– Хайде да играем на война, – казало едно момче на друго, – както възрастните го правят.

– Аз не знам как се прави това, – отговорило другото момче.

– Аз ще ти покажа, – казало първото, – тук ще сложа камък и ще кажа, че е мой. Ти ще ми кажеш, че е твой. Така започва спор, а след това и война.

Сложили камъка и първото момче казало:

– Този камък е мой!

– Не, – казало другото момче, – той е мой!

– Казвам ти, че той е мой, – настоявало първото момче.

– Ако е твой, вземи си го, – казало другото момче.

И така спорът приключил и нямало война.

За съжаление не всички спорове така бързо и безобидно приключват. Понякога от малка кавга се получава истинска война със всичките ѝ последствия.

Кавгата е следствие от взаимна вражда, упрек, обвинения и препирни. Преди пламъка има пара и дим, а преди кръвопролитието кавга. Горещият спор запалва огън, а острата кавга пролива кръв. С кавга не се стига до нищо хубаво. От опит се знае, че хора подложени на влиянието на кавгата, веднага избухват.

„Винаги съм се опитвал да не се ядосвам и да отстъпвам при кавга, – казва Лев Толстой, – така съм постигал и мир, а след това и сам се успокоявал. Почти винаги съм съжалявал, че кавгата не е била прекратена още в самото начало“.

Старай се в спор думите ти да бъдат спокойни, а доводите аргументирани. Не предизвиквай противника, а го убеди. Една ирландска народна мъдрост казва: „По-добре твърдост без гняв, настойчивост без скандали, вежливост без надменност.“ А руската добавя: „По-добре е да се избягва кавгата, отколкото да се прекрати.“

Нека да бъдем мирни хора!

След победата на бунтовниците в Испанската гражданска война по нареждане на Франко били отвлечени хиляди деца на републиканците и оставени за осиновяване на семейства, лоялни на режима.

По-късно практиката за отстраняване на децата от техните родители, които били считани за морално или финансово нестабилни, се въвежда незабавно още в родилния дом.

Във веригата били въвлечени както лекари, така и католическата църква. А отнетите деца се обявявали веднага за мъртви, скоро след раждането.

Тази практика продължила до 1990 г., но поради липсата на официално държавно разследване, трудно може да се каже колко точно са отвлечените деца.

Въпреки че, според някои юристи, броят им може да достигне 300 000.

Наркотикът первитин, производно на метамфетамин, широко се е използвал за стимулиране на войниците от Вермахта.
Тези таблетки официално са влизали в дажбата на летците и танкистите.
Употребявали го и цивилни лица. Продавали се шоколадови бонбони с плънка от первитин. Впоследствие Министерството на здравеопазването е признало неговата опасност и е забранило производството му.
Фармацевтите, които са създали первитина след войната са изпратени в САЩ и са участвали в създаването на лекарства, които са били използвани за армията на САЩ, изпратена в Корея и Виетнам.

Този рекорд принадлежи на жителите на Сиятъл. На 12 януари 2013 г. в битката със сняг участвали 5834 човека.

Историята познава много по-мащабни сражения със сняг, които имат своето място по време на Гражданската война в САЩ.

През 1863 г. две подразделения на Североверджинската армия, които били основната сила на Конфедерацията, скучаели. Нямали какво да правят в установения си лагер. Тогава решили да се бият със сняг в пълен боен ред с участие на кавалерията.

Завързалата се битка бързо привлякла войниците от намиращия се наблизо лагер. Така общото количество на участващите в играта възлизал на 9 хиляди човека.

Капрал Томас „Котон“ Джонс бил убит от японско торпедо в южната част на Тихи океан през 1944 г. В своя дневник той е записал своята „последна молба“ : „Този, който намери тази тетрадка, нека я предаде на Лаура Мае Дейвис, момичето, което обичам“.

Лаура наистина е прочела дневника, но едва след 70 години, когато го видяла в Националния музей в отдел посветен на Втората световна война. Тя съвсем не е знаела, че този дневник се намира там. Самата тя се е омъжила за войник от авиацията през 1945 г.

На 24 април тя решила да отиде в Нюорлеанския музей, с надежда да намери нещо за младия пехотинец, който бил нейната училищна любов. Очаквала да види негова снимка или да разбере нещо за частта, където е служил. Била много изненадана, когато видяла дневника на 22-годищния младеж. Отговорникът на музея й разрешил да разгледа дневника с ръкавици, за да се запази старата хартия.

Дневникът бил подарък за Лаура от Томас.

Те се срещнали в училище през 1941 г. Той бил баскетболист, а тя мажоретка. Томас й подарил пръстен, но не се оженили.

Първите бележки в дневника си е направил една година преди да го убият. В него разказвал за своя живот в морската пехота и за любовта си към Лаура.

Морският капрал Томас Джонс бил на 22 години, когато загинал при атака на остров, държан от японците.