Един ангел току що бе прелетял на Земята, седна на едно клонче и се заслуша в разговора на няколко деца.
– Моят баща вчера ми подари панделка. Аз само го попитах, а той веднага ми я подари. Мама каза, че човек изпитва голяма радост, когато получава подаръци, – каза Мими, въртейки на пръст крайчето на косата си.
– А аз имам цветни моливи. Наскоро ми ги купиха. Значи и аз имам радост, така ли? – попита Таня.
Димчо потърка носа си, явно бе решил да каже нещо:
– На мен ми купиха велосипед, но аз още не мога да го карам. Това също ли се смята за подарък?
– Мама каза, че имаш радост, когато получаваш подаръци и на теб от това ти става хубаво, – каза Мими, като се настани още по-удобно на пейката.
– Значи ако не ти подаряват подаръци, ти нямаш радост, така ли? – попита Димчо, поглеждайки към Иван, който с обувката си разравяше купчинка пясък.
– Щом нищо не ти подаряват, – назидаделно каза Мими, – означава, че никой не те обича.
Всички деца погледнаха към Иван, който живееше сам със баба си и съвсем не получаваше подаръци.
– Аз също имам радост, – скочи Иван. – Вчера гората ми подари цяла кошница със гъби.
Всички с интерес погледнаха Иван.
– Това не се брой, ти сам си си ги набрал. Подарък е , когато някой друг ти го даде, – каза Мими.
Иван се замисли, а след това изтърси:
– Вчера валеше дъжд, помните ли? Вие всички побягнахте по домовете си. А аз останах в беседката, баба беше отишла до магазина. И тогава дъждът ми подари една голяма дъга. Красива, с много цветове, по цялото небе, това ми достави голяма радост.
Всички отново погледнаха Иван изумено.
– А след дъжда, в локвите сребристи рибки плаваха. Наистина, видях ги. И всичко това дъждът ми подари, – Иван целият сияеше.
Децата с нямо възхищение гледаха своя приятел.
Ангелът извади доклада си и написа: „Ден първи. Срещнах малък вълшебник“. След това се замисли малко и добави: „А ме уверяваха, че такива на Земята няма“.

Нямам нищо против това прилагателно,  то я определя правилно, но решително възразявам против възхищението, което то крие в себе си. Чистата, мила, наивна и неопетнена цивилизация струвала хиляди, милиони.
Какво е цивилизация? В нравствено отношение това е потискане на грозните страсти, повишаване на моралното ниво, а в духовно смъкване на идолите и възцаряване на Бога. В материално отношение това е хляб и справедливост за повечето хора. Такава е обикновената дефиниция, която всеки приема без възражение.
Нашата цивилизация е забележителна с някои специфични външни черти. Тя е забележителна с научните си и технически постижения, с материалната преситеност и това тя нарича развитие, прогрес и какво ли не още. Интересна е с разкриването на дълбоките тайни на природата, с победата над нейните сурови закони. Недостигната е с нечуваните си финансови и търговски успехи, с жаждата за пари и с безразличието към начина, по който се печелятт тези пари.  Невероятна е с размерите на частните си богатства и с щедростта, с която те се дават на институти, милеещи за развитието на обществената култура. Забележителна е с нищетата. Изненадваща е с това изключително нейно отроче – организацията. Най-новото и най-могъщото творение на търгашеския ум, което върши чудеса в транспорта, в заводите, в областта на съобщенията, в разпространяването на новините, в книгоиздаването, в журналистиката, в защитата на работниците, в потискането на работниците, в превръщането на всички национални партии в покорни стада, в преграждане достъпа на силни характери и умове до държавни служби, в избирането на продажни законодатели и градски управи, които грабят своя град и срещу пари покровителстват комарджии, крадци, проститутки и сводници.
Това е цивилизация, която ликвидира простотата и спокойствието на живота и замени неговата поезия, романтични мечти и видения с треската за пари, с пошли идеали и вулгарни амбиции. Тя измисли хиляди излишни луксове и ги превръща в необходимост.  Създава хиляди алчни апетити, но не задоволява нито един от тях.  Свали Бога и въздига на неговия престол парите. Така религията напуска сърцето и се премества в устата.