Сатана събра всички бесове. В своята встъпителна реч той каза:

– Ние не можем да забраним на хората да ходят на църква. Не можем да им забраним да четат Библията. Трудно ще ги спрем да се обръщат с молитва към Бога. Когато се свържат с Бога, ние губим властта си над тях. Нека ходят на църква, но ние ще им откраднем времето, така че те винаги да бъдат заети и да не могат да се молят, да мислят за смисъла на живота си и да развиват своите отношения с Бога. Ето какво трябва да направите, трябва да попречите на хората да влизат в общение с Бога и поддържате това целия ден.

– Но как ще го направим? – закрещели демоните.

– Увличайте ги с дребни неща и измислете повече начини, чрез които умовете им да бъдат заети с ненужни дейности. Главното е, да им внушите да се стремят към повече материални блага и богатство. Нека всеки от тях придобие желание, да има повече пари, да купува коли, апартаменти, вили. Нека да работят все повече и повече, за да ходят на ресторант, кафе, да си купуват нови дрехи, да правят скъп ремонт в домовете си и да ги оборудват с най-модерните мебели.  Изкушавайте ги да харчат, да взимат заеми, многогодишни кредити и така да стават роби на банкерите. А когато се увлекат в преследване на Мамона, на тях няма да им трябва Бог.

Демоните се хилеха и потриваха доволно ръце.

– Убеждавайте жените да остават на работа, а мъжете да работят по 7 дена в седмицата, – продължаваше да ги напътства сатана. – по 10-12 часа на ден, за да нямат време за семейството си и възпитанието на децата си. Направете обучението в училищата да бъде повърхностно. Нека децата да се шляят от сутрин до вечер по улиците и да стават част от лоши компании. Тогава те ще престанат да се учат и от тях нищо добро няма да излезе. Тогава семействата ще започнат да се разпадат.

Демоните започнаха възторжено да ръкопляскат. Щом утихнаха аплодисментите дяволът продължи:

– „Стимулирайте“ умовете им с предавания по телевизията и разнообразни сайтове, музика и филми в Интернет. Следете във всеки магазин или зала да не звучи духовна музика. Блокирайте съзнанието им и разрушете единството им с Бога. Можете и вие да предложите още мерки в тази насока. Вярвам, че имате прекрасни идеи, как да се осъществи делото ни.

– Предлагам да ги залеем с новости и реклами по 24 часа в денонощие, – предложи един проскубан, стар демон. – Да напълним пощенските им кутии с каталози за поръчки на нови стоки, предложения за уж безплатни продукти, услуги и фалшиви надежди.

– Да показваме по телевизията и в списанията, красиви модели, – засмя се един  озъбен демон, – така че мъжете да обръщат внимание само на външната красота и да започнат да недоволстват от съпругите си.

– Да направим така, че жените да изглеждат твърде уморени, за да даряват с любов мъжете си.- протегна се напред един, приличащ на жаба, демон. –  Ако мъжете не получават достатъчно любов в домовете си, ще я търсят другаде, а това бързо ще разруши семействата им.

– Предлагам на Рождество и Великден да ги разсейваме с празнична суета, – тропна с крак един дребен демон,  – като концерти по телевизията, вие знаете точно какви и трапези изпълнени с много храна и алкохол. Така децата им няма да разберат истинското значение на тези празници.

– Да им погодим номер, – предложи друг демон, – след отпуска да се връщат още по-уморени. Да нямат време да излязат сред природата и да се любуват на Божиите творения. Вместо това да ги караме да ходят на кино, да играят игри на компютъра или да залагат в хазартните клубове.

– Да залеем живота им с толкова неотложни въпроси, че да нямат сили да погледнат към Бог, – извика някой от задните редове. – Така скоро ще започнат да живеят и работят, жертвайки здравето на семейството в името на парите или положението си.

– А това дали ще даде резултат? – попита един демон недоверчиво.

– О това са изключително добри идеи, – каза самодоволно дяволът. –  Хората ще стават все по-заети, ще тичат насам и натам, без да им остава някакво време, за да помислят за себе си и семействата си. Вървете и работете, вие много добре знаете какво точно трябва да правите.

Мъжът на съседната седалка четеше вестник. Захари се обърна към него и се представи.

– Здравейте, аз съм Захари.

