Всеки ден се съобразяваш, какво трябва да направиш за деня и кое е с приоритет пред другите. Не трябва да се разсейваме от маловажните и дребни неща в живота си.

Забелязали ли сте, колко лесно губим радостта си заради някоя дреболия? Нещо малко ни подразни и ние губим радостта си. Когато знаем посоката, която сме избрали в живота си и направим завой, губим мира и радостта си.

Да предположим, че днес е бил лош ден за теб. И защо лош? Косата ви не е получила цвета, който са ви обещали в магазина, от където сте взели боята, а дрехите май не са последна мода и …. вие сте оклюмал и нещастен, смятате, че сте станали за посмешище на околните.

Това са дребни неща, които понякога ни засягат много и все пак те наистина нямат голямо значение. Не казвам, че трябва да ходиш неугледен, да миришеш на пот и ….., но това не е най-важното в живота.

Апостол Павел много ясно е казал по този въпрос: “ Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа“.

Какво бе най-важното нещо за вас, преди да срещнете Исус Христос? Работа? Кариера? Трупане на пари? Желанието да направиш голям удар за деня? Да бъдеш популярен и известен? А може би само да имаш сигурност в живота?

Всички тези неща нямат значение в сравнение с радостта да познаваш Исус.

Хиляди реклами казват: „Ти не струваш нищо, докато не използваш нашия продукт“. Дори и телевизионни новини се натрапват като най-важното нещо на деня. Но те не са! Нищо не е толкова безполезно, както вчерашния вестник. Просто защото нещо е спешно и незабавно трябва да стане,  не означава, че е толкова важно.

Трябва да се замислим сериозно за някои неща. Каква част от това, за което се притесняваме ще има значение утре? Повечето от нещата вероятно няма да има значение за утре, още по-малко за вечността.

Трябва да живеем в светлината на вечността.

Погледнете и вижте, живеем за неща, които наистина не са от значение. Когато живеем в светлината на вечността, осъзнаваме, че малките неща, за което се притесняваме не могат да ни направят щастливи и радостни, дори да се изпълнят.

За това трябва всеки ден да считаме всичко за “ загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус“. Това е най-важното и то ще ни приготви за вечността.

Преди хората да се появят на земята, разни изчадия се събрали, за да направят някакво зло. Един от тях казал:

– Скоро човеците ще бъдат създадени. Не е справедливо да притежават толкова добродетели и толкова възможности. Трябва да предприемем нещо, за да им попречим да просъществуват.

– Да ги напълни с пороци и недостатъци. Това ще ги унищожи, – извикал някой от тях.

Най-старият от злите духове казал:

– Това няма да е достатъчно. Мисля, че трябва да ги лишим от нещо. Така че недостига му да ги изправя постоянно пред ново предизвикателство.

– Добре казано! – възкликнали всички.

Но един млад и хитър зъл дух, застанал в ъгъла, подхвърлил:

– Трябва да ги лишим от нещо важно… Но от какво?

Най-старият от тях мислил дълго и накрая отсякъл:

– Сетих се! Ще им отнемем ключа към радостта и мира.

– Прекрасно… Чудесна идея! – извикали изчадията.

Водачът им добавил:

– Въпросът е къде да го скрием, за да не могат да го намерят.

Един от тях взел думата:

– Ще го скрием на върха на най-високата планина в света.

Друг веднага му възразил:

– Спомни си, че са силни и упорити. Някой може да се изкачи на върха и да го намери, а намери ли го един, вече всички ще могат да се изкачат и предизвикателството ще изчезне.

Трети предложил:

– Тогава да го скрием на дъното на морето.

Четвърти възразил:

– Те са любопитни; някой ден ще построят устройство, с което да слязат на дъното, и няма да е трудно да го намерят.

Пети казал:

– Да го скрием на някоя далечна планета.

Останалите му отвърнали:

– Някой ден ще построят кораб, с който ще могат да пътуват до други планети, и ще го открият.

Един от тях, който дотогава мълчал и слушал внимателно предложенията на останалите, се изправил в средата и казал:

– Знам къде да поставим ключа, за да не го намерят. Трябва да го скрием там, където никога няма да го потърсят.

Всички обърнали учудено погледи към него и в един глас го попитали:

– Къде?

