеди? – наежи се Никола.

– Неизбежно се превръща в роб на греха и страстите си, – усмихна се старецът.

– Следователно аз не мога да правя това, което на мен ми харесва, така ли? – скочи Никола.

– Погледни, – смирено каза старецът, – какви са плодовете на живот подчинен на увлечения, похот, сластолюбие, алчност…?

Никола мълчеше.

– Те водят към смърт, – заключи дядо Божан.

– Какво ще получа, ако се освободя от греха и стана роб на Бога? – попита Никола.

– Светост и вечен живот.

Нямаше смисъл да се продължава този спора. Нужно бе Никола да познае истината, която можеше да го освободи от заблужденията му.

Млада жена седеше на пейката в парка и плачеше. По това време край нея мина малкият Иван, който въртеше педалите на велосипеда си с три колела.

Когато видя плачещата жена му стана мъчно за нея. За това я приближи и я попита:

– Лельо, защо плачеш?

– О, миличък, ти не можеш да разбереш това, – махна с ръка жената.

На Иван му се стори, че след това жената започна да плаче още по-
силно. Момчето не се стърпя и попита:

– Лельо, нещо те боли, затова ли плачеш? Искаш ли да ти подаря моята играчка?

Жената още по-силно се разрида. Детето не знаеше как да ѝ помогне, а му беше жално за нея.

малко след това тя вдигна насълзените си очи и тихо прошепна:

– О, дете, аз не съм нужна на никого. Никой не ме обича.

Иван я погледна съвсем сериозно и се поинтересува:

– А ти всички ли си питала?

Думите на момчето я разтърсиха. Тя му се усмихна.

Изведнъж в нея се върна вярата в доброто ….

Няма нищо по-важно от това, човек да се научи да обича.

В действителност, по това как се отнасяте с любов към околните, определя доколко изпълнявате съвършената Божия воля. Защото всички духовни сили се коренят в любовта.

Библията ни учи, че вярата действа чрез любов. Практически е невъзможно да се получи отговор на молитва, ако няма любов, налице е отказа да се прощава и човек е в разпра с ближния си.

Без любов вашите деяния няма да действат.  Вярата ще е бездействена и знанията няма да дават плод. Всички истини, които сте научили от Божието Слово, действат чрез любов. Те няма да принесат никаква полза, ако не живеете в Божията любов.

Любовта е търпелива и добра. Тя не завижда и не се превъзнася. Не е груба или егоистична. Не се обижда. Любовта „на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“.

Навярно всичко това звучи доста строго, но не се отчайвайте.
Бог е изпратил Святия Си Дух, да живее в нас и да ни научи да обичаме като Него.

Ако искате да живеете живот изпълнен с любов, започнете още днес.

Симеон видя дядо Петър и бързо се насочи към него. Той обичаше да дразни и се надсмива над този благочестив старец.

– Изобилието от знания възпрепятства ли чистата вяра? – попита Симеон.

Той очакваше така да затрудни стареца.

– Отричането на познавателните усилия на човека в църквата се смята  за фалшиво учение, дори за ерес, – отговори спокойно дядо Петър.

– Има хора, които отхвърлят необходимостта от всякакво знание особено за християнството, – подметна Симеон.

– Нима е напразно делото на тези, които търсят знания в Божественото Писание? – засмя се чистосърдечно старецът.

– Те казват, че Бог не иска нищо друго освен добри дела. И че е по-добре да се живее без да се любопитства много.

– От създанието на света това, което е невидимо у Бога, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно и разбираемо чрез творенията Му. Изучавайки ги, ние разбираме, че има Творец, Който е създал и самите нас.

Симеон се ядоса, че не можа да „надговори“ стареца, удари с юмрук по близкото дърво и се отдалечи по пътя.

Време е като вярващи в Бога хора да практикуваме единство, както Исус се молеше за това: “ Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“.

Дойде времето да се държим един за друг и в добро и в лошо. Трябва да осъзнаем, че се нуждаем един от друг.

И това наистина е така. На вас ви е нужна моята вяра, както на мен вашата. Заедно ние можем да се противопоставим на всеки проблем и да го преодолеем в името на Исус.

Ние сме Негово Тяло. На всеки от нас му е дадена мярка вяра, но не само, за да се погрижим за нашите нужди, но и да направим нещо много повече.

Ние трябва да завладеем този свят! Ние сме поколението на последното време и много трябва да внимаваме в това.