В Япония, компанията Lixil, която продава серия от тоалетни чинии Satis G-Type за 5000 долара, съобщи, че е трябвало да защитават своите продукти срещу възможни хакерски атаки.

Освен това тоалетните чинии на тази компания могат да се управляват със смартфон  чрез Bluetooth. За да направи това, трябва да се инсталира приложението My Satis.

Благодарение на него може да се осъществява контрол на функциите за подмиване, температурата на водата, параметри на струята и въздуха при сушене. Достъпен е даже „дневник за посещенията в тоалетната“.

Над 80% от японските семейства в домовете си имат продукти на Lixil и Toto.

Милите животни, които са станали преобрази на прекрасните русалки от митовете и легендите, страдат от бракониери, замърсяване на водата и унищожаването на водораслите. Понякога морските крави се сблъскват с кораби и умират.

В природата са останали 120 хиляди екземпляра от този вид животни. Цифрата може да ви изглежда голяма, но ако отчетете гигантския ареал, където живеят, тя съвсем не е така голяма.

Само човек може да помогне на морските крави да оцелеят. Единствено трябва да се запази и възстанови популацията на тропическите водорасли. Такива проекти вече са стартирали в Индонезия, Мадагаскар, Малайзия, Мозамбик, Соломоновите острови, Шри Ланка, Източен Тимор и Вануату.

За един ден една морска крава изяжда по 45 кг водорасли. Те „пасат“ близо до брега на не повече от 20 метра дълбочина. Именно тази зона е най-много замърсена от човешката дейност.

Освен водорасли морските крави не ядат друго, така че ако загинат водораслите, ще загънат и морските крави.

Беше едва шест вечерта. Григор се връщаше от магазина, където бе купил хляб.

Срещу него изтича момче, то бе много изплашено. Не можеше да обясни нищо, но цялото трепереше.

Григор разбра, че нещо е станало в района, който бе залят от вода и се бе образувало езеро.

Григор стигна до леда, но нищо не виждаше. Когато се вгледа по-внимателно, забеляза, че нещо проблесна на другия бряг.

На няколко метра от тръстиките се давеше момче, което се опитваше с ръце да се задържи за леда.

Григор веднага скочи във водата и извади момчето от капана на леда. Той живееше наблизо. Занесе детето в дома си. Даде му горещ чай, преоблече го в сухи дрехи и едва тогава повика лекар.

Състоянието на момчето предизвикваше опасения за здравето му и психическото му положение, поради преживяния шок, затова се наложи да бъде отведено в болницата.

Въпреки всичко най-лошото бе вече ги отминало. Важното бе, че момчето бе останало живо.

Странно, това място съвсем не бе обезлюдено, наоколо живееха много хора. По време на инцидента е имало и минувачи, но никой не се е притекъл на помощ на момчето.

– Наблизо стоеше мъж, – разказваше Григор по-късно. – Той само гледаше. Колебаеше се, а после бавно се отдалечи от мястото. Хубаво е, че приятелят на потърпевшия изтича при мен, въпреки че не можеше да ми обясни нищо от уплаха.

По-късно това мястото на инцидента бе обградено с ленти. Това бяха предпазни мерки за феновете на пързалянето с кънки и шейни.

Двама монаси напуснали манастира. Скитали, безделничели и пиянствали, но после се осъзнали и се върнали в манастира.

Игумена ги оставил една година само на хляб и вода, отделени от всички в килиите им.

Когато изминала годината двамата монаси излезли. Единият изглеждал печален и блед, а другия бил весел и със светнало лице. Всички били изненадани, защото и двамата получавали еднакво количество храна и вода.

Тогава ги попитали:

– За какво си мислехте през тази една година, която прекарахте в килиите си?

Тъжният монах казал:

– Мислех за злото, което съм направил и за мъките на които съм се обрекъл, заради своите грехове. И страхът изсуши плътта ми.

– А ти? – попитали другият.

– Аз благодарях на Бога, че ме изтръгна от нечестието на света и ме избави от мъченията, като ме възвърна към праведния живот. За това се радвах и славех Господа!

Някои кучета много обичат водата, плуват заедно със стопаните си, други се страхуват да се докоснат до нея, но не и Зевс.

Кой е пък този?

Зевс е куче порода хъски, което обича да играе в пълна вана с вода.

Собствениците му решиха, че е време за разходка и затова го повикаха:

– Хайде Зевс на разходка.

Но той нямаше нямаше никакво намерение да върви навън.

Дори показа малко инат и напълно отказа да напусне любимото си място.

В погледа му се четеше молба: „Моля ви, пуснете ми водата!“

И като не получи задоволителен отговор, започна да вие.

„Каква несправедливост, вместо да ми пуснат водата, ме викат да излезе на някаква си глупава разходка“ – негодуваше Зевс.

И все пак стопаните надделяха, Зевс излезе на разходка.