Мъжът го погледна, сгъна вестника си, протегна ръка и каза:

– Приятно ми Андрей.

– Дано по-бързо ни пуснат да потеглим, – загрижено каза Захари.

– Важна среща ли имате? – попита Андрей.

– Да, интервю за работа.

– Сигурно отдавна търсите работа – каза Андрей съчувствено – и това интервю ще реши проблемите ви.

Захари се засмя и махна с ръка;

– О, съвсем не. Имам работа, но една друга фирма ми предложи нова.

Андрей го изгледа въпросително.

– Това е дълга история, – започна да уточнява Захари, – Сега съм в отпуска. И от една агенция за набиране на специализирани кадри ми се обадиха, за това съм тук. Не си търся работа, ……тя сама ме намери.

– Не сте ли доволен от досегашната си работа? – попита Андрей.

– Не, не мога да кажа такова нещо, но си мисля, че на новото място ще се почувствам по-добре.

– А кое ви кара да мислите, че на новата работа ще се почувствате по-добре?

– Не знам, – каза смутено Захари.  – Просто имам такова усещане.

Андрей се усмихна.

– Разберете ме правилно, – каза Андрей, – съвсем не искам да ви се присмивам. Просто хората си мислят, че ще бъдат щастливи на друго място, а не на това, на което са в момента. Сменят работата си, развеждат се и смятат, че новото място и положение ще им донесе нещо по-хубаво. Те не разбират, че причината за появата на това или онова е в тях. Нашето щастие не зависи от външни сили, а от това, което е в нас. Щастието е състояние и е въпрос на личен избор.

– Мислите ли, че определена професия може да направи човека щастлив? – попита Захари. – Аз си мисля, че ще бъда много нещастен, ако цял ден се ровя в числата като счетоводител.

– Възможно е някои професии да са по-привлекателни от други, – каза Андрей, – но някой обичат числата и биха се радвали да работят с тях. Мисля, че ако човек си върши работата, както трябва, ще се чувства щастлив.

– Да, виждал съм шофьори, пазачи, продавачи, …… които са си вършили работата с желание, – каза Захари, – дори те са по-щастливи от бизнесмени, които печелят милиони.

– Убеден съм, че щастието не идва от това, което правим, а от отношението ни към него. Именно това, което мислим за работата си, подходът към нея ни прави щастливи – натърти Андрей.

– Защо си мислите, че тази възможност за работа, не е подходяща за мен? – попита Захари. – Ами ако това е Божия план за мен?

– Не твърдя, че знам Божиите планове, – засмя се Андрей, – но човек не трябва да превръща стремежа си към щастие за пътепоказател в живота си. Това, че обичаш да правиш нещо, не означава, че то непременно трябва да се превърне в твоя професия. Някои от любимите си занимания можеш да оставиш за свободното си време, като хоби.

– А сега как да разбера, дали да напусна работата си и да отида на новото място или да не го правя? – попита объркан Захари.

– Научих едно,  че човек не трябва да прибързва, – каза Андрей. – Бъдещото винаги изглежда по-привлекателно от настоящето, защото в него има повече фантазия, отколкото реалност.

– Какво да правя тогава?

– Не избирай да отидеш там, където ще бъдеш щастлив, а където ще научиш най-много и ще развиеш  целия си потенциал. Ако си стигнал до максимума в сегашната си работа, тогава се премести на новото място, но не се отказвай от работата си, заради трудностите. В живота доста често се сблъскваме с неща, които не са приятни, но именно предизвикателствата ни правят по-силни.

Съобщиха, че самолетът им няма да излети днес и че ще могат да летят чак утре. Пътниците бяха приканени да си заверят билетите.

Захари усилено мислеше и разсъждаваше над думите на Андрей и колкото по-близо приближаваше гишето на летището, за да завери билет си,  толкова повече осъзнаваше, че той може да направи още много неща в сегашната си работа и да промени положението си …..

„И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни“.

Моли ли сте се на Бог, да ви покаже, угодно ли Му е това, което искате да направите или не? Нека ваш арбитър да бъде мирът Христов. Нека той да ви помогне да си отговорите на въпроса.

Ако вие решите да правите нещо и усетите, че нямата мир в себе си, тогава не го правете.

