Ако искате да узнаете как живечт паяците, елате в Ню Йорк
Често хора, особено жени и деца, се страхуват от паяци и не ги обичат.
Въпреки това, в Американския музей по естествена история в Ню Йорк предлага да се победи тази фобия, където всеки може да се срещне с представители на членестоноги малко по-близо.
Точно за това тук се отваря нова изложба „Живота на паяци!“
Кураторът на изложбата казва, че паяците просто са неразбрани.
Мнозина отиват със страх от паяците и е трудно да обяснят защо те се страхуват от тях. Да, паяците могат бързо да се движат в непосредствена близост до вас. Те са спринтьори, а не бегачи на дълги разстояние. Е, те са и малко по-космат.
Въпреки това, мнозина се страхуват от тези същества, които действително могат да бъдат вредни. Почти 100% от паяците не са в състояние да навреди на кожата на човека. Повечето от тях са толкова малки, че не могат да наранят кожата. Дори ако биха могли да я повредат, което е малко вероятно и да инжектират отрова, която имат почти всички паяци, то отровата няма абсолютно никакво влияние върху хората. Така че наистина, паяк не е страшен човек.
В изложбата са включени около 20 представители на паякообразните. Сред тях има и скорпиони и тарантули, които също принадлежат към този клас. Учените познават повече от 44 хиляди вида паяци. Въпреки това, те вярват, че това е само половината от всички видове паяци в света.
Следва да се отбележи, че паяците не са насекоми, а безгръбначни. Всички те, с изключение на само един вид са хищници. Кураторът на изложбата казва, че паяците се хранят с вредители, което е от голяма полза за хората.
Хората трябва да научат нещо. На първо място, че паяците са полезни, а не вредни. Те са много разнообразни, а ние знаем много малко за тях, въпреки факта, че са много често срещани и важни за нашата планета. В последно време паяците са се превърнали в обект на активна изследователска дейност.

Тази пейка е специално проектирана за пушачи. В нея няма никаква особена технология, която да неутрализира цигарения дим.
Тази градинска мебел е проектирана за максимално снизяване на вредното влияние, което оказват пушачите навън.
Първо, пейката има пепелници и от двете страни, което насърчава пушачът да не хвърля угарките и да не тръска пепелта в тревата или на тротоара.
Второ, Smoker Bench се поставя в малък учатък от зелени насъждения, предназначени да компенсират щетите нанесени на атмосферата.
Докато хората пушат, растенията произвеждат кислород.

Защо подписването на Санстефанския мирен договор се смята за толкова важен в българската история? Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – обединението на България, разкъсана след Берлинския договор или пък 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд обявява независимостта на България?
Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.
Той постави началото на онази Трета България, намираща се между Европа и Азия, там където се преплитат интересите на великите сили.
Българите не са знаели, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на ревизия. Това е строго поверително и зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството е насочено против Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.
Още от самото начало временният договор с турците  е полезна тактическа стъпка. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към  българския народ, като защитник на неговите интереси. По този начин Русия запазва репутацията си на покровител. Предстоящото унищожение на Санстефанския мирен договор става под натиска на западните ни съперници, което ще увреди тяхното влияние на Балканите и  ще увеличи руския авторитет.
За нас, българите, 3 март 1878 е едно ново начало. На този ден бе направена онази първа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни чада на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не са били напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си просто така.

По време на Гражданската война в САЩ един войник ходейки по бойното поле, видял свой приятел сред ранените. Било очевидно, че той няма да живее дълго.
Войникът се навел над приятеля си, дал му вода да пие, избърсал кръвта от лицето му и го попитал:
– Мога ли да направя още нещо за теб, Чарли?
Умиращият младеж знаейки, че края му е близо, мислел за своите любими и близки у дома, за това казал:
– Ако имаш хартия, напиши писмо до баща ми. Ще намеря сили да го подпиша. Моят баща е известен съдия в Севера и ако ти му дадеш писмото ми, той ще ти помогне.
Ето и самото писмо: „Скъпи татко ! Умирам на бойното поле и един от приятелите ми оказа помощ. Ако някога дойде при вас, бъдете любезни с него в името на Чарли.“
После със почти вкоченени пръсти подписал писмото и умрял.
Гражданската война с всичките й ужаси и страдания завършила и войниците се върнали по домовете си. Един от тях с износена униформа отишъл до дома на съдията. Слугите не искали да го пуснат в дома. Той дочакал връщането на съдията в дома му, като държал пред себе си писмото от сина му.
Съдията мислел, че това е някаква молба за помощ и го отблъснал в страни. Войникът отново застанал пред него, като обърнал вниманието на съдията към подписа върху хартията.
Тогава съдията прегърнал войника, въвел го в своя дом и със сълзи на очи му казал:
– Ти можеш да имаш всичко, което моите пари и влияние могат да ти осигурят.
Това направило името на Чарли.
Така и за нас в името на Исус Христос е заключено най-голямото съкровище: прощение на греховете, вечен живот, спасение сега и пълно изкупване на душата и тялото при възкресението.
Цялото наше духовно богатство е в името на Исус.

Има хора, които смятат, че Европа е рай. Членове на племе от пигмеи, обитаващи северната част на Република Конго, са уверени, че европейският континент е задгробния свят, а неговите жители са душите на умрелите.
Това племе живее предимно в горите. Сред тях процъфтява лова и събирането на култури. Този народ живее вече хиляда години според заветите на предците си и зачита своите вярвания и традиции. Пигмеите от съседното племе тсонга, са първите, които са заселили в този район.
Местните жители избягват контакт с външния свят, за да се запази независимостта им и да се защити културата на племето от външно влияние.
Всеки представител от това племе вярва, че след смъртта си ще отиде в Европа, защото за тях Старият свят е рая. Според тях всички там са праведни, а които вече живеят там са удостоени с тази чест.