Романът на Владимир Набоков „Лолита“ първоначално е бил издаден на английски език в парижко издателство.

След това е преведен на руски от самия автор. Набоков се страхувал, че преводачът ще измени, обезобрази с неудачни изменения трудното съдържание.

Най-печалното в тази ситуация е, че Набоков по време на превода се разочаровал от руския език.

Звучи обидно за руския език, но всъщност превода е друг свят.

Това е просто добра адаптация и преразказ, но не и това, което е написал авторът, дори и писателят да владее свободно двата езика.

Лято бе изпълнено с очаквания и надежди. Мартин планираше да отиде на детски лагер.

Преди да тръгне, той се размечта за това, което го очакваше там:

– Останалите от екипа възпитатели ще се отнасят към мен приятелски. Ще споделяме и ще си помагаме, ако възникнат трудности с децата, а малчуганите ще са послушни. Свободното си време ще прекарам край брега на езерото. Казват, че било много красиво.

Но, когато отиде на толкова очаквания детски лагер, се случи точно обратното.

Колегите му не търсеха мнението му, децата не слушаха и почти през цялото време валя дъжд и беше студено.

– Яд ме е , – каза си Мартин. – Това ли е лятото, което очаквах? Нима съм заслужил такава почивка?

В един от малкото хубави дни, Мартин се облече добре и отиде да се поразходи. Когато застана на моста, прекаран над езерото, той бе впечатлен от Божието творение.

– Какъв контраст само, – възкликна Мартин, – между красивите и крехки цветя и огромните стогодишни дървета.

За миг недоволството му от всичко преживяно в лагера се изпари и се превърна в радост.

– Като се замисля, – каза си Мартин, – във всеки миг от деня имам възможност за избор. Да сведа живота си до предварителните си очаквания или да благодаря на Бога за това, което ми дава. Мога да се радвам дори на малките изненади, които Господ разкрива всеки ден пред мен, но това ще стане, ако сам пожелая да ги открия.

По време на Втората световна война, САЩ е изправен пред сериозен проблем. Враговете  потапяли корабите им много по-бързо, отколкото те успявали да построят нови. По това време за построяване на един кораб отивала цяла година.

За решаването на този проблем бил изработен метод, който позволявал да се построи кораб за един ден. Методът се заключавал в това, че кораба строили с главата надолу, но когато го преобръщали, шевовете се разпуквали и съдът се разпадал.

Този проблем решил един християнин, които бил индустриалец по това време.

– Аз ще разбера как да реша този проблем.

След няколко дни на пост и молитва, Бог му показал, как да се заваряват шевовете, така че корабът да не се разпада и да остане цял.

Ако днес се сблъскате с проблем, не се опитвайте да го решите със собствени сили. Започнете да искате знание от Бога, което ще ви помогне да решите проблема.

Позволете на Божията мъдрост да работи на работното ви място, във вашето семейство и във вашите обстоятелства.

Когато на археолога Троя Шлиман се родил син, неговата съпруга настоявала детето да се кръсти в църква.

По време на церемонията при кръщението Шлиман мушнал термометър в съда с водата, където щяло да се извърши потапянето на сина му, за да провери температурата на водата.

Това предизвикало силно негодувание от страна на свещеника.

Чрез много уговорки от страна на съпругата на Шлиман, се стигнало до замяна на водата и изпълняване на церемонията до край.

Когато ви е много трудно, усмихнете се и си кажете:

Най-тежкото в живота е синият кит, всичко останало са дреболии.

Най-добрият учител в живота е опитът. Взема, наистина, скъпо, но обяснява ясно и достъпно.

Когато работите ви не вървят добре, не ходете с тях.

Време, загубено с удоволствие, не се смята за загубено.

Ако някой ви ругае, злобее срещу вас и ви обижда, задавете го със своя позитивизъм.

Благодаря на хората, които са влезли в моя живот и са го направили прекрасен. Но благодаря и на тези, които са излезли от живота ми и са го направили още по-хубав.