Разказваха, че попът гледал през пръсти на езическите обреди, дори се стараел да ги сближи с християнския календар.
Той оглавявал народното шествие и начело с кръста и кадилницата поливал реката с вино, за да дава повече риба, ръсел изпръхналия чернозем с китка босилек, натопена със светена вода, за да ражда повече зърно.
Едно време, когато техен бог бил Перун, тия обреди се наричали „жертвоприношения“, сега, когато в небесата царувал триединният бог на християните, поповете им измислили друго име, нарекли ги „водосвети“ и „молебени“. Но и попът не придирял твърде много. Селяните бяха запомнили само един по-тежък случай в свещеническата му дейност.  Когато отказал да кръсти едно новородено, защото вместо с обичайното печено прасенце родителите се  опитали да минат с варена кокошка. А с варена кокошка се заплащало заупокойната молитва при погребението на стар човек.

Мъглите гинеха като сънища под острото зрение на слънцето. И там, където през нощта беше страшно, се простираха осветени и бедни пусти пространства.
Земята спеше разголена и мъчителна като майка, от която се е смъкнало одеялото. По река, от която хора пиеха вода, като насън още пълзеше мъгла и рибите, очакващи светлината, плуваха с ококорени очи по самата повърхност на водата.
Оттук до селото оставаха още пет-шест версти, но вече се виждаха неораните ниви около буйната река. Забелязваха се вече и ниски места, където живееха тамошните хора.

Има такъв атракцион използван по публични и частни забави. Той представлява цистерна с вода, над която е закрепена седалка. Отстрани има лост с мишена, която като се уцели с топка, се задейства. Механизмът освобождава седалката, която заедно с човека на нея се потапя във водата.
Така е в днешни дни, но в средновековието под същото име е бил използван уред за наказание, предимно за жени скандалджийки,  които злословят или имат други нарушения на благоприличието. Това е било стол с някакво приспособление, за да може да се потапя в местния вир, на който връзвали провинилата се и я потапяли във водата. В този атракцион имало особена пикантност.
Съществувало е поверие, че с този уред можело да се разпознае дали една жена е вещица. Смятало се е, че тялото на една вещица нямало да приеме да бъде „кръстено“ с потапяне и нямало да може да бъде натопено.

Изследователи от Гана и Великобритания забелязали, че въпреки недостига на влага, през последните 40 години в Западна Африка, биомасата в района съвсем не е намаляла.
Тази находка напълно опровергава предположението, че с настъпване на сушата всички растения без изключение ще изсъхнат и вместо да поглъщат въглеродния двуокис, той ще се отделя в атмосферата.
Времето за наблюдението е продължило от 1990 г. до 2010 г. Били изследвани 10 хиляди дървета и растения. По време на суша те цъфтели.  Между тях се оказали малко изискващи и по-приспособени видове. Изглежда растенията загиват от недостиг на влага само при краткосрочни и внезапни засушавания.
Ако засушаването продължава десетилетия, както в Западна Африка, във флората става преразпределение на ролите. Общия баланс на циркулиращия въглероден газ остава ненарушен, за сметка на светлолюбиви растения с малки потребности за вода, които започват да се увеличават в сравнение на сенколюбивите вечно зелени тропически видове. В първите се е изработил имунитет срещу сушата. Биомасата в гората при такова разпределение може да нарасне.
Учените трудно могат да определят, кое игнорира засушаванията в другите части на планетата. Те не са много сигурни, че при продължително отсъствие на вода, растенията сами ще могат да намерят изход от положението. Въпреки запазването на общата биомаса, броят на видовете в тропическите гори постоянно намалява.
За учените е очевидно, че за кратките и продължителни суши в моделирането и прогнозирането трябва да се използват много различни стратегии.

В този затихващ, клюмнал свят Петров разговаряше сам със себе си. Той обичаше да си приказва сам на открито. Но ако някой го чуеше, той щеше да се засрами като любовник, заварен в тъмнината с любимата си. Само думите превръщат течащото чувство в мисъл, защото размишляващият човек разговаря. Разговорът със себе си е изкуство, а разговорът с другите забава.
— Затова човек отива при другите, за забава, както водата по склона — направи заключение Петров.
Той направи с главата си полукръг и огледа половината от видимия свят. И отново заговори, изразявайки мислите си на глас.
— Природата все пак е свързана с действие. Тези възпети хълмчета и поточета не са само полска поезия. С тях може да се поят почвата, кравите и хората. Те могат да станат доходни и така ще е по-добре. От земята и водата се хранят хората, а аз трябва да живея с тях.
После Петров започна да се уморява. Вървеше и усещаше някаква скуката вътре в себе си. Скуката следваща умората изсушаваше вътрешностите му. Триенето на тялото ставаше все по-трудно, липсваше влагата на мислената фантазия.