От къде да я вземем, около нас всичко е замърсено? Тази, която тече от чешмата е замърсена с примеси.

Тогава къде ще търсим чист извор насред големия град?

А защо да не си я приготвим сами?

Методът е много прост, той се основава на начина на замразяване на примесите. При замръзване водата образува чисти кристали от лед.

А „примесите“ остават в течно състояние и се разполагат между кристалите. Освен това „замърсяванията“ тежат повече и за това се събират в долната част на съда.

Необходимо е да премахнете примесите от долу в мивката и да изчакате останалия лед да се разтопи, именно той ще ви даде чиста вода.

Такъв начин за получаване на чиста вода, не изисква големи разходи. Достатъчен е един малък хладилник с голям фризер.

Простота е способността да се вижда всичко ясно. Бог не веднъж дава яснота в мислите ни, но и да видим без особени усилия.

В мътна вода мислите не проникват. За да стане всичко ясно, трябва просто да се покорим на Бога.

Ако Господ настоява за нещо, покорете му се и всичко ще ви стане разбираемо. Способността да съобразяваме идва след това. Ние като децата се опитваме да бъдем мъдри, без да виждаме нищо.

Най- незабележимата промяна в живота ни, която е извън контрола на Святия Дух, може да направи водата ни мътна. И тогава мисли, колкото си искаш, нищо няма да ти се проясни. Духовната мъгла се разсейва само с послушание.

Когато започнем да се подчиняваме на Бога, ние прекрасно започваме да различаваме нещата. И това ни помага да се смирим, защото когато погледът ни е мътен, знаем, че за това е виновен нашия разум.

Ако предадем естествената си способност да виждаме на Святия Дух, тя ще започне да възприема Божията воля за целия ни живот занапред.

Радко учеше в техническия университет, а в свободното си време работеше в една аптека, за да си плаща обучението. Той доставяше лекарства в детската градина. Освен това, трябваше да ходи и на един адрес, който не беше много далече от работното му място.

На всеки четири дни Радко нарамваше един бидон с вода и го занасяше в един дом. Там живееше една жена на 70 години. Тя лежеше сама в полупуста тъмна стая. На тавана ѝ бе закачена крушка без абажур.. На стените имаше мръсни тапети. Завесите бяха пуснати и в стаята цареше полумрак.

Радко идваше, оставяше ѝ бидона, взимаше парите и казваше:

– Благодаря ви, госпожо.

И си тръгваше.

Дълго Радко не разбираше странния ѝ избор, да се снабдява с вода. Той научи, че жената нямаше друг източник за снабдяване с вода. Те използваше водата, която Радко ѝ носеше за пиене, миене и пране.

„Колко странен избор, – мислеше си младежът, – Водата, която ѝ донасям е по-скъпа с 12-15 лева на месец, така че доставката ѝ на вода от аптеката достига до 50 лева. Защо ли е избрала такъв скъп вариант?“

Веднъж Радко сподели тези си мисли с приятеля си Пепо, който веднага се опита да му даде някакво приемливо обяснение:

– Не разбираш ли, че отговорът е в самата доставка.

– Как така? – удиви се Радко.

– Градската вода е по-евтина, – засмя се Пепо, – но градът ѝ дава вода без доставчик.

– Какво искаш да кажеш с това? – все още не можеше да разбере Радко.

– Тя е съгласна да плати за възможността да види жив човек, отколкото да икономисва и да бъде сама, – поясни Пепо.

– Всъщност самотен е не този, който няма хора край себе си, а този, който няма близко общение с тях, – каза умислен Радко.

– Когато човек е сам, той върши наглед безсмислени неща. Например, сваля от рафтовете всичко. И това го прави не защото му е необходимо, а защото се нуждае от любов.

– Така е, – съгласи се Радко, – Страхувайки се да останем неудачници, да не се отделим от тълпата, носим такива дрехи, които носят всички. От страх да не изглеждаме малки и незначителни, теглим заеми и си купуваме къща или кола. От безпокойство да не би да останем необичани, лягаме в леглото, с когото ни падне, хвърляйки се от един на друг в търсене на обич, дори това да означава риск за нас.
– Ако тази жена знаеше, че Бог я обича, – каза тъжно Пешо, – тя нямаше толкова отчаяно да търси човешката любов.

Хубаво е през зимата човек да има под ръка зеленчуци и плодове.

Днес ви представям един начин за съхраняване на сушени моркови. Предимството на така приготвените моркови е, че са нарязани и приготвени за консумация.

За приготвянето на сушени моркови ви са нужни: моркови, вода и сол.

Морковите се почистват от корените, кората и се измиват добре. След това се нарязват на люспи с дължина 2 см и дебелина 2 мм.

Морковите трябва да се бланшират. За целта ви трябва разтвор от вода и сол. В този кипящ солен разтвор слагате нарязаните моркови. Държите ги не повече от 4 минути. След това ги охладете ако може в ледена вода.

Следва сушене на морковите по естествен начин. Морковите се сушат в сушилня или фурна на 80 градуса в продължение на седем часа.

Добре изсушените моркови се слагат в дървен или хартиен съд, а след три четири дни се преместват в стъклен буркан.

Трудно е да избирам продуктите в магазина, защото веднага не можем да проверим тяхното качество.

Например купили сте си замразено месо, но след размразаването му, то е тъмно на цвят и от него излиза вода и кръв. Това означава, че месото е замразявано няколко пъти и няма никаква полза от него.

Дали месо е прясно, можете да проверите много лесно. Натиснете месото с пръст. Ако вдлъбнатината изчезне бързо, месото е прясно.

Взе ли сте някакъв колбас. Ако след като го сложите в хладилника 15-20 минути ръцете ви продължават да миришат, то той е наситен с ароматизатори. По този начин се маскира некачествен или минал годност продукт.

Капнете малко йод на варените колбаси. Ако не промени цвета си, продуктът е чист. Ако стане синьо или виолетово в колбаса има нишесте. То се добавя за тегло на продукта.

Когато купувате зеленчуци обърнете внимание на кората. Ако е лепкава, тя е обработена с восък или парафин, за да се увеличи срока за годност. Такава кора е най-хубаво да е отдели, восъка не се измива.