Все пак, не забравяйте, че трябва да сте много внимателни към това вътрешно ръководство на Светия Дух, за това тънко чувство на безпокойство или мир, което Той ви дава.

Бог няма да ви изтласка сутринта от леглото, за да ви каже какво точно трябва да правите. Той говори чрез така нареченото вътрешно свидетелство, мирът или безпокойството във вашето сърце.

Така че вие сте длъжни да се вслушате в него. Вие не можете постоянно да бъдете заети с ежедневните си дела. Трябва да отделяте време  за Бога.

Пазете се от разправии. Ако сте ядосани и разочаровани от нещо в живота си, много трудно ще приемете тихото и спокойно ръководство на Светия Дух. За това „бъдете благодарни“ на Бога и Му въздайте хвала.

Запазете тази нагласа на благодарност и признателност в сърцето си. И тогава ще бъде много по-лесно да чуете гласът на „арбитър на света“, когато Той ви говори.

В Швейцария има предложение да се плати на всеки жител по 2500 швейцарски франка или 2 250 евро на месец, независимо от това дали работи или не. На децата също се планира да се плащат по 625 франка.

Този въпрос ще се гласува. Швейцария може да стане първата страна в света с фиксиран доход. В същото време, тя е единствената, в която ще се проведе гласуване по този въпрос.

Група икономисти внесли предложението, са уверени, че хората ще продължават да работят, независимо от гарантирания доход. Това се потвърждава в проведените анкети сред населението.

Само 2% са заявили, че ще престанат да работят, 8% са казали, че в зависимост от обстоятелствата, може и да преустановят работата си.

Тази идея ще струва на държавата 208 милиарда франка годишно. 150 милиарда се очаква да се вземат от данъците, а останалите пари от социално осигурителните фондове.

За сега от проучването на 1076 души, една трета са признали, че ако се приеме такова предложение, много хора ще престанат да работят. 56% от запитаните са казали, че се съмняват, такъв закон някога да влезе в сила.

Павел е вече на 11 години, но не може да разбере родителите си. Често си задава въпроси от рода на:

– Защо не ме пускат на улицата? Какво толкова ще ми стане? Вече съм голям.

Веднъж в близкото заведение се бяха събрали по-възрастни хора. Странно как и защо, но говореха по темата, която силно вълнуваше Павел: „Защо родителите не пускат децата си на улицата“.

Момчето се прилепи до вратата и се заслуша в разговора на възрастните.

– Твоят Асен е на 14 години вече, защо не го пускаш на улицата? – попита Панайот.

„На 14 години, три години е по-голям от мен, а и него не пускат“, – помисли си Павел.

– Виж какво става наоколо? – каза Марин. – Ако попадне в лоша компания, ще почне тайно да пие и пуши.

– Че това го правят и в училище, по време на междучасията, – намеси се бай Горан.

– Навъдили са се много пияни шофьори, – каза Денка. – Как да пусна Сашо сам на училище? Всяка сутрин го съпровождам до там, а на обяд го посрещам.

– Е, нали има светофари, регулировчици, – каза бай Горан, – специални „зебри“ направиха за децата.

– Пияният не гледа светофар, нито зебра, натиска педала за газта и му е хубаво, – недоволно измуча Проданов.

– Моя Васко е толкова слаб, че ….- започна Лидка, но бай Горан веднага я прекъсна.

– Та той е на 11 години, вече цял мъж е. Стига си тичала след него като малко дете.

– Ами нашият като е напълно неадекватен, какво да го правим? – почеса се по главата Симо. – Все гледаме с жената да не се изгуби някъде.

– Пламен е здрав и як, – каза Кирил, – но направи ли някоя беля забранявам му да излиза на улицата. Той обича да играе там с децата, но щом се е провинил наказвам го, това е.

И Кирил удари с юмрук върху масата.

– Дръж го здраво, за да ни си позволява много волности, – насърчи го бай Горан, – нека да си знае мястото.

– Веско има здравословни проблеми, – оплака се Милена, – а очите му все навън. Той дори не разбира,че като излезе между другите деца ще му се подиграват и ще му се смеят. В къщи с нищо не му показваме, че е по-различен, но навън….

Павел слушаше известно време, след това наведе глава и се отдалечи. Той бе разбрал, кое кара родителите му да не го пускат навън. Това бе страхът….., а дали наистина трябваше толкова много да се плашат за него?