Дядо Владо много обичаше внука си. Малкият на него бе кръстен. Когато момчето дойдеше при него, сърцето на старецът се разтапяше от гордост.

Винаги намираше думи, с които да поучи и настави внука си, за да знае как да постъпва в живота.

Днес денят бе хубав и двамата седяха на пейката пред вратата под черницата.

– Има хора, – каза дядо Владо, – които искат прошка, но в тях си оставя паметозлобието.

– Какво? – ококори очи внукът му.

– Сега ще ти обясня, – каза старецът, – но преди това ще ти разкажа една история. След като я чуеш, сам ще се досетиш какво имам предвид.

– Истинска история ли или приказка, – нетърпеливо се обади малкия Владко.

– Това се е случило с мен и …, но нека да започна отначало.

Старецът се загледа по пътя който криволичеше към планината и започна своя разказ:

– Изпълнявах различни работи. Един ден ми плати един майстор, мой съсед. Не знам какво се бе случило, но този човек започна да ме ругае пред всички и то когато ме нямаше там. Тогава се замислих: „Какво да правя? Как да му помогна?“

– А нима той е имал нужда от твоята помощ? – учудено попита внукът.

– Да, защото бях направил нещо, което вероятно го е огорчило и дори наранило, не знам, – вдигна рамене дядо Владо.

– А ти какво направи, дядо?

– Веднъж му отидох на гости. Когато ме видя той изтръпна, наежи се и почервеня целия. Мислеше си, че съм дошъл да му се карам, за това, че говори такива работи зад гърба ми.

– Дядо, този човек не те ли изгони веднага?

– Нямаше възможност, защото започнах спокойно да му говоря за градината му, да хваля богатата му реколта. Поговорихме си и за гостоприемството ….

– И просто така си седяхте, и разговаряхте? – усъмни се малкият Владко.

– Сърцето му се стопли, – засмя се дядо Владо. – От тогава не съм го чул да ме хули или да говори лошо за мен. Понякога идва и ми помага в работата.

– Много добре се е получило, – заключи внукът. – Във всяка ситуация трябва да се намира правилния подход, а не как каза онази дума?

– Непаметозлобие, – засмя се старецът и доволен от разсъжденията на малкия, потупа внука си по гърба.

Ще дойдат изпитания и вие трябва да ги издържите. В тях се проявява характера ви.

Важен елемент за готовността ви към изпитанията е желанието да се покланяте на Бога, когато никой не ви вижда.

Идва време, когато всичко е открито пред  пред чуждите очи и пред света, вашите постъпки се наблюдават от всеки.

Тогава ще забележите, че нищо не можете да направите, ако не сте използвали всяка възможност да се покланяте на Бога в дома си, за това организирай правилно и навреме това поклонение.

Навярно си казвате: „Той не очаква от мен, да живея свят живот при моите обстоятелства. Сега нямам време да се моля, да чета Библията. Времето ми още не е настанало. А когато дойде, аз ще бъда готов за всичко“.

Няма да бъдеш. Ако не използваш всяка възможност, да се покланяш на Бога, то когато се хванеш за работа, не само за нищо няма да бъдеш годен, но ще пречиш на тези, които са около теб.

Курсът на младият мисионер преминава в скрития от хората живот насаме с Бога.

Властите на Южна Каролина в борбата с комарите, разпространяващи вируса Зика, били унищожени милион пчели.

С комарите властите решили да се борят с инсектициди, с които пръскали обработваема земя. Пчелите били засегнати от тези инсектициди и веднага загинали, без да имат възможност да отидат на безопасно място.

По предварителни данни Южна Каролина загубила 2,5 милиона пчели. Гибелта на пчелите в щата довела до намаляване на реколтата от плодове, зеленчуци, зърнени храни, …

Странното е, че вирусът Зика не е поразил нито един жител на Южна Каролина.

Много е трудно да се съсредоточи вниманието на първокласник. Преди да го обвинявате в разсеяност и губене на интерес към ученето, прегледайте режима му.

Причина за това може да е банална умора, прекомерно натоварване, не балансирана диета или твърде богато въображение.

Но ако не е в това проблема, заемете се да създадете нужната атмосфера, за концентрация на вниманието.

По възможност оборудвайте стая или някой ъгъл за първокласника.

Когато учи му осигурете тишина.

Научете детето да планира времето си.

След няколко седмици детето ви бързо ще се концентрира върху уроците, защото ще знае, че след това ще се занимава с нещо, което много обича и харесва.

И най-важното е да има похвала, обич и насърчение.

Известният дресьор на животни Дуров казва, че добри резултати се получават с добро отношение и поощрение. Т

Това се отнася не само за животните, но и за хората.

Ние не знаем колко са тежки кръстовете на останалите хора.

Завиждаме на богатия човек, а той едва тегли кръст украсен с злато и скъпоценни камъни.

Понякога виждаме човек, чийто живот изглежда добре се развива. Той носи кръст обвит с цветя.

Ако имахме възможност да опитаме всички кръстове, които ни изглеждат по-лесни от нашите, накрая щяхме да се убедим, че никой от тях не е подходящ за нас, както този, който носим в живота си.