– Учителю, – казал един скоро постъпил ученик, – кога хората ще станат щастливи?

– Само тогава, когато се научат да използват пороците си в полза на другите, – казал побелелият мъж.

– Но как може да се постигне това? – недоумявал ученикът.

– Те трябва да трупат богатството не за да се обогатяват, а да го дадат на другите, които нямат. Трябва да добиват власт не заради самата нея, а за да помагат на хората. Нека се предават на сладострастията си, но не за удоволствие, а да създадат потомство и да се грижат за него, – казал мъдрецът.

Животът има стойност само, когато носи отпечатъка на Бога, защото човек е направен по негово подобие, именно неговия образ придава значимост на човешкото тяло.

Всяко човешко същество, което с поведението си отрича и не приема властта на Бога, пада до там, че не представлява нищо друго, освен торба с кости и плът. Кръвта му е вода.

Повярвай, всичко това проумях, когато повярвах в Христос.

Хора, които са влезли в историята, много рядко са били здрави. Например, такова заболяване като шизофрения е съпровождало много гении, а нервните заболявания са били наследство на знаменити военачалници.
Адолф Хитлер, когато е бил на върха във властта, е убил трима лекари, които са видели медицинския му картон.
Според официалната версия, изложена в книгата „Моята борба“, той е ослепял временно след британска газова атака. Но това не е съвсем  така.
След края на Първата световна война, той е изпратен в резервите на немската армия, заради проблеми със психиката. Била му поставена диагноза „истерична амблиопия“.
Вождът на Третия рай старателно е скривал този проблем. Диагнозата на психиатрите не му давала право да направи военна кариера. Единствено в това време е имал усещане за власт и сила.
Този факт е станал известен от писмата между немския неврохирург Отфрид Ферстер и двама американски невролози Виктор Гонд и Фостер Кенеди. В писмата Ферстер писал, че през 1918 г. е попаднал на медицинския картон на Хитлер в Пазевалската болница.
Тези писма попаднали в ръцете на британския историк, изучаващ епохата на Третия райх, Томас Вебер. Той предполага, че това психическо разтройство е помогнало на Хитлер да стане блестящ оратор и в крайна сметка получил неограничена власт. Не е ясно, как е бил във военния живот, когато е виждал само с едното око…

Той я сграбчи жадно. С дива страст обгърна изящната ѝ шия. От мъжката му власт не можеше да избяга.
Повлече я към едно мазе. Тя се бе изпотила, той също. След това я взе и я разтвори със сила…
Двамата сляха уста с уста. До края изцеди я.
След туй я захвърли в калта, изрита я, разби я!
От времето щастливо, единствено споменът ѝ остана, когато беше тъй желана
Тя беше само една обикновена бутилка светло пиво!

Човек не е определен да живее сам, а като част от общност. Той е единица от цялото човечество и оттук произтичат многобройните му задължения във взаимоотношенията с ближните.
Човек няма пълна власт над живота си, за да върши каквото му харесва. Това добре е илюстрирано в следната притча.
Имало много хора на борда на един кораб. Един от тях взел свредел и започнал да пробива дупка под него. Друг от пътниците му казал:
– Какво правиш?
Първият отвърнал:
– Теб каво те засяга? Не е ли дупката под моята пейка?
А останалите рекли:
– Но водата ще нахлуе и всички ни ще издави.