Това е еврейска дума, която означава “моля, спаси ни” . Тя се използва за възхвала и умоляване.

При триумфалното влизане на Господ в Ерусалим, множеството викало “Осанна” и постилало палмови клони по пътя на Исус. Хората осъзнавали, че Исус е същият Господ, който е избавил Израил в древността .

Те познали в Христос дългоочаквания Месия. Думата “Осанна” е станала израз на почит към Месията във всички векове.

Викът “Осанна” бил включен и в освещаването на храма в Къртлънд и сега е част от освещаването на съвременните храмове.

Когато чуете турникет какво си представяте?

Това е структура или устройство за контрол и достъп.

Турникетите се коренят в националната психология. Те работят на принципа на хищните растения.

Крият се в тъмните железни кутии и създават илюзия за пълна свобода и безопасност.

Но при всеки опит за незаконно влизане, челюстите им се затварят върху тялото на нарушителя и то на най-уязвимите места.

За това не търсим лесни начини, още от детството си не се доверяваме на турникетите.

Празниците са различни.
Днес ние празнуваме влизането на Господа в Ерусалим, един тъжен празник. В него всичко изглежда тържествено: Христос влиза в Святия град, среща го ликуваща тълпа, хората са готови да го направят политически водач, очаквайки от Него победа над врага.
Нима тук има нещо трагично?
Уви, да! Защото всичкото това тържество, всичката тази радост и надежди са изградени върху недоразумение и неразбиране.
Тази тълпа, която днес крещи: „Осанна на Давидовия Син!“, само след няколко дни ще се обърне към Него враждебно, с ненавистно лице и ще изисква Неговото разпятие.
Какво се е случило?
Народът на Израел очаква от Него, когато влезе в Ерусалим, да вземе земната власт, за тях Той е очаквания Месия, Който ще освободи Израилевия народ от враговете, ще бъдат победени противниците и ще бъде отмъстено на всички.
А вместо това Христос влиза в Свещения град тихо, приближавайки Своята смърт …. Традиционните лидери, които са се надявали на Него, обръщат народа срещу Него. Той всичките ги е разочаровал. Той не е чаканият. Той не е този, на когото са се надявали. А Христос отивал към смъртта.
Но защо остава сам и какво ни завещава Христос със Своята смърт?
По времето на тези дни, говори на народа за това, каква ще бъде тяхната съдба, когато те преминат покрай Него, без да Го познаят и  не Го последват.
Спасителят Христос казва: Този ваш дом ше остане пуст, от сега ще опустее храма ви, душата ви ще стане празна, надеждите ви ще изчезнат, всичко ще се превърне в пустиня…..
Защото единственото нещо, което може да превърне човешката градина в цветуща, единственото, което може да даде живот на това, което се е превърнало в пепел, единственото, което може да направи човешкото общество пълноценно, единственото, което може да помогне на човек да се стреми към своите цели, това е присъствието на живия Бог, който дава съдържание и смисъл през цялото време. Пред него  нищо не е велико или малко. Незабележимите думи могат да бъдат за Него скъпи или незначителни, а големите събития понякога незначителни в тайнството на любовта.