В лагер се провеждала игра на тема „благовестие“.
Един човек стоял в яма, а децата трябвало да го изкарат от там.
Но той не искал да излезе, за това децата трябвало да го убедят, че е нужно да се измъкне от там.
Едно от момичетата казало:
– Погледни, ти си в ямата, а ние на върха! Ти би трябвало да ни завиждаш! Но завистта е лошо нещо!

Хората от страни, където е много горещо посаждат около домовете си палми. Те са доста издържливи и дълготрайни растения. По време на силните зимни дъждове те не замръзват, а горещото лятно слънце не ги суши и не ги лишава от красивата им листна маса. Те са постоянно зелени и по тях зреят плодове. Тях ги засаждат, както в езически, така и в християнски храмове.

По стар обичай, хората връзват към върховете на палмите камъни броят, на които расте с увеличаване ръста на дървото. Това се прави с цел, дървото да пуска по дълбоко корените си в земята и по-добре да се укрепи ствола му.

Така и Господ допуска в нашият живот скърби и страдания. Страданието е сила, която извайва изумруд от глината и елмаз от въглищата. Страданието не само ни прави по-добри, , но изгражда в нас способност да помагаме и на другите да станат такива. То ни подготвя добре да стъпим на арената на живота. Чрез тази школа Йосиф премина предателството на братята си и тъмницата в Египет, а Давид преживя гоненията и преследванията.

Трудно се приемат ударете от хора, които нямат чувство за такт. Трудно е да страдаш незаслужено, без да изпитваш огорчение. Тежко е да запазиш любовта в сърцето си, когато от всички страни се излива злоба, неблагодарност, неразбиране, презрение, мъка и оскърбления. Бог допуска неописуеми несправедливости да се стоварят върху човека, за да израсне в любов.

Точно, както слънцето не е достатъчно, за да се развие плода, така и радостта и щастието не стигат за усъвършенстване на човешкия характер. Страданието служи като тор в усъвършенстването ни в любов. Тук на земята, ние минаваме школата на страданието, за да познаем любовта. Този, който не е изпитал мъка и страдание, си остава дете завинаги.

Талантът зрее на тихо място, а характерът се закалява в житейските бури.

Прекестулен е висока скала с височина 604 метра, Тя има квадратен почти плосък връх с размери 25 на 25 метра. Заради формата си го наричат „трибуна“. От скалата се открива невероятна гледка към фиорда Люс и платото Кераг.
Прекестулен е не само природна забележителност и живописно място, но е и изключителна туристическа атракция. Ако сте били тук спокойно можете да кажете, че сте били „на ръба“.
Тук идват повече от 100 хиляди туристи и всеки преследва някаква своя цел. Едни почиват от ежедневните си грижи и се наслаждават на живописната гледка, други жадуват за нови преживявания, а трети искат да се отърсят от страховете си.
На върха няма никакви ограждения и най-смелите могат да отпуснат краката си над пропастта. Но не всички се решават да надникнат от края на скалата.
Това не е изненадващо, защото когато стоиш там имаш усещането, че върхът ще се пане всеки момент. В средата на платото има голяма пукнатина широка 25 см.
Ако се вярва на легендата, няма от какво да се страхуваме. Според нея върхът ще рухне, когато седем сестри се оженят за седем братя от един район в Норвегия. Друга легенда разказва, че на древния Прекестулен са извършвани екзекуции и жертвоприношения.
Пътят към върха е труден, пътеките към него на места са много стръмни. Той започва от «Preikestolhytta Youth Hostel» на височина 270 м и се издига до 604 м.
Обикновено изкачването отнема 2 часа. Разстоянието от 3,8 км е осеяно със слизания и  изкачвания.

Веднъж един учител казал на учениците си:
– Животът прилича на автомобил,
Всички били озадачени от такова изказване, но зачакали с нетърпение обяснението.
– С колата можеш да стигнеш до върха, – казал най-накрая учителя.
Един от новите ученици добавил:
– Но често хората попадат под колелата на колата, като са си позволили малко да повървят. А после всички обвиняват автомобила

През 1999г. в Тибет руския учен проф. Ернст Мулдашев с група изследователи направили сензационни открития. На сравнително малка територия са открили повече от 100 пирамиди, които поразяват със своите форми и размери. Своеобразния комплекс е много древен и се слива с релефа на местността.

За главна пирамида се смята планината Кайлас с връх висок 6714 м. В нейното подножие се намират свещените извори на река Инд. Предполага се, че преди потопа в Тибет е бил Северния полюс, по-скоро най-северната земя незалята от вода.

За това говорят и древните тибетски религиозни текстове. Интересни изчисления са направени в района, където цифрата 6714 км се повтаря неколкоктатно.

От Кайлас до Стоунхендж са измерени 6714 км. Толкова е и разстоянието от Стоухендж до Бермутския триъгълник, както и от него до Великденския остров. Удивителното е, че същите са километрите и от Кайлас до Северния полюс.