Ол Доиньо Ленгаи е единствения „хладен“ вулкан на Земята. Той е разположен в Танзания, Източна Африка, на височина 2962 метра надморска височина. Кореното население го нарича „Планината на черния бог“.
Лавата на обикновените вулкани има температура 1100 градуса Целзий и червен цвят, но не и този вулкан. Каква е причината за тази „странна“ лава?
Болшинството от вулкани са пълни със силикати, а Ол Доиньо Ленгаи с карбонати. Именно за това лавата на „хладния“ вулкан има толкова ниска температура – само 600 градуса по Целзий. За това при изригване има черен цвят, а не червен като другите.
Минералите съдържащи се в лавата на „Планината на черния бог“ са лишени от вода. За това, когато лавата има контакт с влагата от атмосферата става бърза реакция. Освен това лават просветлява веднага след свършване на изригването.
На самия връх на вулкана са се провесили разтърстващи красиви сталактити. Те могат да стигнат дължина до два метра. Лавата на Ол Доиньо Ленгаи е течна, като вода и през много малък процеп протича надолу и се оформя като сталактит.
Всички тези особености на вулкана Ол Доиньо Ленгаи били изучени едва в началото на шейсете години на миналия век, тъй като на вулкана било много трудно да се изкачват, поради стръмните склонове. Колкото сме по-близо до кратера на вулкана, толкова по-рохкава става пепелта и краката буквално потъват в нея. Първото успешно изкачване било направено през 1966 г. от геолозите Доус и Кларк.
В подножието на вулкана се намира езерото Натрон, известно с големия си брой розово фламинго.

Когато е горещо коалите често прегръщат дърветата, на които живеят.
Обикновено предпочитат да прекарват времето си в долната част на ствола.
Когато максимално се разпростре върху ствола на евкалипта, коалата се спасява от жегата, тъй като температурата на повърхността на дървото е с няколко градуса по-ниска от тази във въздуха.
А когато е по-студено обратно, коалата предпочита да се намира на върха на дървото, където  листата са повече.

Една вечер оживена тълпа се събрала на върха на планината, очаквали някакъв човек да говори там. Стъмнило и всеки запалил лампата, която носел.
Една възрастна жена носела със себе си много малка и изкривена лампа. Независимо от присмехите на другите, тя я запалила и заедно с другите осветила мястото, където били събрани.
Жената била много бедна и нямала пари, за да си купи хубава и голяма лампа.
Изведнъж духнал силен вятър и изгасил всички лампи с изключение на една, тази на възрастната жена. Пламъкът ѝ бил толкова малък, че вятърът не успял да го изгаси.
Всички стояли в тъмнината, само малкото пламъче проблясвало в мрака.
Тогава един човек взел малката и грозна лампа и запалил с нея останалите, а след това казал:
– Докато има дори една малка искра, надеждата не е загубена.

Ние често си блъскаме главата, как да бъдем най-продуктивни в работата си.
Не е важно колко задачи сме изпълнили, а колко от тях са добри още от самото начало.
Никой не иска един ден да осъзнае, че дългите години прекарани в усилен труд, са пропилени за „неправилните“ цели.
За това е важно да се осъзнае, че достигането до заветната цел, зависи от навика да се почива навреме. Именно по време на почивка, вашият живот може да се насочи в правилната посока.
Представете си, че се намирате в гъста гора. Когато се намирате между дърветата не можете да сте уверени, че се движите в правилната посока. Но за да разберете къде трябва да отидете, трябва да изкачите високия хълм, издигащ се много над гъсталака. От върха вие можете да разгледате добре гората, да разберете къде се намирате и да определите накъде да тръгнете.
Почивката не е изгубено време. Напротив, тя може да ви помогне да не пилеете време за ненужни задачи.

Лопатата, брадвата, куките, сандъкът с пясък и невероятния вид на кофата, напомнящо железен калпак са части от традиционното снаряжение на пожарникарите.
Тази кофа никъде другаде не се използва. Не може да се постави на пода, затова и не трябва да се оцветява.
Въпреки това тя има голямо значение за пожарникарите.
Смята се, че конусообразни кофите по-лесно загребват пясъка. С едната ръка се държи ръба на кофата, а с другата върха на конуса ѝ, което дава възможност за по-бързо запълване на една кофа с пясък. През зимата в пожарният варел водата може да е замръзнала, так с върха на конуса на кофата той можел да се разбие.
Тази форма е удобна за вадене на вода. Леко се пуска кофата и след това се вдига пълна, без да се губи време за загребване. Друго нейно предимство е, че може да се поставя върху неравна повърхност, забучвайки я в земята, не се разплисква вода от нея.
Някои се шегуват, че фермерите имат такава кофа, за да не им я откраднат. На кого ще му дойде на ум, да вземе такава „неудобна“ кофа?
Този вид кофа е измислена още при Петър I.
Тя съществува от създаването на пожарната охрана през 1722 г.