Днес лова на животни не е свързан за снабдяване на семейството с необходимата храна. Той се е превърнал в хоби, един вид спорт.

Много мъже се съревновават по време на лов, кой колко дивеч ще удари, а други се хвалят с трофеите си.

Марин с нищо не се отличаваше от мъжете пристрастени към лова. Дойдеше ли подходящото време нарамваше пушката и потегляше.

Но един ден се сблъска с нещо необичайно.

Чу характерното трополене на копита.

– Нямаше съмнение, това е елен, – каза си той. – Но какво прави толкова близо до ливадата?

Воден от ловната си страст, взе пушката си и отиде да провери, как стоят нещата.

Още от далече забеляза едрият екземпляр. Едър елен се опитваше да освободи рогата си от бодлив тел, хвърлен в наръч слама.

– Навярно е бил привлечен от тази изхвърлена плява. За това е дошъл до малката купчина  – засмя се  Марин – и рогата му са се оплели в тела.

Марин потърка челото си.

– Каква лесна плячка. Превърнал се е в лесна мишена, – въздъхна ловецът. – Не се учудвам, тази зима бе доста сурова, снегът много трудно си отиде. Как ли е намирал храна в гората?

Ловецът забеляза:

– Рогата му са доста красиви. Добре ще паснат над новата ми камина.

Започна истинска борба в ума му:

– Ако беше в гората, преследващ дивеча и стреляш добре, а сега?

– Как можеш да убиеш това беззащитно животно?

– Но виж само рогата му….

– И какво ще разказваш , за тези рога, които смяташ да окачиш на видно място? Убил си животно, което се е оплело в бодлив тел…. Та това е смешно.

– Ако го пусна ….?

– Сега си само ти и елена, какво чакаш. Смили се на животното, то и без това кой знае колко време се е мъчило да се освободи, без да разбира какво става с него.

Марин огледа ливадата, а после приближи елена. Животното трепна, усетило нова опасност. Не можеше да избяга, беше се здраво оплело.

Марин и еленът се спогледаха. Очите на елена бяха изпълнени със страх. В тях се четеше паника.

Марин, все още се  разкъсваше от противоречиви чувства,  но се наведе …. и освободи рогата на елена.

Животното стоеше още няколко секунди, взирайки се в ловеца с пушка, без да разбере, какво точно се е случило, а след това бързо побегна към гората.

– Живей, красавецо, достатъчно си се намъчил …., но внимавай, засека ли те в гората …..

Марин се обърна и тръгна към дома си, но нещо се бе пречупило в него. Ловецът, преследвача на дивеч, ….. се беше смилил.

Ливанов бил лауреат на много сталински награди и бил предпочитан от тогавашния режим. Въпреки това към болшевишката партия не се присъединил.

По това време такова поведение било не само явно предизвикателство, но и опасно.

Веднъж при срещата си със Сталин, той бил попитан:

– Защо още не сте влезли в редовете на комунистите.

Актьорът отговорил на генералисимуса, по следния начин:

– Йосиф Висарионович, аз много обичам своите недостатъци.

Сталин се засмял и инцидентът бил приключен.

По-късно този въпрос бил зададен отново на Ливанов от Н. С. Хрушчов и Л. И. Брежнев, но артистът предпочел да остане безпартиен.

Този мит, изглежда, е създаден от илюстраторите на детски книги, които не са видели таралежи. На техните картинки често е изобразено нещо наподобяващо на таралеж в компания с гъби, ябълки и горски плодове.

Който гледа такива картинки ще си направите извод, че по този начин таралежът си приготвя зимнина.
Последното твърдение по принцип принадлежи към категорията на научната фантастика.

Цяла зима това животно спи и когато времето се затопли, то се пробужда. Тогава за какво са му тези запаси?

Но най- интересното е, че споменатите продукти не са нужни на таралежа и през лятото. То животинче е активен и безжалостен хищник, чийто обяд се състои основно от насекоми, мишки и жаби.

Растителна храна таралежът не консумира, даже  и в устата си не я слага.

Понякога може да го видите да изследва изгнили плодове и зеленчуци, но той търси скрилите се в тях личинки на насекомите.

Часовниците отдавана вече не показват само времето. Този атрибут демонстрира състоянието на собственика си.

Не всеки може да си купи уникални швейцарски часовник за десет хиляди долара, обсипан с брилянти. Но всеки може да постави на ръката си необичаен предмет, който да му показва времето.

Това също е начин да се откроиш от другите.

Какво ще кажете за часовник на относителността?

Този часовник е създаден в съответствие с  известната теория на Айнщайн. Тук се движат самите цифри, доказвайки, че понятието за време е относително.

Казват, че ако дълго гледаш такъв часовник, главата ти ще се замае.

Часовникът е създаден въз основата  на точния японския кварц. Има и красива кожена каишка.

Диаметърът му е 33 милиметра. Часовникът се продава с годишна гаранция за 36 долара.

час, В Япония правителството е стартирало нова програма, наречена „Premium петък„.

Съгласно новата програма, жителите на Страната на изгряващото слънце, всеки последен петък от месеца ще могат да напускат работата си няколко часа по-рано.

Това нововъведение не е прието от всички японци с въодушевление.

В края на краищата, те ще трябва да променят обичайния си режим на работа, както и да успеят да направят всичко за по-малко време.