След победата на бунтовниците в Испанската гражданска война по нареждане на Франко били отвлечени хиляди деца на републиканците и оставени за осиновяване на семейства, лоялни на режима.

По-късно практиката за отстраняване на децата от техните родители, които били считани за морално или финансово нестабилни, се въвежда незабавно още в родилния дом.

Във веригата били въвлечени както лекари, така и католическата църква. А отнетите деца се обявявали веднага за мъртви, скоро след раждането.

Тази практика продължила до 1990 г., но поради липсата на официално държавно разследване, трудно може да се каже колко точно са отвлечените деца.

Въпреки че, според някои юристи, броят им може да достигне 300 000.

Наркотикът первитин, производно на метамфетамин, широко се е използвал за стимулиране на войниците от Вермахта.
Тези таблетки официално са влизали в дажбата на летците и танкистите.
Употребявали го и цивилни лица. Продавали се шоколадови бонбони с плънка от первитин. Впоследствие Министерството на здравеопазването е признало неговата опасност и е забранило производството му.
Фармацевтите, които са създали первитина след войната са изпратени в САЩ и са участвали в създаването на лекарства, които са били използвани за армията на САЩ, изпратена в Корея и Виетнам.

Този рекорд принадлежи на жителите на Сиятъл. На 12 януари 2013 г. в битката със сняг участвали 5834 човека.

Историята познава много по-мащабни сражения със сняг, които имат своето място по време на Гражданската война в САЩ.

През 1863 г. две подразделения на Североверджинската армия, които били основната сила на Конфедерацията, скучаели. Нямали какво да правят в установения си лагер. Тогава решили да се бият със сняг в пълен боен ред с участие на кавалерията.

Завързалата се битка бързо привлякла войниците от намиращия се наблизо лагер. Така общото количество на участващите в играта възлизал на 9 хиляди човека.

Капрал Томас „Котон“ Джонс бил убит от японско торпедо в южната част на Тихи океан през 1944 г. В своя дневник той е записал своята „последна молба“ : „Този, който намери тази тетрадка, нека я предаде на Лаура Мае Дейвис, момичето, което обичам“.

Лаура наистина е прочела дневника, но едва след 70 години, когато го видяла в Националния музей в отдел посветен на Втората световна война. Тя съвсем не е знаела, че този дневник се намира там. Самата тя се е омъжила за войник от авиацията през 1945 г.

На 24 април тя решила да отиде в Нюорлеанския музей, с надежда да намери нещо за младия пехотинец, който бил нейната училищна любов. Очаквала да види негова снимка или да разбере нещо за частта, където е служил. Била много изненадана, когато видяла дневника на 22-годищния младеж. Отговорникът на музея й разрешил да разгледа дневника с ръкавици, за да се запази старата хартия.

Дневникът бил подарък за Лаура от Томас.

Те се срещнали в училище през 1941 г. Той бил баскетболист, а тя мажоретка. Томас й подарил пръстен, но не се оженили.

Първите бележки в дневника си е направил една година преди да го убият. В него разказвал за своя живот в морската пехота и за любовта си към Лаура.

Морският капрал Томас Джонс бил на 22 години, когато загинал при атака на остров, държан от японците.

В ДНК на хора, родили се след 1955 г. се съдържа радиоактивен въглерод. През 1950 г. започнала студената война. САЩ и СССР започнали да показват своята мощ, взривявайки атомни бойни глави в своите пустини.

Заради голямото радиоактивно разпръсване в атмосферата, в ДНК на всички хора, които са се родили след 1955 г., присъства малка част от въглерод – 14.

Клетки, които не се делят до раждането на човека не съдържат въглерод – 14. Това по никакъв начин не влияе на тялото.

Това явление било полезно при провеждане на медицински експерименти, такива като проследяване на клетки в сърцето на човека.