Той отговорил:

– Ще го скрием в тях самите… много близо до сърцето им…

Разнесли се смехове и одобрителни възгласи.

– Ха-ха-ха!… Те ще го търсят безуспешно навън, без да знаят, че той е бил в тях през цялото време.

Най- младия от тях се обадил със скептичен тон:

– Хората копнеят да бъдат радостни и спокойни. Рано или късно ще се появи някой достатъчно мъдър, за да открие къде е ключът и ще каже на всички.

– Може и това да стане, – отвърнал най-старият от злите духове, – но хората по природа са недоверчиви към простите неща. Ако такъв човек се появи и разкрие, че тайната е скрита във всеки един от тях… никой няма да му повярва.

 

Виктор се двоумеше в нерешителност. Вятърът развяваше буйният му перчем, но това не му помагаше особено много.

– Скачай! – чу той Станислав, който стоеше до него.

– Страх ме е . Това са цели дванадесет метра.

– Какво толкова? Затичай се, затвори очи и скочи.

– Никога до сега не съм скачал от такава височина. Даже и от два метра не съм скачал във вода, защото съм получавал синини по гърдите. А тук е шест пъти повече.

– Навярно си имал неуспешен опит и сега си мислиш за него?

– Да.

– Ако тогава не си се ударил лошо и все пак си се гмурнал във водата, ти и сега би го направил.

– И тогава ме беше страх, както и сега.

– Ако носиш в себе си спомена за неуспешния опит, той ще те съпровожда навсякъде и нищо ново, интересно и смело няма да можеш да направиш в живота си. Не става въпрос само за този скок, а в живота си изобщо. Нима ти не искаш да се избавиш от страха си?

– Разбира се, че искам. Влизал съм в ледена дупка, скачал съм с парашут, лежал съм на пирони, ходил съм по въглени, бил съм се на улицата, но този страх ме преследва постоянно.

– Ти веднъж си го приел и си взел решение да се страхуваш. Така страхът е заживял в теб. Ти живееш вече доста време с него.

– Какво да направя тогава?

– Вземи решение и се откажи от своя страх. Ако се откажеш от него, в теб ще се освободи място, което трябва да запълниш с нещо. С какво искаш да го запълниш?

– Със смелост.

– Уверен ли си в това? Всеки път, когато трябва да скачаш, когато усещаш, че ти е страшно, ще се чувстваш смел. Готов ли си за това?

– Да искам да сменя страха си със смелост.

– Добре, тогава скачай!

Виктор стоеше на края на моста. Ниско долу проблясваше водата на планинското езеро.

„В душата ми има страх, но аз го заменям със смелост“, – помисли си Виктор.

Изведнъж той почувства неочакван подем. Дълбоко пое дъх, затича се и скочи във водата от дванадесет метра височина.

Така Виктор стана смел.

В консерваторията на изпит по политическо образование на младия Дмитрий Шостакович бил зададен въпрос:

– Вие давате концерти, свирейки на пияно. Кой трябва да получи по-голямо заплащане вие или шивачът, който е ушил панталона ви?

– Разбира че аз, – отговорил Шостакович. – За моята работа трябват специални знания, подготвителна и усилена работа. Освен това пианистът трябва да има и природен талант.

С това изпитът приключил. Шостакович си тръгнал, но неочаквано се върнал:

– Аз сбърках. Шивачът трябва да получи по-голямо възнаграждение, от колкото аз, защото и да свирех добре, нямаше да мога да изляза на сцената без панталони. Възнаграждението на шивача трябва да бъде много по-голямо.

Ето настъпи и Новата 2016 година.
Какво да ви пожелая за Нова година? Като се замисля, това съвсем не е лесно нещо.

Пожелавам ви това, което нямате.

Нека всеки човек сам да определи своята празнота. Това може да бъде, недостиг на търпение, силна вяра, пари, съпруг или съпруга, деца …..

Но преди това нека човек да отговори на въпросите: „Какво нямам? Какво искам?“

Пожелавам ви това, което нямате и което много искате. С едно условие, то да ви донесе полза. Защото съществуват две беди, неизпълнени желания и изпълнение на желания, които могат да ви направят нещастни.

Нека вашата празнота, ако тя наистина е такава и се нуждае от напълване, да се изпълни с подаръци от Бога.