Студент от селскостопанския институт за изпита научил само за структурата на бълхите.
Изтеглил билет, а там – структура на кучето.
И той започнал:
– Кучето е животно на четири крака, покрито е с козина. А между космите му често се намират бълхи ….. – и казвал всичко, което знаел за бълхите.
Преподавателят поклатил глава и казал:
– Добре, а сега разкажете за кравите.
– Кравата е животно с четири крака, храни се с трева, покрита е с козина. А там често се въдят бълни….. – и отново всичко за бълхите.
– Добре, достатъчно. Раскажете ми за структурата на рибите.
– Рибата ….. тя … живее във водата. Тя няма козина, но ако тя имаше, то в нея обезателно щяха да се завъдят бълхи …..

Проблемът с прясна вода в сухите райони на Земята може да бъде решен с помощта на високо летящи в небето конструкции. В това са уверени група архитекти от Южна Корея.
Те са представили проект наречен Cloud Capture. Това е съоръжение, което ще извлича влага от облаците и ще ги транспортира на земята.
Приличащи на балони, конструкциите ще търсят облаци, например, в екваториалните райони над океана.
Когато такъв облак бъде забелязан, съоръжението ще разтвори своите „ребра“, образувайки голяма раковина, която ще съдържа мрежа и хидрофилни материали. Мрежата ще извлече вода от парата и ще го насочи в специален контейнер.
След като водата се събере, Cloud Capture ще бъде преместен от ветровете в областите, които се нуждаят от прясна вода за напояване. Когато съоръжението достигне целта си, надолу ще се спуснат няколко впръскващи водата приспособления.

Учени от Университета на щата Охайо, са създали мрежа от неръждаема стомана, която може да се използва за борба с нефтените разливи. Ситото пропуска вода, но не позволява преминаването на нефт през него. Тайната се заключава в използване на специално отблъскващо нефта покритие.
При демонстрацията специалистите добавили в чаша с вода нефт, след което прецедили сместа през ситото. Водата леко преминала през мрежата, а нефта останал върху ситото.
За да създадат отблъскващо нефта покритие учените използвали силициев полимер с молекули на повърхносно активно вещество, използващо се при производство на миещи препарати. Според учените, мрежата от нераждаема стомана и полимера са нетоксични. Освен това разходите за производството им са малки. Себестойността на създаденото сито е по-малко от долар на квадатен фут – 930 кв. см.
Тъй като покритието има дебелина от няколко стотици нанометри, то е невидимо. Самата повърхност е блестяща, защото покритието пропуска 70% от светлината. В бъдеще учените планират да използват покритието за предпазване на автомобилни стъкла и други материали.  Специалистите възнамеряват да увеличат до 90% показателят на светлинната пропускливост на покритието.

Те бяха степни хора. Оскъдната си покъщнина пренасяха на коне и камили. Земята бе оскъдна на растителност и вода, за това често сменяха местата на юртите си, като търсеха нови пасища за добитъка си.

Нямаха писменост. Историята на рода се предаваше от един на друг пазител на родовата памет, който запомняше всичко наизуст, това, което е билo преди и което се случва сега. Така наречените поети запечатваха тази история на народа си в песните, които пееха край огньовете. В тях те пееха за юначни мъже, силни ханства, гладни години, дни на мъка и болести.

Такъв поет бе и Жиенбет. Той не стана хански поет, но ханът го ценеше повече от другите поети, защото не можеше да забрави как бe преследван в степта и младият поет му бе направил голяма услуга.

Бурно течеше животът на певеца. Колкото и пратеници да пращаше хана да го издирят, всички се връщаха с празни ръце.

Минаха две години. Певецът бе докаран с примка на врата и с искане да бъде съден. Ето какво му докладва война, преди да вкара вътре вързания поет:

– Жиенбет се влюби в 17-годишната дъщеря на нашият господар Харун. Ти знаеш, че певецът е известен с чудния си глас из цялата степ, но е последния бедняк между нас, има само кон и звънката си домбра. За да не плаща откуп, той грабна красивата дъщеря на господаря и я отведе в планината. Харун се ядоса и веднага изпрати потерия. Бегълците бяха заловени, но тъй като знаеме, че ти, хане, имаш слабост към певеца, не го убихме на място.

– Какво си направил Жиенбет? – попита ханът, когато го въведаха в ханската юрта.

– Може ли певец да говори с вързани ръце?

Ханът заповяда да развържат ръцете му. Жиенбет грабнал своята домбра и се защити със следната песен:

“ През навъсените есенни дни ходят овни и космати камили. През пролетните бурни дни се раздвижват могъщи бикове и бързоноги коне. Певецът е изпълнен с любов цяла година и в летния зной, и през лютата зима. Опиянен от любов се озовах пред тебе, хане. Вземи ми главата, убий любовта.“

Ханът се усмихна и се обърна към бащата на момичето:

– Какво ще стане като убиеш дъщеря си и зет си? Ще залепиш ли счупената пила? А, че е счупена, няма съмнение. Не е ли по-добре да простиш?

Прости бащата на невястата, но двамата млади избягаха далече от хората. Заживяха в подножието на планината. Жиенбет стана любимец на народа, защото не ходеше по богатите сватби. Но не оставяше сватба на беден човек от степта бе своята сладкогласна домбра и пълнеше сърцата на хората с радост.