Бързото нарастване на населението в по-големите градове по света е довело до слабото им развитие и сериозни проблеми, свързани с дизайн на градска среда, включително слаба инфраструктура, липсата на жилища и развлекателни центрове. В Пекин е унищожена голяма част от историческия център.
Един от начините да се направи достъпна недостатъчната зелена площ за отдих за жителите на претъпкан град е изграждането на небостъргач, който ще се издигне над земята и да ще се стремят към небето.
Летящият парк остава във въздуха, благодарение на балон във вид на гъба запълнен с хелий и перки, работещи със слънчева енергия.
Платформата включва паркове, спортни площадки, зелени къщи, ресторанти и т.н., които са прикрепени към горната част на конструкцията с кабели. Платформата се помества в различни направления около конструкцията, за да се уравновеси теглото й. Плочите са разположени в шахматен ред, за да се осигури максимална слънчева светлина на всяко ниво.
Най-отгоре цялата структура е покрита полупрозрачни слънчеви панели, които захранват с електричество всички по-ниски обекти и водни колектори, водата от които е насочен през специални филтри за всички области.
Въпреки че не се решават всички сериозни проблеми за задръстванията от автомобили и пренаселеността на Пекин, Въздушният парк позволява да се получи ценна зелена площ. Той ще помогне за намаляването на замърсяването, поради бързо растящите дървета и храсти прочистващи въздуха.
Летящият парк е влязъл в списъка на най-уникалните проекти през 2013г.

Холандски учени са установили, че междуметието „а“, което се използва, за да се обозначи молба за повторение на непонятна фраза, може да се приеме като универсална дума, която се е появила при различните езици при съвместното им развитие.
В проучването учените са направили извадки от 10 езика, включително и тези, които принадлежат на различни семейства: руски, италиански, испански, китайски, исландски, лаоски, холандски, Еквадор, ча-пала, австралийски език Мурин-пата и език сива, на който се говори в Гана.
Лингвистите са анализирали записи на ежедневни разговори и отделяли тези, в които се използвали междуметия, когато събеседникът искал да се повтори това, което не е чул добре. Фрагменти от записите за фонетичен анализ са били дадени на три независими “ слепи “ лингвиста, т.е. те не са знаели към кой език принадлежи това или онова парче. Във втората част на работата, извършена от компютър, сравняват испанското „а“ със същото междуметие в ча-пала.
Първо, учените установили, че „а“ е истинска дума, а не просто биологичен звук. Междуметието вградено в лингвистката система на един език се изменя в друг. Например, допълва се с поемане на повече въздух, ако това е характерно за езика.
Второ, то е много сходно фонетично в различните езици.
Трето, междуметието не е вродено и за да се използва е необходимо обучение. Децата започват правилно да го употребяват на 5 години.
Четвърто, не може да се да се замени с друга дума, защото то има голямо значение за устната реч.
От това, учените са заключили, че междуметието се е превърнало в универсална дума в резултат на това, че е придобило сходен вид при подобни функции.

В диплите на планината сред зеленина и тишина се е закътал малък санаториум. Тук често идват хора да се насладят на природата, да променят градската обстановка и да се допитат до съветите на лекар.
Правят се множество процедури, прилага се определен режим за хранене и всичко, което е необходимо за подобряване на вече съсипаното здраве на хората.
Често могат да се срещнат по двама и дори самотни индивиди, обикалящи по пътечките посипани със ситен разноцветен пясък.
Днес бай Георги не беше нещо в настроение. Задяваше се с всеки и в нищо не можеше да му се угоди.
Срещна лекуващия си лекар и започна да се оплаква:
– Докторе, не мога да дишам.
Лекарят изненадано го погледна:
– Как така? Тук въздуха е толкова чист!
– Именно защото е много чист, – поде с хитра усмивка бай Георги, – аз съм привикнал да виждам това, което дишам.

За двама художници от Пенсилвания, Ник Олсон и Лили Хорвиц, старите прозорци са станали „светлина в края на тунела“ в съвместният им жизнен път. Те ги намери на продажба за строителни отпадъци, което ги вдъхновило да създадат напълно прозрачна къща от използвани прозорци.
Формата, стилът и цветът могат да разкажат много за времето, мястото и къщите, където някога са били инсталирани. Старите прозорци се изкривяват с течение на времето, което още веднъж подчертава древния и мъдър опит натрупан от преминали през тях истории от живота. Не съм суеверна, но мисля, че в подобен дом са вписани историите и съдбите на хиляди хора.
Художниците са своеобразен народ, те живеят под свой подсъзнателен закон. Именно такива могат да постигнат уют в такава оригинална сграда.
От чисто практична гледна точка, къщата е добра и евтина. Всички строителни материали струват само 500 долара.
Къщата се намира на много живописно място. Максималната степен на остъкляване намалява разходите за изкуствена светлина до минимум. Прозорците с двойни и тройни стъкла имат много добра топло и звукоизолация. В къщата има много малки прозорчета, така че проникването на свеж въздух също не е проблем. Интериорът също изглежда много удобен, всичко в къщата е направено от дърво.
Защита от взлом няма, но не е нужна. Оскъдната обстановка, отдалечеността от населените пунктове и невзрачният външен вид е малко вероятно да привлече недобросъвестни посетители.
Вечерно време къщата се осветява от автономно захранване на слънчеви батерии.

Над по-големите ни градове, често се усеща надвисналия смог от замърсен въздух, който е причина за много заболявания и алергии. Такова напластяване на замърсени газове унищожава природата, а с нея и самите нас.
Може ли да се направи нещо по този въпрос?
Италианската компания Italcementi е създала цимент, който буквално“поглъща“ смога.
В химическия състав на този цимент влиза титанов диоксид, който „се активира“ под действието на слънчевите лъчи.
Контактувайки с повърхността на пътното платно замърсеният въздух се окислява, преобразувайки се в безвредни нитрати или сулфати, а след това просто се отмиват от дъждовната вода.
Първият „зелен път“ вече е построен в САЩ.