Зимата свърши и едва ли ще ни връхлетят големи снегове, но съвета, който ще видам можете да използвате през следващия студен сезон.
Ако е много студено и не искате стъклата на колата ви да се покрият с лед, пригответе смес от оцет и вода в отношение 3:1.
Вечерта с помоща на спрей я разпръснете върху стъклата на колата си.
В оцета се съдържа киселина, която предотвратява замръзването.
Дори ако стъклата на колата ви са покрити с лед, този разтвор ще го разтопи.

Малко жени могат равнодушно да преминат покрай малко котенце. Как можеш да не вземеш такова мило създания?
Котката е умно и полезно животно. Тя помага да се облекчи стреса и озарява самотата.
Понякога, особено в ранните етапи на привикване на животното да ходи до тоалетна на определено място, често се случват инциденти, след което на килима се появява жълто петно с остър неприятен мирис.
За съжаление нашите ласкави мъркащи създания могат да поднесат на собствениците си неприятни изненади. Но не се притеснявайтем всичко може лесно да се поправи.
Каквото и да правите, не се опитвайте да почистите котешката урина с почистващи препарати на амонячна основа, защото в урината на котката се съдържа амоняк.
Така на това място се създава още по-голяма концентрация на амоняк, а това може да обърка животното и то да използва това място отново за тоалетна.
За да се отървете от миризмата на котешка урина, смесете равни части вода и оцет. Полученият разтвор излейте на мястото и разтъркайте добре замърсеното с твърда четка. След това попийте влагата с хартиени кърпи, за да изсъхне килима.
Ако след обработката с оцета, остане миризма, посипете мястото с сода за хляб и добре почистете с четка.

В Норвегия можеш да се преместиш от едно място на друго само през планинаки терен или с ферибот през фиордите.
За това съвсем не е изненадващо, че имено в тази страна се намира най-дългият пътен тунел.
Той е наречен Лердалски тунел. Общата му дължина е 24,5 километра.
Една от отличителните му особености е наличието на три изкуствени пещери, който условно делат тунела приблизително на четири равни части.
Основната цел на тези пещери е да премахне умората на шофьора от еднообразието зад стъклото и да премахне загубата на концентрация.
Изобщо, в Норвегия до сега има около хиляди пътни тунели, няколко десетки, от които са под водата.
Общата дължина на всички тунели е 800 километра.

Много конструктори и инженери са се стремели да създадат устройства и конструкции, които да ги направят известни. Но в историята има доста случаи, когато самото изобретение убива своя създател.
Така се е случило и с французина Фреминет, който през 1772 г. се опитал да направи автономен акваланг.
Той даже е създал устройство, което да генерира кислород от въглероден диоксид.
Но когато предшественикът на Жак-Ив Кусто се потопил във водата, устройството му претърпяло неуспех. И след 20 минути под водата изследователят се задушил.

Холандските инженери са предложили нова система за движението на наноспътници. Очаква се, че те ще могат да се движат в пространството за сметка на молекули, които се изпаряват от лед.
Наноспътниците са космически апарати с особено малки размери. Такава е широко разпространената платформа CubeSat, състояща се от модули във формата на куб със страна 10 см и тежаща около 1 кг.
Такива спътници много лесно се пускат, като се добавят към основния товар на ракети. Това ги прави идеални за бюджетни научни изследвания.
Въпреки това, липсата на реактивен двигател значително ограничава тяхната маневреност и контрол. За да се реши този проблем Анджело Червоне от Делфийския технологичен университет е конструирал ракета с ледена тяга.
Предлага се в CubeSat да се качат 100 грама лед. В космоса започва сублимация – изпарение, като се прескача течното състояние на водата. Мощността на двигателя се увеличава за сметка на нагревателния елемент.
Прототипът се планира да се пусне в космоса след няколко години. Сега Червоне и неговият екип работят над въпроса, как да запазят водата във вид на лед, докато се чака пускането на спътника, а този период често е няколко дни. В краен случай водата може да замръзне в орбита, но такова решение ще усложни конструкцията на наноспътника.
Новата система, разбира се, вече има сериозни конкуренти. В лабораторията по реактивно ускорение в Масачузетския технологичен институт са разработили система, основана на електроспрей, а в Университета в Мичиган – миниатюрен йонен двигател. Според Червоне, тези технологии ще се допълват една друга.
За стартирането на спътника на дълги разстояния е по-добре да се използва енергията на заредени частици, а за коригиране на орбитата при краткосрочни проекти са идеални ракети захранващи се от лед.