Любо Стефанов се стремеше винаги да показва на децата си, как Бог действа в живота им, чрез истински истории.
Ето какво им разказа веднъж за далечната 1962 г.
След началото на борбата за независимост на страната, хората трябваше да търсят убежище в гората далече от домовете си.
Един ден бащата на Любо и братовчедката му Мария отидоха за храна от другата страна на реката. Докато преминаваха по моста с хранителните продукти, бащата на Любо се подхлъзна и падна. Буйната вода веднага го погълна. Той не можеше да плува и започна отчаяно да се бори за живота си.
Когато съвсем се изтощи възрастният човек си помисли: „Боже, нека бъде твоята воля…“
Докато водите го носеха по течението, той усети нещо твърдо под краката си на дъното. С подновена надежда мъжът разбра, че се намира на скала.
– Тази невероятна случка, – каза Любо, – е пример за това, че всичко от живота си можем да поверим в Божиите ръце.
– Много пъти, – обади се по-малкия син на Любо, – като имам проблем, гледам да се справям сам, но в повечето случаи не успявам.
– Истинското разрешение на затруднението идва в мига, в който изтощението взема връх и обикновено аз се оставям в Божиите ръце, – каза тихо Любо.
Децата слушаха с широко отворени уста. Те не веднъж бяха опитвали Божията милост и любов в живота си, но сега научиха и друго, че без Божията помощ, те не биха се освободили така лесно от това, което ги гнети.
Любо прибра ръцете пред гърдите си и се помоли:
– Боже, помогни ни във време на отчаяние да помним че истинското разрешение на проблемите е при Теб. Амин.
Веднъж атеист решил да отиде на риболов на езерото Лох Нес. Доплувал до средата на езерото и седнал да лови риба.
