Дървена пешеходна пътека преминаваща през железопътната линия раздела живота на семейство Иконостасови на преди и сега.
В неделя 79 годишната Екатерина Герасимовна, както обикновенно се движела с двете си внучки 16 годишната Настя и 9 годишната Катя. Отивали на църква. Настя е инвалид по рождение и баба ѝ я возила в количка.
Както винаги, възрастната жена трудно бутала количката по дървената настилка, за да преминат от другата стрна на линията. Катя вървяла до тях.
Изведнъж инвалидната количка заседнал между изгнилите дъски. В това време от завоя с пълна сила връхлетял влак…..
Всичко, което успяла да направи възрастната жена преди смъртта си било да отблъсне внучката си настрани.
Бабата не оставила болната си внучка даже под колелата на връхлитащия влак.
Малкото селце Валентиновка, отдавна сляло се с научния град Каральов, от всички страни е стеганато от многоетажни сгради. Въпреки това, тук още се усеща провинциалния селски дух.
Домът на Иконостасови е малък, един от най-старите в селото. Семейството живее тук от векове.
Всички съседи са в шок от случилото се. Всички са познавали и обичали Екатерина Герасимовна и нейната внучка. Наричали ги двете Кати. Имало и две Насти, едната по-голямата внучка, а другата снахата.
Двете жени, младата и старата се грижели за семейството. Единственият работоспособен мъж, син на Екатерина Герасимовна и мъж на Настя  починал от рак преди четири години. Оставил децата си сираци, а жена си вдовица.
Неговата първа жена, майката на по-малката Настя, напуснал семейството след раждането на дъщеря му, която имала детски церебрален паралич. До появяването на по-голямата Настя за детето се грижила бабата. След случилото се Настя с малката Катя, пред очите, на която станала страшната трагедия, останали сами. От голямото семействосега са само те и парализираният дядо.

Баба предлага на внучката си да обядват. Детето се отказва от храната.
Тогава бабата обяснява:
– Рибата с ориз е много полезна за здравето. Ти ще станеш още по-красива и млада.
Детето бързо реагира:
– Защо трябва да изглеждам по-млада? Искам да отида на небето, а за това трябва да остарея.

В Балтийско море близо до Кил, Германия, един от рибарите открил бутилка от бира с пощенска картичка, която е пътувала в морето повече от 100 години.
Въпреки че почти всичките цветове на хартията са изчезнали заради влагата, експертите са успели да възстановят някои части от текста. Това е картичка датско производство с две марки, на които е изобразена  Германската империя в началото на миналия век, малко преди Първата световна война. От възстановената част на текста се разбира, че авторът е искал бутилката да се изпрати на домашния му адрес в Берлин, за това той предварително е поставил марки.
Историците отворили архивите и определили собственика на дома по указания адрес. Това бил някой си пекар Плац. Бутилката е хвърлил в Балтийско море от неговият 20 годишен син Ричард, по време на екскурзия с група любители на природата на 17 май 1913 г.
Бутилката с пощенската картичка е доставена на внучката на подаделя Ангела Ердман, която сега е на 62 години. Тя не познавя дядо си, починал през 1946 г., но е отишла в музея и е подържала в ръцете си посланието.
Макар и след толкова години съобщението е стигнало до получателя, което доказва относителната надежност на такава комуникация.

Моята приятелка има прекрасна дъщеря. Бабата решила да научи внучката си постоянно да носи в джоба си носна кърпичка.

Зима, студено става, човек настива и започват да му текат сополите…..

След дълги беседи и поучения бабата решила да провери „как е усвоен материала“ и попитала внучката си:

– Ани, какво трябва да носиш винаги в джоба си?

Детето бързо и без колебание отговорило:

– Пари!