Млад директор на фирма позвънил на свой външен представител и кратко заявил:
– Звъня, за да ви дам някои указания. Разговора няма да продължи повече от три минути. Аз ще говоря, а вие няма да ме прекъсвате. Всякакви коментари и въпроси можете да ми изпратите по-късно по факса.
Казвайки това, той веднага пристъпил към въпроса. Той говорел толкова бързо, че свършил преди запланираното време.
– Имаме още 20 секунди, – казал директорът на представителя си, – искате ли да кажете нещо?
– Да, – последвал веднага отговор, – вие толкова бързо говорихте, че аз нищо не разбрах.

Докато Google прави компютърни очила за масовия пазар, Университета в Мадрид Карлос III разработи много по-усъвършенстван модел на очила специално за преподаватели във ВУЗ.

Професорските очила на 21 век са в състояние да разпознават лицата на студентите на базата на предварително заредени анкети взети от всички учащи се.

Очилата показват текста на лекциите и формулите, така че преподавателят да не се запъва и да поглежда в хартиените си записки.

Системата за допълнителна реалност се нарича ALFs (Augmented Lecture Feedback System) и осигурява интерактивна комуникация.

По време на лекцията, учениците показват по мобилните си телефони, как са разбрали казаното. Информация директно постъпва в компютърната система и професорът вижда подходящи показатели над главата на всеки учащ.

Оглеждайки аудиторията, професорът може веднага да разбере как се възприема информацията и има ли някакви въпроси.

Ято птици отивали да зимуват в Африка. По-младите, които летели за първи път много се вълнували, безпокояли се, вдигали много шум и задавали множество въпроси.

– Интересно, в Африка топло ли е?

– Там имали реки?

– А гори?

– Валят ли в Африка дъждове?

Водачът на ятото първоначално отговарял на всички въпроси, а когато вече се уморил им казал:

– Знаете ли какво, деца? Главното е да долетим до Африка, а там няма да има вече за какво да се безпокоим.

Един съкурсник на Пушкин от лицея при случайни срещи често се хвалел с успехите си между жените и задавал нелепи въпроси. Веднъж той срещнал Пушкин и го попитал:

– Казват, че ти си „слънцето“ на руската поезия, но аз не съм много съгласен с това. Моята жена също ме нарича „слънчице“. Как мислиш, какво е сходството между мен и слънцето?

– И на теб и на слънцето не може да се погледне без да се намръщи човек, – отговорил поетът.

Петърчо пита майка си:

– Мамо, вярно ли е, че Бог ни храни?

– Може и така да се каже, – мърмори майката под носа си.

Момчето се върти неспокойно и задава следващия си провокиращ въпрос:

– И бебетата щъркелите ги донасят?

– Разбира се, – отговаря майката, искайки да се отърве от неудобните въпроси на сина си. Но малчуганът изглежда още нещо го измъчва:

– Подаръците ги носи Дядо Мраз?

Майката отекчено:

– Както винаги.

Очите на детето заблестяват и то задава последният въпрос, който го е измъчвал до сега:

– Тогава за какво държим татко?