Тази година в Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Ел Салвадор е имало много нисък добив на зърно поради жегата, която се свързва с климатичния феномен Ел Ниньо.

Това климатично явление се характеризира със значително затопляне  на повърхността на вода в източната част на Тихия океан. То е придружено със суша, която е заплаха за селското стопанство.

Експерти от Организацията по прехраната и земеделието отбелязват, че лошата реколта в Централна Америка ще доведе до обедняване на голям брой земеделски производители, които самостоятелно не могат да се оправят от ударите на стихията.

През тази година последствията от Ел Ниньо са още по-сериозни в сравнение с тези, през миналата година. Две години подред населението в района страда от засушаване.

По предварителни данни, в Централна Америка през тази година ще бъдат събрани царевица 60 процента по-малко от очакваното и бобови култури – 80%.

Организацията по прехраната и земеделието призова за мобилизиране на ресурси за осигуряване на пряка помощ на засегнатите фермери.

Станко хвърли чантата си и се отпусна на меката кожена седалка. Анелия беше сложилa вода с лимонов сок на масичката. Станко напълни чашата си и отпи голяма глътка.

– Колкото повече мисля за положението, толкова по-лошо става. Не мога да разбера срещу какво точно сме изправени.

– Спомням си, че преди година една жена ми разказа странна история, – подхвърли Ивайло, но не довърши мисълта си.

– С един архитект разгледахме видеозаписа, който успяхме да направим, – каза Станко. – Той изчисли, че кулата, която видяхме под водата струва най-малко сто милиона долара.

– Имаш ли представа какво е предназначението ѝ?   – попита Пламен.

– Очевидно е построена над неотбелязани досега залежi от метан-хидрат, – предположи Станко.

– Ти беше много предпазлив, когато ми се обади, – прекъсна го Лазар. – Какво е това нещо? Не съм чувал за него.

– Не ти съобщих подробности, защото мисля, че някой подслушва комуникациите ни, – уточни Станко. –  Иначе от къде ще знаят  кога да включат кулата?

– Метан-хидратът е бъдещето на енергетиката, – започна да обяснява Владимир. – Представлява лед с метан, затворен в кристална решетка. Чел съм, че в тези залежи от въглеводороди на дъното на океана е затворена повече енергия, отколкото е необходима, за да задоволи потребностите ни за цели векове. Ресурсите от метан-хидрат са по-големи от въглищата, петрола и природния газ, взети заедно.

– Големите петролни компании се мъчат да разработят технология за експлоатацията им,  – допълни Станко. – но ще минат още много години преди това да стане реалност. Проблемът е, че залежите са нестабилни. Подводно свличане или земетресение може да стане причина милиарди тонове метан-хидрат да се изпарят и да изригнат. Ето защо експлоатацията е трудна. Петролната платформа може да наруши равновесието на метан-хидрата и да предизвика изригване, което ще разруши и освободи тонове парников газ. Природозащитниците правят всичко по силите си, за да предотвратят бъдещото му използване.

– Логично е – измърмори Анелия.

– Опасността е реална, – каза Лазар.

– Подводно свличане е освободило наведнъж огромни залежи по крайбрежието на днешна Норвегия, – каза Владимир. – Милиардите тонове метан-хидрат, които са стигнали до атмосферата, са повишили температурата в света и са спомогнали за бързото настъпване на края на първия ледников период.

– Каква е тази организация, която е намерила залежи от хидрати толкова навътре в океана? – замисли се Станко. – Доколкото ми е известно, никой не е търсил там. А кулата е направена или да охлажда хидратите, като вкарва разтвор от студена морска вода в дъното, или да ги затопли и да причини катастрофално изригване.

– Но защо? За какво му е на някого да го прави? – попита Пламен.

– Предполагам, – започна малко несигурно Владимир, – че кулата поддържа стабилността на метан-хидрата. Според експедиция на Националната агенция по океанография и метеорология преди десет години това течение не е съществувало. Те предполагат, че се е зародило в резултат на глобалното затопляне.

– Хората от тази организация, която е открила залежите, – предположи Анелия, – са осъзнали, че ако не направят нещо, за да попречат на топлината да разтопи леда, ще стане екологична катастрофа.

И все пак това бяха само предположения. Но кой стои зад всичко това?

Скулпторката Малгожата Ходаковская от Полша създава невероятни фонтани, в които бронзът и водата се допълват.

Първоначално тя дълбае скулпторите си от дъбови стволове.

Трудно е да си представим как от огромни дървени трупи се ражда красива женска фигура.

Но Малгожата премахва излишните слоеве, един по един и пред зрителя се оказва поредният шедьовър.

За да се създадат фонтани, дървената фигура се отлива от бронз.

А след това скулпторката използва въображението и умелите си ръце, за да накара струите вода да допълнят произведението ѝ.

Така на ангела се появяват безтегловни крила, а на балерината изливаща се пола.

Шведски учени са сравнили загубили зрението си риби от дълбоките пещери в Мексико и техните зрящи роднини плуващи близо до повърхността на водата. Те установили, че слепотата икономисва на животното от 5 до 15 процента от общото потребление на енергия.

Отказът от енергия компенсира липсата на ресурси при екстремални условия.

Изследователите са работили с индивиди от популацията на мексиканската сляпа тетра, която се ориентира в тъмнината с помощта на страничните линии. Те са много чувствителни към вибрациите на водата.

Зоолозите обърнали голямо внимание към този участък от мозъка, който отговаря за зрението на тетрата и изчислява консумацията на кислород. Оказало се, че загубата на зрение спестява на рибите от 5 до 15 процента от енергийните разходи, в зависимост от възрастта.

Това откритие е накарало учените да смятат, че зрението е силен ергономичен начин на възприемане. За това много животни забавят развитието и потискат функции като мирис и слух, за да позволят на очите и голям участък от мозъка, да обработват визуалната информация.

При раждането си в пещера тетрата има очи, но с възрастта те се запълват с кожа, докато напълно изчезнат. През 2014 г., изследователите са открили също, че за да спести енергия рибата се е отказала не само от зрение, но също така и от ежедневните ритми или така наречения „биологичния часовник“.

Една прекрасна вечер в бара влязъл млад човек. Барманът веднага извадил из под тезгяха оръжие и го насочил към посетителя. Мъжът му благодарил и излязъл.

Какво точно е станало?

За да отговорите на въпроса трябва малко да фантазирате или по-добре да си представите различни ситуации.

Няма значение как ще го направите важно е да се досетите и разберете какво всъщност се е случило.

Този път май загадката е доста трудна?

Не се отчайвайте?

За тези, които много са се измъчили и за тези, които изобщо не желаят да мислят, предлагам отговора:

Посетителят е хълцал. В бара е влязъл, за чаша вода. Барманът го е изплашил, като е извадил оръжие и това го е избавило от страданието му.