На постъпите към връх Еверест се намират, например, 200 мъртви алпиниста. Труповете им рядко се евакуират, поради високата цена на мероприятието.

Изкачващите се алпинисти понякога трябва да преминават през телата на загиналите, които са се превърнали в ориентири.
Най-известният от тях се намира на височина 8500 метра и има утвърдено име „Зелените обувки“, поради отличителните кислородно зелени обувки.

Още една площадка, близо до върха, е осеяна с трупове в червена екипировка. Тя известна с името „Долина на дъгата“.

До края на Средновековието френският език нямал единна система. Той бил разделен на няколко диалекта.

Почти всеки писател имал свои граматически правила. Френски поезията и литературата достигнали своя връх в периода от 18-ти до 20-ти век.

„Пепеляшка“, „Спящата красавица“ и „Синята брада“ се е появили точно по това време. Тези истории са написани от известния писател Шарл Перо.

Значителният принос на Франция в световната литература и културното наследство станали произведенията:  „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“, „Гърбушкото от Нотр Дам“ и „Двадесет хиляди левги под водата“.

Романът „Фантомът от операта“, написана през 20 век от Гастон Леруа, е една от най-известните творби на съвременната френска литература.

Днес най-значимата награда в областта на френската литературата е  Гонкур награда – Prix Goncourt.

Хан Тенгри е пирамидален връх в Тенгри-Taг на границата на три държави: Казахстан, Киргизстан и Китай.

Оказва се, че Хан Тенгри е най-високият връх на Казахстан.

Името на върха от тюркски език може да се преведе като „Повелителят на небето“.

Височината на връх е 6995 метра.

Първото изкачване на върха е станало в началото на ХХ век. През 1931 г. Михаил Погребецкий, Борис Тюрин и Франц Зауберер са могли да изкачат върха с въоръжена подкрепа, която ги защитавала от въоръжени банди.

През 2002 г. Националната банка на Киргизстан е издала банкнота от 100 сом, на чийто гръб е образа на връх Хан Тенгри.

Рекорд по изкачването на върха Хан Тенгри държи 62-годишният новосибирец Глеб Соколов. За 63 години, той е изкачил върха 34 пъти.

Андряна обичаше да тича. Тя не беше спортистка, не участваше в състезания, но в нея се бе зародило желание да поддържа добра физическа форма особено, след като се сблъска с проблемите на майка си и лелите си, които спазваха строга диета, за да смъкнат някой и друг килограм.

Баща ѝ бе физически здрав човек. Работата му бе тежка и по тялото му се открояваха големи и силни мускули.

– Адри, – казваше ѝ той, – движи се повече, за да не стигнеш до плачевните диети на майка си.

И тя реши да последва съвета му.

Една съботна сутрин Андряна реши с бягане да покори един от близките хълмове. Въздухът беше много влажен и както се очертаваше, щеше да е много горещо. Тези два фактора сериозно щяха да затруднят тичането ѝ.

Въпреки всичко стигна върха. Там имаше нещо, което ѝ направи силно впечатление. Тя погледна надолу. Знаеше, че покрай пътеката имаше засадени кленове, но не бе забелязала, че така наредени пазеха сянка по целия път към върха на хълма.

– Въпреки влажността на въздуха, – каза си Андряна, – тази неочаквана сянка ми е помогнала да не се изморя много.

Изведнъж  в съзнанието ѝ изплуваха думите: „Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем“.

Тя бе много благодарна за неочакваното Божие благословение този ден.

– Благодаря Ти, Боже за неочаквания начин, по които се прояви в живота ми….

Всеки от нас може да открие знаците на Божията любов в живота си, стига наистина да го пожелае.

Аржентинският вратар Карлос Роа, който играел в испанския отбор на „Майорка“ на върха на кариерата си, обявил нейното завършване, въпреки че от него се интересували „Челси“ и „Манчестър Юнайтед“.

Решението си той обяснил по следния начин.

Карлос Роа очаквал края на света, който трябвал да настъпи по това време.

След това той отново се върнал да играе футбол, но участвал в отбори от по-ниски дивизии.