Жана обичаше много своя Бобчо. Той бе двегодишен шнауцер. Тя го водеше го на разходка, а той ѝ се отплащаще с безкрайна любов и покорност.
Бобчо много обичаше да донася палката, която Жана му хвърляше. Тя знаеше, че това е едно от неговите любими занимания, но веднъж то се оказа пагубно за него.
Един ден тя хвърли около 20 пъти пръчката в езерото и Бобче радостно размахвайки опашка я донасяше обратно.
Кучето неволно бе погълнало много вода, когато обратно плуваше към своята стопанка. В резултат на това се повиши нивото на натрия в организма на животното, а това доведе до фатални последствия в мозъка.
Двадесет минути след приключване на играта Бобчо стана вял, изглеждаше сякаш се е напил.
Жана го погледна, погали го и му каза:
– Бобчо, какво ти става?
Но полюшващата походка на кучето я разтревожи. Тя грабна кучето и веднага отиде при ветеринара.
– Водна интоксикация, – каза ветеринара след като чу разказа на Жана.
Лекарят се опита да го реанимира, но вече бе късно за каквото и да е.
Жана се разплака:
– Бобчо толкова обичаше тази игра. Изобщо не знаех, че тя може да бъде опасана за него. И друг път сме му хвърляли палки и топки и той радостно ги е връщал.
– Да, но този път е било фатално за него, – печално гледаше и ветеринара, към безжизнената топка от козина, която лежеше безмълвно на масата.
– Защо никой не ни е предупредил за това? – извика Жана обляна в сълзи.
Ветеринарът вдигана безпомощно ръце.
– Всичко стана буквално за час, – Жана гледаше мъртвото телце на довчерашния си любимец и още не можеше да се примири със станалото.