Основният продукт на масата на корейците е оризът. Той се използва като гарнитура. А обикновената оризова каша на вода често ядат вместо хляб, за да убият остротата.

Оризът трябва обезателно да се изяде до края. Ако го оставите в чинията си ще ви смятат за груб  и невъзпитан човек.

В Корея е прието да се сърба. Корейците даже не смятат, че това е неприлично.

Те по такъв начин показват на готвача, че ястието им е харесало. Разбира се, не е прието това да се прави силно и предизвикателно.
Дъвченето с отворена уста или говоренето, докато приемаш храна се смята за неприлично, както и у нас.

Туристи минаващи по дъното на каньона на езерото Пауъл, намиращо между щатите Юта и Аризона, видели необичайно зрелище – млада сова, която плувала по водата.

Оказало се, че плуването на совата е причинено от голям стрес. Тези птици във водата са съвършенно беззащитни и не могат да излязат на сушата, ако не намерят полегат бряг.

И тъй като перата им всяка следваща минута се намокрят все повече и стават тежки, то къпането за птицата може да се окаже фатално.

За щастие, тази малка сова, която е паднала във водата от гнездото, е успяла да защити правото си на живот и да стигне до брега, където започнала да суши перата си.

Експертите  твърдят, че с малката сова всичко ще бъде наред. Навярно родителите ѝ се намират наблизо, очаквайки хората да се махнат, за да се погрижат за своето нещастно потомство.

Трудно може да бъде изненадан съвремения човек с нещо. Това е особено вярно за творческите аспекти на живота.

Да измислим нещо ново и уникално е достатъчно сложно.

Архитектите трябва да прибягват до най-изтънчени фантазии, за да впечатлят потребителите и да изградят оригинално и безопасно съоръжение.

С най-удивителните творения в архитектурата, като вид изкуство, днес може да се похвали Китай. Тази страна се развива бързо и въплъщава в живота най-невероятните проекти.

С оригинална архитектура може да се похвали шанхайски хотел, построен на мястото на изоставена кариера с вода.

Хотел Shimao Wonderland Intercontinental чудесно се вписва между противоположните скални стени.

Това многоетажно здание включва повече от 300 стаи част, от които са разположени под водата.

Това е невероятно зрелище.

Най-стария обитател на обществен аквариум в Чикаго, неоцератодус – риба по прякор Дядо, е починала на възраст от 90 години.

От 1933 г. дълголетникът е бил видян от 104 милиона посетители.

Официалната възраст на „Дядото“ е фиксирана само за периода, когато рибата е живяла в аквариума.

Според ветеринарите неоцератодус е починал поради старост.

Прегледът показал, че вътрешните органи са започнали да отказват и тогава лекарите са решили да приспят рибата. Очаква се, че при обстоен преглед, ветеринарите ще изяснят точната възраст на Дядото.

Обичайно местообитание на неоцератодус са басейните на река Мери и Бернет в Австралия.

При тези двоякодишащи риби в допълнение към хрилете имат един бял дроб, който им позволява да дишат въздух, когато изплуват на повърхността. Тази способност помага на рибата да оцелее по време на суша в застояла вода, бедна на кислород.

Какъв ден! Соня ликуваше. Днес тя имаше рожден ден, а поздравленията по телефона и електронната ѝ поща не секваха.

Приятели, познати, роднини изсипваха пожелания и напътствия непрекъснато, това бе истински рог на изобилието.

Но най-много я изненада приятелката ѝ Веси. Когато Соня отвори вратата, Веси не каза нищо, само я прегърна, а след това ѝ подаде букет цветя.

Соня бързо постави букета във ваза с вода, а след това покани приятелката си и я почерпи. Веси беше няма по рождение, но очите ѝ искряха радостно. Те бяха изпълнени с много нежност и любов. Говореха искрено, с неподправена чистота. За това за Соня тези цветя бяха нещо много ценно и скъпо.

След като Веси си замина Соня се улови, че когато минеше край букета се наслаждаваше на цветовете му. Те бяха в различни нюанси на оранжево. Зеленият фон още повече подчертаваше тази слънчева красота.

В букета имаше три пъпки на лилии. Соня нямаше търпение да види как те се разтварят.

– Сигурно ефектът ще е невероятен, когато разцъфтят, – каза си тя.

Времето беше студено и чакането ѝ да се отворят пъпките на лилиите, стана непоносимо дълго за нея.

Едва на петия ден един от цветовете разтвори листенца, Соня сама се убеди, че чакането си е заслужавало.

– А бях вече изгубила надежда, – каза си тя, – но сега букетът стана още по-красив.

Соня се наслаждаваше на тази красота и се замисли:

„Колко често губим търпение, когато искаме Бог да отговори веднага  на нашите очаквания. Ако лилиите бяха разцъфнали още, когато Веси ми подари букета, нямаше да оценя по същия начин тяхната красота“.

Тези разтворили листенца цветя бяха особено ценни за Соня, защото тя очакваше да види невероятната им красота.

Така и Бог чака подходящ момент, когато Неговите благословения ще бъдат приети с благодарни сърца.