Най-напредналата от всички технологии е дигиталната.

Дигиталната епоха е започнала с революцията в обработката на данни, налагаща се от огромните придизвикателаства по управлението на личния състав през Втората световна война. Данните за всеки войник били вкарвани като неелектронен бинарен код върху компютърни перфокарти за по-нататъшна обработка и индетификация. След войната било изискано трансформация на тази примитивна форма на изчисление в електроните системи, изградени около вакуумни тръби. Всичко това излязло на гражданския пазар благодарение на търговския нюх на Ай Би Ем. Целат била да се подпомогне бизнеса от издаването на фактури до чекове за заплати.

След разработката на транзистора и на силиконовия чип, които позволили намаляването на размерите и цената на компютрите, вълната от технологични открития се фокусирала върху изработването на персонални компютри. Докато огромните стари шкафове във вакуумни тръби се занимавали основно с обработка и анализ на данни, персоналния компютър си постави цел да създаде електронни аналози на неща, които вече съществуват: пишещи машини, огромни чертежи, игри и т.н. Това на свой ред доведе до преносимите компютърни средства и компютърните чипове.

През 90-години двата главни технологични притока, се сляха в една огромна река от информация чрез електронна бинарна форма, която можеше да бъде предавана по вече съществуващите телефонни мрежи. Интернетът, които бе създаден за бързо предаване на информация между системни оператори при воените, бе адаптиран за нуждите на персоналния компютър, като преноса на данни става чрез телефонни кабели с помощта на модеми. Следващото откритие бяха фиброоптичните кабели за предаване на огромни количества бинарни данни, както и на невероятно големи графични файлове.

С настъпването на графичните изображения и данни, поставени за постоянно в уеб сайт, трансформацията на технологиите бе пълна. Светът на контролираната информация на медиите в стил „един с милиони“ доведе до безкрайно размита система от комуникации „милиони с милиони“. А формалното налагано усещане за реалност, осигурено от новините и комуникационните технологии на XX век, се превърна в какафония от реалности.

Така персоналния компютър може не само да изпълни традиционните функции по по-ефективен начин, но стана и комуникационно средство. Така той се превърна в заместител на традиционната поща и телефоните комуникации. Преносимият компютър и аналоговият мобилен телефон донесоха мобилност на определени приложения.

При сливането в персоналния дигитален асистент с възможностите за анализ на данни, достъп до Интернет, гласови и текстови съобщения, плюс синхронизацията с по-големите персонални компютри, ние се сдобихме с моментален глобален достъп до всички данни.

В Германия е намерен изчезналият през годината на войната важен документ от историята на Реформацията.

В общинските архиви на германския град Щралзунд са намерили, считаните за изгубеното през Втората световна война копие от писмото на Мартин Лютер от 1545г.

Сензационната находка се състои от единственото копие на писмото, написано от Лютер до тогавашния херцог на Померания, в което се разказват събитията от 1545г.

Оригиналното писмо е изгубено. Последното споменаване на документа датира от 1937г.

Този документ има голямо научно и историческо значение. Той се явява единствения източник, описващ позицията на водещите реформатори при конфронтацията на града с померанския херцог.

По време на Реформацията ландтага решил да даде на града два манастира. Учителите, духовните лица и благотворителния фонд на манастирите трябвало да минат към градската хазна. Но такова прехвърляне не се е състояло.

Херцога на Померания протестирал против това решение и сам завладял манастирското имущество. Протестите на града, както и грамотата на императорът Карл V не са могли да променят нищо.

Очите са огледало на душата. За много хора, цвета на очите, често е свързан с някои специфични качества, независимо дали са на любим или котка. Комбинацията сини очи с руса коса винаги привлича вниманието. В очите на околните такива изглеждат като истински ангели. Синият цвят в продължение на столетия се е смятал за символ на мира, чистотата, надежността и детската наивност.
В детските рисунки, народния епос, прозата и поезията сините очи надделява над всички останали. Те носи живот, мечти, щастие, късмет и мир. Навярно, най-сини са тези очи които излъчват любов.
От гледна точка на науката, цвета на очите зависи от наследствеността. Ирисът разположен зад роговицата на окото е добре снабден от кръвоносните съдове и от пигментните клетки, който определя цвета на очите. Хроматофорите са специални клетки, които произвеждат пигмента меланин, който започва да се оформя в новородено бебе и определя цвета на очите към 2-3 годишна възраст.
Известно е, че почти всички бебета се раждат синеоки. Колкото е по-голямо присъствието на меланин в клетките, толкова по-тъмен ще бъде цвета на очите. Меланинът е защитен ензим, необходим за защита на очите от ярката слънчева светлина. Нация със сини очи е склонна да живеят в северните райони, с кафяви очи – в районите с умерен климат, а чернооките – в близост до екватора и на север.
Генетиците са открили закон, според който гена на тъмните очи е винаги по-силен от този, който формира синия цвят.
Психолозите отбелязват, че притежателите на сини очи са емоционални, обаятелни, чувствителни, романтични, сантиментални и страстни. Те винаги се ръководели от чувствата си. Характерът им е непредсказуем и импулсивен. Те могат страстно да обичат и мразят, а ако водят война, непременно стигат до победния край. Винаги са взискателни към партньора.
Решителни и силни хора, които имат сини очи, често са надменни, високомерни и конфликтни. Между синеоките има и доста авантюристи. Лесно завързват приятелства, но и лесно ги прекратяват.

Отговора не е еднозначен. Първенството минава от ръка на ръка. И все пак…
В началото на 17 век инициативата за откриване на южните ширини се пада на холандците. Имено те, стремейки се да намерят  злато във Нова Гвинея, са открили континента Австралия. Холандските моряци от кораба „Дюфкен“ първи от европейците, още през 1605г., са стъпили на австралийска земя и то на северното крайбрежие на континента. В продължение на 20 години няколко холандски кораби  са достигали австралийските брегове или са претърпявали корабокрушение в областта наречена Нова Холандия.
През 1642 г., в търсене на южните земи на изток от остров Мавриций, е изпратен опитен холандски изследовател Абел Тасман. Той открил земя, която по-късно била наречена на негово име-Тасмания.
След това той доплувал, до друг неизвестен бряг, където част от неговите хора били убити от местните аборигени, които се наричали маори. Тази земя е наречена Нова Зеландия.
Гребейки от остров Фиджи той се върнал в базата в Батавия.
През 1644 той направил второ пътуване по протежение на северното крайбрежие на Австралия.
Откриването на Австралия не донесло радост на холандците, защото те не открили там това, което търсели-злато. Когато някой от холандците показвал на местните злато, сребро или подправки, те не проявявали никакъв интерес към тях.
През 1721г. отново холандци, търсейки земи на юг, заобикаляйки нос Хорн, откриват Великденския остров с неговите загадъчни статуи, а по същото време е открит и остров Самоа.
История на откриването на Австралия не е изпълнена с интересни факти. Всички открития са направени тихо и спокойно, без война и конфронтация между основните морски нации.