Лопатата, брадвата, куките, сандъкът с пясък и невероятния вид на кофата, напомнящо железен калпак са части от традиционното снаряжение на пожарникарите.
Тази кофа никъде другаде не се използва. Не може да се постави на пода, затова и не трябва да се оцветява.
Въпреки това тя има голямо значение за пожарникарите.
Смята се, че конусообразни кофите по-лесно загребват пясъка. С едната ръка се държи ръба на кофата, а с другата върха на конуса ѝ, което дава възможност за по-бързо запълване на една кофа с пясък. През зимата в пожарният варел водата може да е замръзнала, так с върха на конуса на кофата той можел да се разбие.
Тази форма е удобна за вадене на вода. Леко се пуска кофата и след това се вдига пълна, без да се губи време за загребване. Друго нейно предимство е, че може да се поставя върху неравна повърхност, забучвайки я в земята, не се разплисква вода от нея.
Някои се шегуват, че фермерите имат такава кофа, за да не им я откраднат. На кого ще му дойде на ум, да вземе такава „неудобна“ кофа?
Този вид кофа е измислена още при Петър I.
Тя съществува от създаването на пожарната охрана през 1722 г.

Исландия е място, където всяко кътче сякаш е нарисувано от талантлив художник, който не се е скъпил за цветовете. Пейзажите в тази страна вдъхновяват и там се чувстваш като в приказка.
Но има едно място, сред цялата невероятна красота, което ежегодно привлича невероятно количество туристи.
Шейсет метров водопад, който сякаш е създаден от необикновен архитект, който цени прекрасното.
Камените склонове на водопада Селяланфос са покрити с растителност, а водата е кристално чиста. Струята на потока се движи с такава голяма скорост, че водата не успява да достигне земята, а се разбива на хиляди блестящи пръски. Водопадът, през годините, е образувал плитък пролом в подножието на планината.
Под водопада минава малка пътека, по която туристите могат да преминат, да направят невероятни снимки и да усетят силата на водата.
Местните жители препоръват водопада да се посещава при залез слънце. Залезът оцветява падащата вода в разлини нюанси на червеното.

Бригада миньори от Западната провинция Синцзян, получила неочакван сюрприз.
Когато прокопавали с багер галерии в една стара мина, която е била изоставена преди 17 години след земетресение, което причинило падането на голяма част от тунелите, при проучване на една от галериите, открили 59 годишен оцелял миньор, който останал в мината след инцидента станал през 1997 г.
Миньорът бил на края на силите си и веднага бил откаран в болница, за цялостна оценка на физическото и психиеското му състояние.
Миньорът Чжан останал в капан под земята, след като земетресение с магнитуд 7,8 се е случило в района и е довело до рухването на мината. Чжан е бил в състояние да оцелее благодарение на факта, че в тази част на мината, в която той се е озовал, са останали вентилациони канали, които са му предоставили достъп на въздух и това е спасило живота му.
Той е успял да оцелее благодарение на аварийните дажби ориз и вода, съхранявана в подземното депо, предвидени за такива случая. Мъжът е допълвал своята храна, като е ловил и ял плъхове, които са живели в мината и е събирал в големи количества някои фосфоресциращи организми, които са били източник на витамини за него. Сега той строи къщи.
Авариите в мините са често срещани в Китай, въпреки правителствените мерки за намаляване на подобни инциденти. Загиват повече от 4000 миньори годишно.
Оцеляаването на Чжан 17 години в мината е уникален. Предишният рекорд е  сто четиредесет и две дни и принадлежеше на британец на име Джеф Смит. Той доброволно е бил погребан в двора на любимата си кръчма с намерението да направи рекорд.

За да определите качеството на шампоана направете следната проба.
В една чаша с вода добре разбъркайте малко шампоан и оставете сместа да се утаи. Ако след престоя в чашата се е образувало нещо подобно на извара, не използвайте този шампоан.
Основата на всички миещи средства е съставена от повърхностно активни вещества. Те отрицателно влияят на структурата на косата, унищожават защитната ѝ повърхност, но добре измиват мръсотията от тялото и саждите от косата.
За да не са тези повърхностно активни вещества толкова агресивни, козметичните производители, внасят меки такива, които се синтезират от аминокиселини. Малките производители не използват меки повърхностноактивни вещества или ги използват в малки количества. В резултат на това косата щръква и става чуплива.
За образуване на пяна от шампоана, производители въвеждат сгъстители и стабилизатори. В евтините марки за тази цел използват готварска сол. Производителите твърдят, че най-качествената проверена добавка е диметилпропан, която превръща миенето на косата в „непрекъснато удоволствие“.
Друг важен момент е, че колкото повече са миещите компоненти в шампоана, толкова повече концентрацията на всеки от тях ще бъде по-малко и следователно дразненето от тях ще бъде по-малко.
Ако на опаковката отзад са посочени само два миещи компонента лауритсульфат и диеталономиди, а останалото е вода и добавки, то 100% това е некачествен шампоан.

Байкал не е просто невероятно красиво място, но също така и природно чудо на нашата планета.
Езерото е най-голямото на планетата. То съдържа 20% от цялата прясна вода.
Това е най-старото в света.
Разходката по леда на Байкал през пролетта е интересно и вълнуващо преживяване.
Гледайки ледените простори започваш да разбираш, че си попаднал в истинска приказка.