Румен седеше на пейката в парка. Деца си играеха на автобусната спирка.

Дойде автобуса. Едно малко момче се мъчеше да се качи в него, като трескаво се опитваше да оправи връзките на обувките си.

Със всяка следваща минута момчето ставаше все по-тревожно.

Но … стана твърде късно. Вратите на автобуса се затвориха.

Момчето се разплака. То отчаяно погледна към Румен и попита:

– Можеш ли да развързваш възли?

Само ако беше погледнал нагоре и бе извикал:

– Помощ!

Кой щеше да се появи? Кой щеше да му се притече на помощ?

Не Румен, а Исус.

И когато го попиташе:

– Развързваш ли възли?

Той щеше да му се усмихне и да каже кротко:

– Да.

Това е един от най-древните занаяти, основа на ръкоделието, свързано с плетенето на възли.

В различни периоди той бе наречен от всички – „мексикански дантела“, „ресни на възли“, „квадратна сплитка“, само през миналия век той става известен като макраме.

Дори и в най-раните времена с помощта на завързване на възли се е предавала информация.

След това подобни възли се използвали за направа на капани за ловците и мрежа за рибарите. Те изкусно свързвали влакна от растения, ивица от кожи, коси, трева и вълна. Плели мрежи, ловджийски чанти, дрехи и килими за дома.

На Изток, благодарение на декоративното плетене на възли са излезли на мода деликатни тънки дантелени шалове, оригиналните ресни, усукани великолепни покривки, различни кърпички, килими, завеси, абажури, шнурове за украса на златни и сребърни нишки.

За да се роди радостта често трябват мъка. Една сляпа жена е написала песен , в която има следните думи: „И аз ще се видя с Него лице в лице“.

Тази жена никога не е видяла зелените полета, нито залеза на слънцето, нито усмивката на майка си, но липсата на зрение и е помогнало да добие духовна чувствителност и зрение.

Най-добре се полира дърво, което е пострадало. По този начин, то получава възли и твърдост, които чудесно се полират.

Успокояващо е да знаем, че скръбта е само през нощта, а сутринта отлита. Бурята е кратка, ако я сравним с дълъг летен ден. „Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.“

В последните години биоинжинерите са създали невероятно количество миниатюрни устройства, които могат да повторят функциите на изкуствени анализи. Към такива биоконструкции може да се отнесе изчислително устройство и дисплей създадено от колония на Е. коли, а също и няколко десетки ДНК компютри.
Скоро група британски и японски учени са създали първият ДНК робот. За целта е бил разработен микроскопичен „двигател“ състоящ се от няколко молекули ДНК. Тази конструкция е в състояние да се придвижва в пространството в произволна посока. Освен това миниатюрният робот може да получава команди от оператора, в реално време и въз основа на тях да промени курса си. Този робот може да използва данни от вътрешната памет.
Роботът се състои от едноклетъчни кратки последователности на ДНК, обединени в една нишка. Нейния отделен участък е отделен от „паметта“ на биоустройството. Конструкцията се придвижва от един възел на пътя до друг. За този цел по целия маршрут са разположени на равни разстояния микроплатворми.
Има и особени „стоп-възли“, които блокират движението на робота. За да продължи роботът трябва се се свърже със съответния възел съгласно един от протоколите закодирани в паметта. Блокировката може да се премахне и ръчно. За това се използва специален разтвор от молекули, съдържащи същите инструкции, записани в паметта на микро робота.
В резултат от направените експерименти, 65% от миниатюрните биомашини са стигнали целта си. А три робота са се справили с поставените задачи за 200 минути.
Според биотехнолозите, това изобретението няма практическо приложение, но то може да послужи като основа за създаването на по-сложни структури. Например, за доставяне на жизненоважни медикаменти в някои части на човешкото тяло.

В Шанхайския автосалон е представен новият Volkswagen E-Scooter.

Както подсказва името, новият продукт е скутер с пълно електрическо задвижване.

Захранва се от Ni-MH батерия с мощност 350 кВт или 48 к.с. Скутера може да измине 40 км с максимална скорост 48 км/ч без презареждане.

Главната идея на изобретението е да се създаде екологически чисто транспортно средство за мега-градовете.

Проектира се в бъдеще да се създадат мрежи за даване под наем на такива мотопеди в централната част на европейските градове, където има по-големите транспортни възли.