Умрели три баби и се възнесли на небето. Срещнал ги Свети Петър и ги предупредил:
– Ще ви задам един въпрос, ако правилно отговориите ще отидете в рая, иначе в ада.
Въпросът бил: Какво е това Пасха?
Първата баба казала:
– Това е много хубаво нещо. Всички хора излизт на парад, носят знамена и балони, а от подиума други им махат с ръце.
Свети Петър възмутен казал:
– Отивай в ада!
– О, това е такъв хубав празник, – запонала втората баба притеснено, – украсява се коледна елха, раздават се подаръци, идва дадо Мраз със Снежанка …
Реакцията на Свети Петър бил светкавична, той изпратил втората жена при първата.
Започнала тържествено третата баба:
– Великден произхожда от еврейския празник Пасха. Тогава си спомняме мъките, смъртта и възкресението на Христа. Юдеите го хванали и той бил осъден да бъде разпнат на кръст. Той умрял на Разпети петък. Тялото Му свалили от кръста и Го положили в една пещера, а входа ѝ закрили с камък.
Свети Петър бил поразен:
– Браво, вие сте само за рая, колко много знаете!
Но бабата продължила:
– И в края на всяка зимата Христос премества камъка от входа на пещерата и поглежда сянката си. Ако тя е дълга означава, че и зимата ще бъде дълга …..

Той беше едър и як мъж. Вечно усмихнат и доброжелателен. Но станеше ли въпрос за дъщеря му, нямаше по-съвършено същество от нея.

Николов много се гордееше със своето червенокосо луничаво момиченце. Разказваше какви ли не истории за нея.

Например, как не можела да стигне мивката, но горещо желаела да помогне на майка си, да измие съдовете. И той добрият великан повдигаше това съвършено мъниче, да извърши замисленото.

Николов не спираше да хвали дъщеря си. Скоро го чуха да разказва за нейната голяма щедрост.

Майка ѝ заминала в съседния град за няколко дни. Малката лудетина направила кекс и почерпила съседите от името на майка си. Добрите хора не могли да ѝ откажат.

Но Николов никога не разказваше, как съвършената му дъщеричка с един голям камък строши стъклото на големия прозорец в стаята на съседите. Нито, че в разгара на лятото това прекрасно червенокосо момиченце разряза всичките дини на дядо си, в някаква игра измислена от нея. Където главната  героиня беше, разбира се , тя. А трябваше да се пребори с дракони и змейове, джуджета и великани изпречили се на пътя ѝ. И в тези войни се проля много кръв, но не на измислените герой, а динения сок от „победените“ дини.

За него тя беше и ще си остане съвършената дъщеря.

Знам, че в човек не всичко е добро или лошо, защото ние хората сме странна комбинация от двете. По-важно е, кое ще надделее в живота ни?!

Когато не знаем от къде произхожда дадена дума, разделя ме я на части, който имат някакво смислово значение. Но постъпвайки така, често изпадаме в парадоксално положение.
Ето как двама „умници“ веднъж разсъждавали върху думата „демокрация“.
– Какво означава демокрация? Толкова говорят за нея и по телевизията, и по радиото – казал единият.
Другият се почесал по главата, вторачил невиждащ поглед в земята и свъсил вежди. Явно, разсъждавал усилено по въпроса.
Изведнъж се плеснал по крака, погледнал хитро събеседника си и казал самодоволно:
– Виж думата се дели на демо и кратия нали?
Другият недоумяващо го погледнал:
– Е и?
– Много просто. Това са демони, който се делят многократно, – като наблегнал на кратно, – с други думи демони, които се умножават много пъти.

„Kато съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа“.
Божието Слово никога няма да промени живота ви, докато не го оставете да стане нещо лично за вас. Тук не става въпрос за вашия съсед, вашия приятел, вашият съпруг или непознатият, който сте срещнали на улицата, а за вас самите. Божието Слово трябва да се прилага в живота. Библията няма да стане динамична, докато не стане приложима в живот ви.
Как да направим Божието Слово действено?
Опитайте метода за персонализиране-то на Библията, т.е. внасяне на лична специфика и предпочитания в употребата ѝ. Всеки може да го направи. Вие не се нуждаят от никакви специални инструменти или да напреднете в дадено богословско обучение.
Можете просто да сложите името си на мястото на местоименията или съществителни в Писанието. Например, в Йоан 3:16, можете да напишете нещо като това: „Защото Бог толкова възлюби (вашето име), че даде Своя Единороден Син, така че (вашето име) няма да погине, но да има вечен живот.“
Или, във Филипяни 1: 6: „Този, който е започнал добро дело във (вашето име) ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа“.
Това ще укрепи вярата ви и ще ви помогни да се насърчите.
Направете това, в много от пасажите на Писанието. Тогава ще започнете да четете Библията като Божие любовно писмо към вас. То ще бъде Божи дар за вас! Четене на Библията не е само за да се запознаят със съдържанието на Словото, Тя е за да се запознаеш с Автора на Словото – лично!

Един човек имал затруднение със слуха и се консултирал с лекар. Лекарят правилно предположил, че човекът пие твърде много бренди и поради тази причина му отслабва слуха. Посъветвал го да престане да пие и той обещал да последва съвета му.

След време лекарят го срещнал на улицата и го попитал;

– Как се чувствате сега?

– Не е нужно да викате, докторе. Отказах пиенето и сега чувам добре.

След време отново се срещнали. Лекарят с нормален тон го попитал:

– Как си?

Но забелязал, че човекът изобщо не е разбрал въпроса му.

– Изглежда пак сте почнали да пиете, – изкрещял лекарят в ухото му – и за това сте оглушели отново.

– Сигурно сте прав, докторе, – отвърнал глухия. – Наистина взех да пия и ще ви кажа защо. Като не пия, чувам нормално. Но нищо от това, което чувам, не ми носи такова удоволствие, както брендито.